Не е достатъчно да си гений, нужен е кураж, за да промениш човешките сърца

Актьорът и човекът Димитър Маринов в чистосърдечен разговор за  приключението "Зелената книга”, за тазгодишните решения на Академията, за реакцията на Спайк Лий по време на церемонията и за участието във филма "Снимка с Юки”.

Преди всичко, поздравления за участието Ви в "Зелената книга”, един удивително човешки и топъл филм на реж. Питър Фарели (който е и съсценарист) с находчив сценарий, искрящ хумор, умни диалози, феноменален кастинг… Абсолютно заслужени награди! По всичко личи, че схващате  успеха на филма и като свой успех?

Дa, разбира се. Това е всичко, за което един актьор мечтае. The big break. (Големият пробив) Повече от милион млади хора кръстосват улиците на Лос Анджелис всеки ден със спестяванията на родителите си, дошли от всички краища на Америка (някои от тях живеят в колите си), само и само да осъществят тази мечта. И когато това се случи, е трудно да го наречеш дори успех, то е просто много лично, дълбоко човешко удовлетворение. Сбъдване на мечтата, която си имал като дете, когато си чакал мама и татко да загасят осветлението, за да помечтаеш, заспивайки. Трудът ти се заплаща, както се казва, виждаш му края.

Е, много хора не му виждат края…

Да, то всъщност не е точно край, а начало на едно друго ниво, нов етап. Най-страшното, което може да последва, е това стряскане, че, видиш ли, ти вече си някаква знаменитост. Тук има нещо, което искам да споделя с вас. След края на церемонията аз имах официална покана за Бала на губернаторите, който е сърцето на светлината на прожекторите, така да се каже. Всеки пиар мечтае клиентът му да се озове там. Но аз не отидох там. Не съм от почитателите на т.нар. spatlife. Много хора в България ме питат "Къде беше досега?” и аз им отговарям: "Тук бях! От 9 години насам си върша работата в Холивуд, преди това съм работил в театъра. Не съм търсил възможност за интервюта, нито съм ги искал.

Преподавам на деца, на млади актьори, и за мен голямата радост сега е в споделянето на успеха с тях, в желанието ми да предам опита си. Когато ме дърпаха от "Universal” - а аз като част от прес пакета трябва да съм там,  още повече че моята реплика беше база за цялата кампания, свързана с филма – аз им казах "благодаря, но първо трябва да обърна внимание на моите приятели от българската телевизия”, като тайната ми мисъл беше да изчезна. (Смее се). Защото от малък съм си мислил за тези церемонии и съм си представял на кое парти след церемонията ще отида. Те са три: традиционният Бал на губернаторите, партито на "Ванити Феър” и партито на Елтън Джон. Аз отидох на партито на Елтън Джон, прекарах един чудесен час там, след което отидох на партито на "Зелената книга”. Нямам комплекси, които да изискват повече показност. Не съм човек с раздуто его.  На следващия ден съпругата ми имаше рожден ден и аз бързах да се прибера (живея на 2 часа път от Лос Анджелис), за да видя нея и децата. 

Като стана дума за тях, те как приеха успеха Ви – като късмет или като естествен венец на упорството да следваш целта си?

Съпругата ми вярваше, че ще се стигне дотук. Тя беше човекът, който преди 17 години, когато станахме близки, ми каза да следвам целта си, бидейки уверена, че има смисъл. Даже на червения килим, на премиерата на "Зелената книга” в Китайския театър в Холивуд, тя отговори на въпрос на "Ентъртейнмънт тунайт” така: "Моят 17-годишна инвестиция се изплати”. А синът ми, 13-годишният Йордан, като го попитаха как се чувства предвид успеха на баща си, отговори следното: "Това във филма е баща ми, когато се старае да не изглежда смешен.” На следващата сутрин бяхме у дома, жена ми беше приготвила списък за пазаруване, преди това трябваше да разходя кучето. Това правят носителите на отличия. (Смее се.)

 "Зелената книга” беше номиниран за "Оскар” в 5 важни категории и спечели 3 награди – за най-добър филм, оригинален сценарий, поддържаща роля на Махершала Али.  Аз лично си мислех, че ако Али получи награда, не би било справедливо Мортенсън да бъде пренебрегнат, и обратно. Всеки от тях е брилянтен, но партньорството подчертава качествата им. Същото важи и за трите актриси във "Фаворитката”. Впрочем как бихте коментирали церемонията и разпределението на наградите? Може ли да се каже, че Академията се постара да угоди на всички?

Точно това е думата. Академията искаше всички да са доволни. Но изкуството е въпрос на вкус и предпочитание. Аз имам огромна група приятели, които едва ли не ми се извиняват с признанието, че техен фаворит е бил филмът "Роди се звезда”. И това е тяхно право. Да, това е един много меланхоличен музикален филм с любовна драма, защо не? Аз пък изпитвам симпатии към версията с Барбара Стрейзанд от 1976 година. Не бива да бъдат съдени хората на изкуството, които решават да направят римейк на даден филм или да разкажат личната история на музикант като Фреди Меркюри, например. Тук се появи някакво движение срещу Рами Малек и "Бохемска рапсодия”, според което не бил подходящ за ролята, пък и било ненужно да се прави филм за "Куин”. Това са глупости. Малек направи това, което можа, благодарете му за труда и толкова! Аз лично нито съм очаквал, нито съм мислил за награди. Моята награда беше процесът, самото участие в "Зелената книга” беше важно за мен. Всичко останало е резултат от добре свършена работа.

Човек получава тъкмо това усещане, докато гледа "Зелената книга” - че удоволствието от това партньорство е напълно споделено.

Вижте, "Зелената книга” беше започнат като инди филм, независим филм.

Ето още нещо, което не съм споделял досега: всички ние във филма бяхме с един договор. Виго, Линда, Махершала… Всички от основния каст получавахме един и същ хонорар на ден. И всички бяхме съгласни с това. Аз получавах същото, което получават мегазвездите Виго Мортенсън и Махершала Али, като те имат повече снимачни дни, разбира се. Единственото предимство за тях е, че получават процент от бокс офиса в кината. По време на самия процес, .т.е на снимачния период от месец и половина, който беше в Ню Орлеанс, аз се чувствах така, сякаш бях в провинциалния театър във Видин. Събираме се, хапваме, пийваме, бъбрим, на другата сутрин пак отиваме на репетиция.

Не беше лесно на "Зелената книга” да се увенчае със заслужения "Оскар”, но и собствената ви житейска съдба не е лека. Пътят Ви дотук е достоен за филмиране... Но като споменахте видинския театър, някъде прочетох, че театърът е истинската Ви страст?

Аз и до ден днешен съм театрал, и то сериозен. И ако ми се предложи малка роля в голям филмов проект едновременно с голяма роля в театрален проект, аз бих предпочел участие в театралния. Да, това е истината. Никога не съм бил луд на тема кино и телевизия. В България съм снимал само два филма – "Бина”, последния филм на Катя Паскалева, и "Софийска история”. В театъра ме привлича предизвикателството на момента. Да знаеш, че имаш само един шанс да очароваш публиката – и нямаш право да грешиш. Директният контакт с хората – лицата, очите на тези хора, които искат да плачат от радост или от тъга, и накрая поклонът, аплодисментите… За мен това е най-големият подарък. Без да подценявам преживяванията си в киното, разбира се.

Разбрахме, сте се спогаждали прекрасно с Махершала Али и Виго Мортенсен.

Да, просто си говорихме като обикновени хора. У тях я няма тази звездна мания, от която страдат по-малките актьори. Именно заради това много ценя участието си във филма. Станахме приятели. С Виго пушихме заедно, обедини ни и любовта към червеното вино. (Смее се.) Родството в навиците и маниерите има значение, от значение е и фактът, че той живее в Европа, в Испания, може би и затова е такъв земен човек.

Като Ваши български ментори или покровители посочвате непрежалимите Крикор Азарян и Тодор Колев.

Да, аз бях в класа на Крикор Азарян заедно с Лилия Маравиля, Койна Русева, Касиел Ноа Ашер, Мариус Куркински, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Стефан Денолюбов…Невена Коканова ме откри. Мария Карел ме подготви за ВИТИЗ. Георги Попов, който беше директор на Пернишкия театър, ме научи на занаят. След което Тодор Колев, Крикор Азарян и проф. Елена Баева, създателка на първия частен театрален колеж "Любен Гройс” – винаги я споменавам и моля да бъде спомената! – това бяха хората, които взеха фантазьора Димитър, занаятчията театрал Димитър, и го "подредиха” и превърнаха в артист според академичния метод.

Вярно ли е, че по време на едно турне с Йълдъз Ибрахимова решавате да останете в Тенеси?

И това е грешка, която започна да се тиражира. Не сме били с Йълдъз Ибрахимова. Спектакълът беше на Румен Цонев, който беше вокален преподавател във ВИТИЗ и в Сорбоната. Става дума за една продукция на Сотир Майноловски в тогавашния театър "Дружба”. Бяхме една група от ВИТИЗ, подложена на сериозен кастинг от Румен Цонев, и аз бях избран да пея бас. Една от песните, които бяха джаз интерпретации на народни песни, беше направена от Румен Цонев и Йълдъз, която е забележителна певица, разбира се.Тя дойде на една от репетициите да ни слуша и да ни помага, да дава идеи, но не е пътувала с нас.

Дразнещи са тези медийни измислици. А какво да кажа за цялата истерия около това, че "Димитър Маринов взе "Оскар”.  Аз не съм взел "Оскар”, никога не съм казвал такова нещо. Филмът взе "Оскар”. Когато филм спечели "Оскар” за най-добър филм, водещият каст, в случая първите петима актьори, получават сертификат. Оттук напред  името ми ще фигурира така: Димитър Маринов, Oscar Winner as a Principal Cast in “Green Book” (Димитър Маринов, носител на "Оскар” като част от водещия каст на "Зелената книга”). Аз държах статуетката на сцената, защото ми беше подадена от Джим Бърк, главния продуцент на филма. Връчи ми я Джулия Робъртс, тъй като той трябваше да произнесе реч. В един момент Джим се обърна към нея и й каза "Let him hold it, he deserves it.” (Дайте го на него, той заслужава.) Ето защо статуетката се озова в ръцете ми. В същото време Махершала ми каза: "Бъди горд, защото скоро може да държиш собствен "Оскар”. Това бяха просто симпатични закачки на сцената.

Историята за зелената книга на цветнокожия пътешественик, попълвана в продължение на години с цел да обхване местата, където гости от всички раси са добре приети, е много вълнуваща, а Вие изпълнявате ролята на руския виолончелист Юрий Тахт (Олег във филма) от триото на Дон Шърли, който в действителност е бил гениален артист, нали няма спор по тази тема?

Не само че е бил гениален артист. Той е имал три доктората! Той впрочем е първият афроамериканец, учил в Съветската академия на Ленинград. Там именно се запознава с челиста Тахт, после идват в Америка и създават това камерно трио. Дон Шърли цял живот е свирил класическа музика. Започва да експериментира и прави джаз интерпретации и композиции, базирани на класическа музика. Музикалните му фрази са гениални.

На практика как Ви избраха за ролята?

На първото прослушване ме отхвърлиха с аргумента, че съм твърде улегнал за ролята. Месец и половина по-късно ми се обадиха и ми казаха, че имам само 5 дни на разположение, за да се науча да свиря на виолончело. Което беше невъзможно, разбира се, но те ми обясниха, че ще има дублаж и мога да бъда спокоен. Аз обаче, като човек, който е свирил на цигулка, нямаше как да не опитам да науча нещо. Същия ден си наех чело, намерих си преподавател. След 7-8 часа свирене в къщи всеки ден жена ми беше на път да се разведе с мен. (Смее се). Забавляваше се единствено 5-годишният ни син. Когато отидох на кастинга, никой не очакваше да изсвиря нещо на чело. Питър Фарели и композиторът бяха втрещени. Но наемането ми на филма не се дължи на челото, разбира се.

А навремето, когато сте решили да останете в Тенеси, Ви се е наложило да свирите на улицата…

Да, нямаше как. Нямах пари, не владеех езика. Смешното беше, че седях в центъра на банковия квартал, защото там имаше фонтан (ние в Европа си знаем, че фонтаните са в центъра на града, нали?), а се оказа, че центърът е другаде. Нали разбирате, че в банковия квартал никой не се разхожда по улиците. (Смее се). В Тенеси бях 3 години, след което се преместих в Калифорния.

Да се върнем в настоящето, при онази ключова реплика: "Не е достатъчно да си гений, нужен е кураж да промениш човешките сърца”. Тя е центърът на този филм, който заклеймява расовата дискриминация и национализма. И го прави по възможно най-въздействащия и ефективен начин. Като показва, че ако очакваш респект, не трябва да изневеряваш на чувството за собствено достойнство. Въпреки това се появиха какви ли не спънки и претенции към филма, включително от страна на семейството на Дон Шърли?

Всичко това се опроверга от оригиналните аудиокасети, които излязоха.  В тях самият Дон Шърли разказва за турнето, което във филма е два месеца, а всъщност е продължило година и половина. Има аудиокасети на самия Тони Лип Вилалонга, който също разказва за това, а на финала семейство Кенеди извади архива от Белия дом, който опроверга всички неистини и спекулации. Ник Вилалонга, сценаристът на филма, който е син на Тони Лип, извади запис, в който самият Дон Шърли му казва: "Не се свързвай с никого от моето семейство, когато решиш да разкажеш тази история. Но я разкажи минимум 10 години след моята смърт”. Ник Вилалонга е дал дума на един гений и е удържал на думата си. Част от семейството на Дон Шърли все пак дойде на премиерата на филма. Да не забравяме, че в началото на филма пише: "филмът е вдъхновен от едно истинско приятелство”. Никъде не пише, че това е "true story”. "Зелената книга” не е документален филм, а произведение на изкуството.

Кой от останалите филми, номинирани от Академията, заслужаваше внимание според Вас? Чрез "Вице” на Адам Маккей потресаващи истини за американската политика стават масово достояние.  Филмът на практика е полудокументален, а беше номиниран за Златен глобус в категория мюзикъл или комедия… Обсъждаше се оживено единствено гримът на Крисчън Бейл. Не е ли абсурдно това принизяване на ролята на изкуството?

Това е тактика според мен. Никой не иска да размътва водата, особено предвид ситуацията в Америка днес. Хората са много разделени. А "Вице”  е политически филм, политическа сатира. Това си е мое разсъждение, но вярвайте ми, всеки американец на средна възраст, който е гледал този филм, всеки, който е преживял 11 септември, е бил шокиран от видяното. Но това не значи, че като филм той заслужава специално внимание. Всеки филм заслужава внимание.

Вие видяхте реакцията на Спайк Лий, когато обявиха, че печели нашият филм. От респект към създателите на "Зелената книга” той нямаше право да реагира непочтително, не и на този световен форум. В "Зелената книга” има светила, милиони хора го обожават. Никой не отрича, че Лий е страхотен режисьор, "Черен в клана” е уникален  филм, като изключим последните 5 минути, които според мен са неуместни, като се има предвид, че филмът като цяло проповядва любов и обединение. Но всеки действа според собствената си съвест и вкус. Когато направих един коментар за Камен Донев, например, аз не критикувах това, което прави, а това, което НЕ прави, защото той има огромен талант, той е конгломерат от способности. Тодор Колев направи "Опасен чар”, но направи и "Господин за един ден”. Но това е мое мнение. Всеки човек има своите въжделения и няма никакво значение дали са консерватор или либерал. Важното е да не си краен и да се вслушваш в другите, за да ги чуеш.

От фестивала в Кан категорично отказаха филма РОМА, като единственото съображение беше, че зад него стои платформата за стрийминг Netflix. Каква е Вашата позиция по този въпрос? Трябва ли да закриляме киносалоните? Спилбърг отдавна е сред разгорещените критици на работата за Netflix  и дори призова режисьорите да правят филми за кината, а не за платформите за стрийминг…

Знаете ли, всеки трябва да си знае мястото. Аз се радвам много, че Netflix и Amazon създадоха тези платформи и дадоха възможност на младите да се изявят, без да са необходими огромни финансови средства. В днешно време можеш да снимаш филми и на телефона си, благодарение на технологиите, което е прекрасно. И когато едно такова отговорно начинание с благородна цел се превръща в корупция и монопол, става лошо. Киното ще си е кино, телевизията ще си е телевизия. Ако става въпрос, все още има хора, които снимат на 35-милиметрова лента и стоят настрана от дигиталния потенциал. Това е тяхно право, но колелото се върти и ние не можем да го спрем. Просто трябва да бъдем разумни, за да не загубим онези стойности и традиции, които киното е постигнало. В момента, в койтоплатформата за стрийминг бъде допусната да доминира над всички форми на екранно изкуство,  трябва да си зададем въпроса каква е цената, която ще платим след време. Тук се смята, че едва ли не акоNetflix спечели, получава монопол върху екранната индустрия. А ние трябва да работим заедно. Ако се надпреварваме, трябва да се надпреварваме заедно.

Какво представлява ролята Ви в най-новия филм с Ваше участие. "Ескейп рум: Москва”? 

Това е филм на един режисьор, който вдигна голям шум преди няколко години, ролята ми е малка, но значима. Плановете са филмът да излезе към средата на лятото. Това е по-скоро история  за тийнейджъри, микс от екшън, трилър и малко хорър, с невероятна изненада накрая, но няма да издавам повече. Филм за забавление.

Снимахте се и в българския филм "Снимка с Юки” на Лъчезар Аврамов със сценарист Димитър Стоянович. С какво Ви привлече този проект? 

Това беше страхотно удоволствие. Влюбих се в ролята. Имах договор да водя един международен концерт в България, който впоследствие пропадна, и по стечение на обстоятелствата разполагах с една седмица в София, в която успяхме да съчетаем нещата. Имах скайп интервю с Лъчезар и братя Чучкови и официално приех ролята, но остана проблемът с уреждането на престоя ми в София. Сигурно знаете, че аз няма къде да остана в София, всичко беше откраднато от роднини на покойната ми осиновителка… Но близък приятел ми помогна, за което му благодаря. Щастлив съм, че съм част от този дебют на Лъчезар, който е уникален човек, с него се работи лесно и точно, както и с актьорите, които са чудесни. Трогнат бях, че ме поканиха и няма да забравя този снимачен период. Гледах филма едва преди месец. Сценарият е по книгата "На изток от запада”, която аз вече бях прочел, когато ми предложиха ролята. След като приех ролята, дадох книгата на съпругата ми да я прочете. Като я прочете, тя ми каза: "От 17 години съм с теб, но никога не съм се чувствала толкова близо до България”.

А иначе следите ли постиженията на българското кино през последните години? Някой филм да Ви е направил силно впечатление? 

Като бях в България, имах щастието да бъда на премиерата на филма "Докато Ая спеше”, много вълнуващ и професионален филм от гледна точка на актьорските изяви, но и разискващ важни морални и обществени проблеми. Другият филм е "Слава”, за който ми надуха главата на фестивала в Белгия, където бях с екипа на  "Зелената книга”. Да, белгийците го хвалеха много. Хареса ми и тийнейджърският филм "Привличане”. Не само че е добре направен, има динамичен диалог, добре изградени характери… За първи път гледах български филм, който да ме остави със зяпнала уста. Младите актьори бяха великолепни. Браво на режисьора, който е успял да създаде този синхрон, това сработване между тях, което се постига много трудно! Имах възможност да гледам и филма "Съдилището” преди няколко години. Той беше предложен за номинация за чуждоезичен "Оскар”. Бях очарован от актьорската игра. Всички образи бяха разтърсващо реални, аз се разплаках в киносалона… Проблем на филма беше операторската работа, а може би и отчасти режисурата, самото конструиране и разказване на историята. Но идеята и сценарият бяха разкошни. Сигурен съм, че малко не е достигнало на филма, за да се класира.

Изключителни благодарности от нашия екип за отделеното време, очакваме ви на София Филм Фест след няколко дни!