Дж. К. Роулинг: „Винаги съм искала да напиша анонимен роман”

През октомври 2018 г. Греъм Нортън, водещ на култовото британско шоу, интервюира Робърт Галбрейт, разбирайте Дж. К. Роулинг, по повод четвъртата книга от поредицата с Корморан Страйк – "Смъртоносно бяло”. Факт, който заслужава специално внимание, като се има предвид, че Галбрейт не обича да дава интервюта.  Ето някои от въпросите, на които Нортън получи отговор. 

Греъм Нортън: Откъде произлиза името Робърт Галбрейт?

Дж. К. Роулинг: Не исках аз да съм авторът. Винаги съм искала да напиша криминален роман, но ми се щеше да го сторя без каквито и да било фанфари. Ето защо изпратих ръкописа анонимно и беше страхотно. Наслаждавах се на първите реакции, на отказите, които получавах. Очевидно имах нужда от псевдоним и решението ми беше малко или много случайно. Робърт Кенеди беше мой фаворит – така избрах Робърт, а фамилията Галбрейт винаги ми е била любима по някаква причина. После, когато бях разкрита и излязох на светло, хората се впуснаха да анализират и решиха, че Робърт значи "блясък и слава”, докато Галбрейт означава "непознат”. А аз си мислех: "Нима? Нямах никаква представа!” Но вие знаете, че хората понякога отиват твърде далеч.

Истината е, че BBC се обърна към Робърт, без да знае, че това съм аз. Изпаднах в недоумение.  Проведох една причудлива среща с моя агент и с редактора ми и им казах: "Е, сега какво правим? Изумителното е, че те се свързаха с мен, за да заявят желание книгата да бъде адаптирана за телевизията, а аз не мога да отида на тази среща!” Тогава моят агент Нийл, Бог да го благослови, каза: "О, ще кажем просто, че Робърт иска да издаде повече книги преди да се обвърже с такъв договор”, а аз отвърнах: "Не! Не можем да кажем това! Дж. К.  може да каже това, но Робърт не може, той е дебютант, не би се колебал да  приеме такова предложение!”

ГН: Мислехте ли си за телевизионната адаптация, докато пишехте за Корморан Страйк? Представяхте ли си го като Том Бърк?

Роулинг: Да кажем, че образът му е някакъв хибрид. Имах доста ясна представа за начина, по който изглежда Страйк,  и трябва да кажа, че Том е значително по-атрактивен. А сега в главата си имам някакъв странен хибрид, защото Том е толкова блестящ в тази роля, че вече се припокрива с визията, която съм имала. Но той във филма се държи точно като героя в книгата, в този смисъл няма как да влияе върху развитието на моя персонаж.

ГН: Защо действието в "Смъртоносно бяло” се развива през лятото по време на Олимпийските игри в Лондон?

Роулинг: В първата книга действието се развива през 2010 година.  Съзнателно избрах този момент и от ретроспективна гледна точка мисля, че съм била права, защото по онова време имах загадъчното чувство, че  се движим към някакъв край. Изпитвах онова мощно усещане, че Великобритания се променя по фундаментален начин. Финансовият срив беше факт и ние се бяхме устремили към ново коалиционно правителство.  И ето че няколко книги  по-късно стигаме до 2012 г. Вярно, изоставам малко във времето. Олимпийските игри бяха такъв изключителен период, че ми се стори привлекателна идеята да мисля за онзи Лондон като олицетворение на една различна Великобритания. 

ГН: Когато стартирахте поредицата и разположихте офиса на Денмарк Стрийт, знаехте ли, че тази улица не съществува? 

Роулинг: Е, не знаех, че не съществува. Знаех, че е на път да изчезне и това само по себе си беше интересно заради всичко, което се случваше в Лондон.  Страйк осъзнава, че любимият му офис може да бъде продаден под носа му. 

ГН:  Има ли политическа нишка в "Смъртоносно бяло”?

Роулинг:  Не, не бих казала. Съвсем не. Мисля, че в книгата има министър-председател от партията на торите, има либерално-демократичен министър, както и неколцина ултралеви активисти, т.е. покривам доста широк спектър от политическо поведение. Няма делене на чернокожи и бели.

ГН:  Колко време Ви отне да напишете "Смъртоносно бяло” и докъде стига поредицата на BBC?

Роулинг: Вижте, този роман ми отне доста повече време, тъй като работех паралелно по една пиеса и два сценария. Да, бях по-заета, пък и това е най-дългата книга от серията, може да се каже, че има най-сложна композиция и сюжет.  Но аз наистина се наслаждавах на работата си по нея. Може да се каже, че това е любимата ми книга от поредицата от гледна точка на развоя на събитията, но и като се има предвид удоволствието от самия процес.  Харесвам много резултата, повярвайте ми. С тази инерция мога да напиша още 10 романа. 

ГН: Онази сватба е брилянтно… смущаваща.

Роулинг: Когато съпругът ми прочете този пасаж, защото той четеше ръкописа, докато аз работех по него,  – та той прочете първата глава и дойде при мен в кухнята разтреперан. Попитах го какво има, а той отговори: "Не искам да преживея отново тази сватба”. Тогава си помислих: "Е, значи си свършила работата си добре!”  

ГН: (въпрос от почитател):  Кой от романите за Страйк беше най-лесен  и бърз за написване?

Роулинг:  Вторият роман, "Копринената буба”. Той беше най-лесен за написване, тъй като сюжетът му беше узрял в главата ми по-рано,  преди "Зовът на кукувицата”, но реших да го използвам за втората книга от поредицата. 

ГН: (въпрос от почитател):  До каква степен бяхте предвидили развоя на събитията в света на Страйк? Казвате, че можете да напишете 10 книги от поредицата, но имате ли наум материал за още 6 романа? 

Роулинг: Не, нямам, но вече имам няколко истории.  Наясно съм с фабулата на следващата книга, както и на по-следващата. 

ГН: (въпрос от почитател):  Коя беше последната истински завладяваща книга, която прочетохте?

Роулинг: Последното нещо, което четох - и което наистина ме погълна, е една доста стара книга. Тя е на Каролин Блекууд и се казва "Последната херцогиня”. Страховито четиво, посветено на херцогинята на Уиндзор.

ГН: (въпрос от почитател): Кой от двамата герои е по-близък до самата Вас – Страйк или Робин?

Роулинг: Може би приличам повече на Страйк. Много е удовлетворителен начинът, по който мога да говоря за славата чрез този персонаж.

В интервюто става дума и за песента "Където и да отидеш” на американската група "The Calling”, която се споменава в първата глава на "Смъртоносно бяло”. (Това е песента, която Робин и Майкъл избират за първия си танц.) Можете да я чуете тук. 

Книгата "Смъртоносно бяло” предстои да излезе на пазара на 22 март.