Лили Гелева ни праща „Писмо в бутилка“

Съвсем на ръба на изминаващата година ви представяме едно много истинско и вдъхновяващо интервю с любимата Лили Гелева. Въпреки че повод за това не ни трябва, защото тя е мега/хипер/яка, всъщност няма как да не признаем, че се влюбихме в нейното "Писмо в бутилка“. Едно социално ангажирано парче, което през темата за екологията, казва още много важни неща. А вие питате ли се - каква следа ще оставим ние? 

Краят на годината е време за замисляне, овъртолване в бях и не бях и ще бъда. И за измисляне на край и начало. 

Лили Гелева знае как да ни отведе в един измислен край на света, откъдето ни учи как да пускаме писмо в бултика и да летим над нещата. Какво повече за 2019-та?!

Ти избра сама да контролираш кариерата си и напусна сигурната си работа в  една от софийските театрални трупи, точно когато започна да получаваш главни роли. Как взе това решение? Трудно ли беше?

Една сутрин се събудих с това решение. Реших да му се доверя. Двете години в Младежки театър ми дадоха много, научиха ме на много, срещнаха ме с прекрасни хора. Но имах в себе си усещане за начало на някаква инерция и трябваше рязко да направя нещо, да рискувам. В себе си имам все едно нещо като часовник за отмерване на ефективно време. Усещането е толкова силно, че е невъзможно да не го следвам. Това често ми коства неща, с които трябва да се науча да се разделям, но пък ме отвежда на места, където няма как да стигна по друг начин.

Прави впечатление, че много внимателно избираш проектите, в които да се включиш и да участваш. Какво те води при избора ти? 

И аз ги избирам, и те ме избират. Щастлива и благодарна съм за това. Стремя се да си върша работата, уважавайки себе си, останалите и колективното достойнство на хората с моята професия. С всички екипи, с които работя в момента, имам усещането за общност, за обич, за еднакво отношение към работата, за чисти и красиви намерения.

Откога те вълнува темата за екологията и разумното отношение към планетата? Смяташ ли, че изкуството може да помогне при решаването на този проблем?

Като всеки човек не са ми чужди тревожността, страховете, грешките, които правя и всеки ден се срещам с тях, давам им светлина и обич, давам си шанс за помирение. Естествено, ми се струва като да започнеш да чистиш и подреждаш отвътре - да направиш същото и със света около теб. А понякога може да се започне и отвън-навътре. Може да звучи смешно и наивно, но аз съм сигурна, че всеки човек може да промени света с ежедневните малки избори, които прави. 

Ние много бързаме, преследваме някакви неща и хора, които са натоварени с отговорността да ни направят щастливи, при това завинаги, а всъщност единствено в себе си можем да открием убежище. Вярвам, че изкуството може по един много фин, но мощен начин, да ни напомня за това какво стои зад нещата, с които сме свикнали и приели за нормални. А след това всеки има свободата да прави избор.  

Кои са добрите примери за това според теб?

Слава Богу, вече има безброй много световни примери за това. Личният пример на хората, занимаващи се с изкуство, също не е за подценяване.

Новото ти видео е едновремнно и нежно и провокативно. Ти сама ли си двигател на всичко, което стои зад него? Колко време ти отне да го направиш? Кое беше най-трудно? 

Благодаря. За мен цялото време, в което работих по “Писмо в бутилка” и всички етапи - музиката, текста, писането на проекти, партньорства, визуалната част, екипа, разговорите с актьорите, правенето на декора... са ценност. Преминах през много, срещнах прекрасни Човеци, обединени от една идея. Това е чудо. Музикантите, с които работя, са страхотни - Ангел Николов, Светослав Миланов, Христо Михалков, Алекс Атанасов, Богомил Енчев. Мартин Костадинов, моята дуетна половинка, който ми дава толкова много с всичко, което е. Юлиян Янев, който направи смесването и мастеринга “уау”. Светослав Димитров, при когото записваме. Щастлива съм, че проектът е реализиран с финансовата подкрепа на програма "Дебюти" на Национален фонд "Култура" и още велики партньори. Режисьорът, на когото предстоят много хубави неща - Димитрис Георгиев, с когото повярвахме в това. Изключително сработване, с лекота и много обич. Операторът Дамян Димитров, сценографът Андреа Попова, Мирела Василева, която отговаряше за костюмите, Ива Денчева, която се погрижи за грима и красотата на всички, монтажът с Ралица Каменова и изобщо целият екип... моля ви, просто изгледайте видеото и вижте какви невероятни хора участват в него. А след това отделете време и на финалните надписи, за да прочетете за всеки един, помогнал с вярата и таланта си “Писмо в бутилка” да е действителност. И то красива. 

Управлявала  си хеликоптер (или самолет), готвиш великолепно, веган си, пееш вълшебно, имаш удивително куче, какво още не знаем за теб и е възможно да бъде споделено? Нещо като хоби, страст, навик...

Обожавам да наблюдавам хората. Да имам време да си чета хубава книга. Да се забавлявам с приятелите ми. Да пътувам. Да ходя на готини концерти. Да гледам хубаво кино. Да гледам документални филми. Да си правя йога. Да гледам интервюта и влогове на хора, от които има какво да науча. И най-вече ми харесва да знам, че има още много за мен, което и аз самата не знам още...  

Актьори или поети? На кои сваляш шапка? 

На всички хора, които се доверяват на творческия си импулс, вярват в него, грижат се за него и го споделят.

Къде може да те гледаме и слушаме през новата 2019-та?

Може да ме гледате в “На тятър съм”, “Любовта на Анатол, “Актьори срещу поети” в Сфумато. В “Авеню Кю”- американски мюзикъл за възрастни в Столичен куклен театър. В “Старицата от Калкута” в Театър 199. Можете да ме слушате в интернет, а когато му дойде времето и наживо с Мартин Костадинов и нашите чудни музиканти. 

Страната, в която мечатеш да отидеш?

Не мога да се сетя къде не бих отишла...

Море или планина? 

И двете... а съществуват вълшебни места, където има и от двете.

Как би описала родната си Варна? Би ли ни изброила няколко варненци, с които особено много се гордееш?

Във Варна съм живяла доста време, но истината е, че съм родена в София и тук се чувствам вкъщи. Иначе Варна е отгледала толкова много актьори и музиканти, че не смея да изброявам. 

Какво в столицата те дразни непримиримо? Какво би променила, ако имаш тази възможност?

Много силно се концентрирам върху това какво ми харесва в нея... в останалото се спъваме, виждаме и вдишваме ежедневно. 

Твоите най-важни постижения за 2018-та са...?

Всички идеи, които съм довела докрай. Всичките прекрасни хора, които имам в живота си. 

Кого/какво чакаш? Какво или кого не би чакала?

Ако ще е необходимо време, предпочитам думата търпение. Чакането не върши работа. Създава илюзия, че си част от нещо, но прехвърляш отговорността другаде. Да правиш необходимото и да имаш търпение - това ми се струва важно. 

Каузите имат ли място в изкуството?

Всичко има място в изкуството. Достатъчно е да ти е наистина любопитно нещо, да поемеш риска да му се довериш и да те занимава лично. 

Харесваш ли Вивиан Уестууд? Ако тя дойде в България, би ли искала да ѝ кажеш нещо? 

По-скоро бих слушала какво тя има да каже. 

Кой е човекът, с когото мечатеш да се срещнеш на сцената?

Имам късмета да се срещам с много от хората, на които се възхищавам от малка. Би ми било интересно да работя с Камен Донев. Изключително ценя неговата дисциплина, труд и начин на мислене. Но, разбира се, има много хора, с които ми е интересно да работя. Има и такива, с които съм работила и пак ми се работи.

От баницата искаш да ти се падне?

Здраве за мен и близките ми. Всичко друго е въпрос на действия. Всъщност... до голяма степен и здравето зависи от нас...