Ексклузивно интервю с Рупърт Еверет

Познаваме го като красивия висок мъж, който изигра най-добър приятел на Джулия Робъртс и имаше дете с Мадона на екрана в хитовите заглавия “Сватбата на най-добрия ми приятел” и “Почти идеално”. Днес, почти на 60 години, Рупърт Еверет живее далече от светлините на прожекторите и камерите. Кариерата на британския актьор в последните няколко години е посветена на образ и филм много важни за него. Той играе и режисира филма “The Happy Prince”, където играе Оскар Уайлд – литературна и гей икона на много поколения. Самият Рупърт е известен с това, че открито е хомосексуалист и приема образа на Уайлд много близо до себе си. Срещаме се в Севиля, където той е номиниран за най-добър актьор за ролята на европейските филмови награди. Припомням му, че вече сме се виждали в София преди около година и половина, когато той беше гост на София Филм Фест и тогава усилено работеше по пост-продукцията на филма. 

Защо точно Оскар Уайлд те вдъхнови да направиш този филм и да му посветиш толкова години?

Опитах да напиша роля за себе си, изглеждаше като много добра роля. Играл съм по текстове на Уайлд и преди. Беше подходящото нещо да се опитам да създам. Най-трудното нещо от процеса беше да го напиша, да създам образа и той да е реалистичен. Това да се усеща като него в диалога беше предизвикателство, вълнуващо предизвикателство. Да събера парите за финансирането всъщност беше най-трудното. Четох книгата на Ричард Елмън като млад, която беше много известна биография, която излезе през 1980 година. Последната глава беше това, което много ме вдъхнови и именно изгнанието на Уайлд. За мое щастие имах много точна идея в главата си за Оскар Уайлд в този период и колкото повече научавах, моят образ за него се потвърждаваше. Не мисля, че след това имаше изненади, за мен изненадата беше да го открия като млад. 

Предлолагам, че е имало моменти, в които си откривал общи неща между вас – така ли беше и започна ли да се идентифицираш малко или много с него?

Не съм го мислил по този начин, предполагам че да, той е един вид мое вдъхновение ако това имаш предвид, някой, на когото се възхищавам е. Заради неговите жертви и статута му на мъченик, който е вдъхновяващ. Но иначе като паралели – по-скоро не. Той си е той, аз съм си аз, отделни личности сме. Нещата се променят в днешно време и всички трябва да сме наблюдателни за хомофобия, расизъм, правата на жените и други подобни.   

Как мислиш, че това може да се промени?

Когато популизмът излезе извън контрол, наскоро обществото смени нивото си на популизъм, национализъм и страх от външния свят. Резултатът е това и малко напомня на 30-те години сега. Не знам какъв е отговорът и какво трябва да направим. Като артисти просто да продължаваме да изразяваме и разказваме истории. Филмите са страхотно огледало за едно общество. И този филм, независимо че се развива в миналото, е всъщност сегашната обстановка за това как се приема хомосексуализма в голяма част на планетата. 

А ти сблъсквал ли си се с този проблем в шоубизнеса?

Шоубизнесът е предимно сфера на хетеросексуални мъже и има много неписани правила в нея. Независимо, че в Европа хомосексуализмът е приет, не срещаш често такива филмови звезди, футболни звезди или рокаджии. Един или двама. 

Сигурна съм, че има, но го крият.

Да, точно така. 

Какво следва за теб след такъв дълъг проект?

Нямам идея.

Нещо различно от това?

По-скоро просто нещо. Надявам се. 

Какво означават номинациите и потенциални награди за теб и за филма на европейските филмови награди?

Прекрасно е винаги когато има някой, който оценява това, че си свършил добра работа. 

Как се чувстваш като европейски творец, смяташ ли, че ако беше роден в САЩ, щеше да имаш различна кариера?

Или по-скоро ако се бях преместил там преди години. Много английски актьори като по-млади избират да отидат в САЩ, но аз направих избор да остана в Европа. Преместих се във Франция през 1985 година и прекарах по-голяма част от тези години, работейки в Европа. Опитвах се да разбера как се прави европейски филм. Смятам, че моят филм е добър европейски филм, в него се говори на три европейски езика. Такива са и актьорите, техническите лица и екипа и е за човек, който е голямо име в Европа – Оскар Уайлд. Така че смятам, че съм се справил възможно най-добре. Не мисля, че някой обърна внимание на всички тези факти, докато не дойдох тук за наградите.