Хилда Казасян: „Да послушаме кино...“

Тя е усмивката на българската джаз сцена, носи в гените си не само музика, но и достойнство и благородство, на които можем да се възхищаваме в захлас. Макар да е дете на музикант, тя грее със ярка собствена светлина, и никак и никога не й се е налагало да се притеснява, че е в сянката на прочутия си баща.

Тя можеше да е и филмова героиня, но реши да възпее киното по своя неповторим начин – с най-добрите приятели и музиканти на сцената. С много груув и чар! Защото тя е Хилда Казасян.

Смееш ли се на вицове за арменци?

Смея се на всякакви вицове, стига да са смешни. Имам огромен проблем с вицовете - че ги забравям на първата минута след като са ми разказани, което прави много щастливи моите приятели, защото има кой да им се радва като за първи път и то на всеки виц, който са разказвали четири-пет пъти.

С кого са любимите ти дуети? А с кого мечтаеш да пееш? Да делиш една сцена?

Васил Петров е човекът, с когото като че ли дуетите ни се получават най-добре. Може би защото имаме еднакъв вкус към музиката, към фразирането и бидейки мой близък приятел, сме изграждали заедно този вкус от мънички. Именно заради това той е специалният ми гост в поредицата от концерти, посветени на любимия ми баща и именно заради това той ще е един от важните ми гости в големия концерт-спектакъл, който подготвям с филмова музика "Да послушаме кино“.

Точно за този концерт ми се иска да поговоим. Той е най-новото ти предизвикателство? Как направи подбора на песните? Водеше ли се от това кои са любимите ти филми? Кой е всъщност твоят филм?

Това е една стара моя мечта. Имам слабост към истински хубавата филмова музика, към нейната образност и романтична носталгия, която носи. Например смятам, че най-добрите образци на съвременната симфонична музика въобще, отново са от филмови музики. Подбора направих изцяло емоционално от филми и музика за филми, които аз харесвам. Част от тях са и най-емблематичните стари български филми, а имайки предвид вълшебниците, с които имам щастието, късмета и обичта да работя – знам, че те с техните аранжименти ще направят така, че тези толкова популярни теми да прозвучат по един нов, наш си и надявам се, приятно изненадващ начин.

А моят филм е този, чиито сценарий пиша сама ежедневно и слава Богу, че неговите герои са фантастичните хора, с които имам късмета да съществувам. Понякога той е комедия, понякога бразилски сериал, и слава Богу, много, много рядко - трагедия, но винаги с добър край.

На какъв език пее душата ти?

С езика на музиката, а той е толкова разнообразен и с толкова много похвати, че ако не друго, поне никога не може да ми бъде скучно.

Кой пише българските ти текстове? Колко важно е да разбираме все пак за какво ни се пее?

Едно от най-важните неща е да разбираме за какво ни се пее, ако не разбираме - то престава да бъде песен. По-голямата част от текстовете си пиша сама... и поне аз ги разбирам.

Ти винаги си била артист, който е особено деликатен, нежен, ненатрапчив, скромен. Как успяваш да удържиш, да отстояваш и опазиш своята деликатност?

С това се раждаш и, разбира се, след това е въпрос на възпитание. Когато си отраснал в средата, в която след това работиш, когато си учил години наред за тази работа и си подготвен за евентуалния успех, то няма нито една причина всичко това да те промени.

Най-високата цена, която си плащала за да бъдеш творец?

Да бъда творец, кой знае каква цена не съм плащала, освен може би часовете, в които е трябвало да свиря, докато децата са си играли на улицата. Да бъда качествен творец в стила музика, в който се занимавам, без да се отклоня нито миг от него, е коствало доста трудности и безработни периоди във времена, в които тази музика беше тотално притисната в ъгъла, но когато си постоянен, когато и на йота не изневериш на вкуса си и на представата си за качество, в един момент всичко си идва по местата и те възнаграждава стократно.

Къде намираш своите вдъхновения – стих, картина, гледка, пътуване, спомен?

Няма по-голям вдъхновител от самата музика. А когато работиш с такива огромни музиканти като Христо Йоцов, Живко Петров, Димитър Карамфилов и Михаил Йосифов, а и ги обичаш толкова много, те самите се превръщат в истинско вдъхновение.

Кое е най-голямото предизвикателство, което стои пред теб?

На този етап - не знам дали най-голямото, но най-вълнуващото е концертът, за който споменахме, който ще бъде навръх рожденния ми ден - 27 март и който нарекох "Да послушаме кино“. Освен нас, наши специални гости на този концерт-спектакъл ще бъдат Теодоси Спасов и Васил Петров. Моето вътрешно усещане е, че ще си направим освен за публиката, един истински музикален празник и за нас самите. А какво по-вълнуващо от това...

Кои са най-важните уроци, които научи от родителите си? А кои са тези, които искаш да предадеш на децата си?

Това са уроците, за които не се говори, а с тях се съществува. Един от тях е благородството, едно все по-рядко споменавано, но изключително важно, според мен, качество. Умението да заставаш над дребнотемията, както и чувството за хумор и самоиронията. Все неща, които помагат както на хората около теб, както и на самия теб и правят живтота ти далеч по-лесен и в крайна сметка – щастлив.

От няколко сезона журираш в "Като две капки вода". Кое е най-респектиращото изпълнение досега? На което би станала на крака, да речем? Как оценяваш способността за превъплъщение спрямо създаването на собствено творчество?

И двете смятам за творчество. Това да бъдеш добър имитатор и на образа и на пеенето, в този случай е изключително, изключително трудна работа. Много са превъплъщенията, на които за тези години като жури съм се възхищавала и впечатлявала и даже изумявала как могат да бъдат направени толкова съвършено.

Концертът, на който мечатеш да отидеш?

Толкова са много хората, на чийто концерт бих искала да отида, че няма да ни стигне нито това интервю, нито живота ми, за да обиколя местата, на които тези хора имат концерти, нито парите ми, за да ги посетя всичките... 

Любима книга, автор?

Винаги съм се чудила как може човек да отговори на този въпрос... може би, ако си прочел само пет книги през живота си. Човек минава през различни етапи, различни теми го интересуват през тези етапи и те привличат различни автори на книги, различни филми и различна музика.

Как избра да направиш концерт точно на рождения си ден, който е и Международен ден на театъра?

Много странна е историята с избора на дата, една изключително добра астроложка, която помолих да намери хубава дата през пролетта, за този толкова важен за мен концерт ми даде два-три подходящи дни, като каза, че 27 март е най-добрият от тях. Както знаем – няма нищо случайно.

Какво да очакваме от концерта на 27 март?

Надявам се, един истински музикален празник, с едни от най-популярните теми от старото и ново българско кино, с едни изумителни музиканти, с които ще бъда на сцената: Христо Йоцов, Живко Петров, Димитър Карамфилов, Михаил Йосифов, Теодоси Спасов и Васил Петров, с една изненадваща мултимедия, която Васил Къркеланов подготвя в момента и с очарованието и романтиката, която тези филми носят.