Анастасия Събева: „Има моменти, в които имам силите да мина и през ураган.“

За новата постановка „Островът на съкровищата” със специалното участие на Христо Мутафчиев.

Разкажете ни повече за предстоящото представление "Островът на съкровищата”. Как избирате текстовете, по които да работите?

До ден днешен аз предпочитам да гледам на театъра като зрител и се надявам да запазя този по-наивен начин за избиране на текстове... Иска ми се да правя представления, които аз самата бих искала да гледам в салона, а не присъстват на сцената ни. Така е и с "Островът на съкровищата”... 

Сбъдната детска мечта ли е потапянето в този магически свят? Мислите ли, че имаме нужда да се завръщаме към приключенията, които често забравяме в ежедневието си?

Мисля, че това е една от най-силните човешки потребности. Аз не знам за какво друго може да ни е дадено изкуството, освен да материализира това, за което мечтаем. А смятам, че всеки от нас някъде тайно копнее за невъзможни приключения, морски бури, битки и скрити съкровища. И понеже работата ми е да знам от какво имат нужда хората, първо егоистично се замислям от какво имам нужда аз. 

Специално е и участието на актьора Христо Мутафчиев. Според Вас важна ли е подкрепата от по-утвърдените имена за младите? Съществува ли момент на недоверие към т.нар. ново поколение от публиката?

Най-вероятно винаги във времето е имало недоверие към  всяко"ново поколение”, в което и да е поле на изява. Мен това не ме притеснява. Аз никога не съм се надявала или търсила подкрепа от който и да било. Най-вероятно така съм възпитана – гледам да се оправям сама, пък каквото стане. За мен и моите колеги подкрепата на Христо Мутафчиев е много по-важна в морално отношение, отколото медийно. Никога не съм искала да извличам ползи от нея, но искрено се радвам на личната му оценката за работата ни. 

В мой разговор с г-н Мутафчиев той сподели, че е изключително зареден от Вашия ентусиазъм и този на актьорите. Твърди, че преди 25 години самият той се е впускал в същите предизвикателства. И че силно вярва в таланта ви. Откъде черпите сили?

Чудя се... Сигурно съм си такава. Понякога ме е страх, че силата и ентусиазмът ми ще свършат рязко и няма да имам в ръцете си нищо, на което да се опра. Разбира се, като всеки човек имам близки хора, които ме подкрепят и обичат с целия ми ужасяващ характер, който понякога излиза безпосочно от мен... за жалост в негативен план. И затова съм много благодарна, че има хора, които знаят, разбират и търпят това. А за таланта.. не знам. Смятам, че никой не може да каже на друг дали носи талант... или го чувстваш в себе си, или не. Аз например понякога мисля, че съм най-големия бездарник, който някога е ходил по земята, но има моменти, в които имам силите да мина и през ураган.

Предишната Ви постановка, "Кралят елен” постигна голям успех. Знаем, че е направена без никакви средства… Труден ли беше пътят?

Наистна не артикулирам "Кралят елен” като голям успех... мисля, че в живота се случва точно каквото трябва да се случи и силно вярвам в артистичния талант, с който е зареден целия спектакъл. Разбира се, щастлива съм от реакциите, които предизвика представлението и радостта и топлите думи ме правят горда от екипа, с който сме се събрали. Това представление беше родено с много любов и ентусиазъм от мен и моите  колеги, които загърбиха много други ангажименти и се натовариха ден и нощ без никакво финансово възмездие в името на спектакъла. И както вече казах, вярвам, че се случи "успехът”, който всички те заслужаваха.

Какво Ви мотивира да продължавате напред, има ли моменти, в които не знаете какво, как, къде… Професионалните Ви успехи говорят за голяма увереност и стремеж.

Знаете ли, аз наистина не гледам на себе си, като на "успял” режисьор и не се изживявам ни най-малко, като такъв. Даже не мисля, че същински съм режисьор по смисъла на тази професия, упражнявана от любимите ми примери за нея. Знам, че понякога изглеждам нагла, самоуверена и амбициозна, а хората не подозират, че мен ме е страх да изляза да се поклоня на премиера и едвам понасям да гледам свое представление. Постоянно виждам какво не се получава и грам не забелязвам кога зрителите се радват и съпреживяват театралното случване. Страдам от почти маниакално чувство за упражняване на контрол, а същевременно съм крайно разпиляна и неорганизирана. Това са страшни парадокси и недостатъци... понякога близките ми се чудят как живея със себе си, така че аз често не знам какво, как и накъде... и доста ме е страх. Може би някак продължавам, защото в крайна сметка ужасно много обичам театъра и професията си и държа на това почти с религиозна сила, защото вярвам, че изкуството е дадено на човека, като доказателство за съществуването на Бог. И колкото и наивно да звучи, гледам да се отнасям към театралната работа така – с огромна почит. 

Има ли разлика между мъжко и женско писане, например, между мъжка и женска режисура? Вие изглеждате мъжко момиче, в най-добрия смисъл на думата, с характер. Това помага ли Ви?

Да! (смее се). Май съм мъжко момиче, но не знам как изглежа отстрани. Понякога мисля, че е леко смущаващо и напрягащо дори. За характера... често ми казват, че е отвратителен, натоварващ, изискващ и сприхав,  но аз не мога да си представя да го отделя от себе си. Професорът ми – Здравко Митков, често обичаше да ми казва: "Анастасия, добрата режисура не означава лош храктер.” През годините гледам да се боря с него, но не знам дали имам някакъв успех. А за мъжката и женската работа... определено има разлика и в писането и в режисурата. За жалост моето лично мнение е в полза на мъжете, но се надявам все пак да имам шанс.

Какво мечтаете да показвате на публиката?

Да показвам на публиката това, което мечтая и мисля, че съм ужасна късметлийка. Няма представление, от тези, които съм направила до момента, което да не е свързано с личен мой блян и не е излязло от най-съкровената част от душата ми. Радвам се, че спектаклите си имат своята публика и живот и че все още има артисти, които се връзват на акъла ми, ентусиазират се и дават най-доброто от себе си. Това е най-голямата награда за мен. 

Има ли представление, от което се страхувате? Изобщо, театърът лекува ли страха?

Мисля, че любовта лекува страха. Не знам дали има представление, от което да се страхувам. Има представления, създадени по начин, който дълбоко ме респектира и пиеси, които не смятам, че бих могла да направя достатъчно добре.  Нямам намерение да посягам нито към едните, нито към другите. Когато предложа дадено заглавие трябва да знам, че имам какво да дам, да кажа и да преживея в дадения спектакъл. Лично, много лично даже... защото съм убедена, че само така се случва вълнуващият театър. По този начин знам точно какво искам да изпитат хората, които ще влязат в салона, защото все още ми се иска да вярвам, че театърът е място за истинско емоционално вълнение, което една артистична група хора предлага на друга група хора.

Къде намирате убежище и спасение?

Понякога в близките си. Друг път в любовта... А често пъти в Моцарт. Обичам да свиря на пиано, защото съм възпитавана от дете това да се превърне в моя професия. Е, не се получи и не съжалявам за това, но съм много щастлива, че има един свят, който е съвършен по своята структура и красота, в който можеш да избягаш и физически да почувстваш собствената си несъстоятелност пред нечия чужда гениалност. Това действа облекчаващо, защото ние хората често обичаме да натоварваме с драматизъм събития от живота си, които погледнати от друга гледна точка са абсолютно незначителни. 

Работите с млади актьори. Какво бихте казали на онези, които се чувстват изгубени, които са на път да се откажат? Вие самата имали ли сте такива моменти?

Мисля, че всеки има тези моменти. В нашата работа всичко е много особено: няма обещание за успех, за следващ проект, за награда или за промяна в местоположението ти, а теорията на позитивното мислене често не дава резултат. Театралната ни система по мое мнение е твърде остаряла, тромава и закостеняла и не е трудно хората работещи в нея да загубят изначалната си непосредствена артистична мотивация. За себе си вярвам, че човек трябва да работи повече, отколкото си мисли, че трябва да работи, а начини винаги има.... Все пак така започнахме и направихме "Кралят елен”... от нямане на театър и финансиране... 

Какво предстои след премиерата на "Островът на съкровищата”? Следващ проект, който подготвяте?

Както вече казах, никога не се знае... и аз така. Гледам само да не ме е страх. Иначе, идеи и мечти – много! Шекспир, Сервантес, или нещо българско... винаги все нещо трябва да предстои.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция