Основният враг е страхът

Познавам Възкресия Вихърова от много години, още от времето на първите ми занимания с театър през студентските години като театровед. Гледала съм много неини спектакли, писала съм за тях, работили сме заедно за един-два проекта. Това, което винаги ме е впечатлявало в нея, е непримиримостта ѝ към определени социални проблеми и способността  ѝ без страх да влиза в дълбокото, в неудобното, в страшното. Тя е от малкото творци, занимаващи се с театър с кауза, театър, който не е за забавление, а за фокусиране в определен важен и болящ социален проблем. Бунтар по природа, апостол по душа, дете като любопитство към света.

Срещнахме се по повод проекта ѝ Премълчаното разказано, ден след 25-ти ноември, денят, който трябваше да протестира срещу насилието. Насилието срещу беззащитните човешки същества. Хуманнноста е в дефицит, да не мълчим. 

Как решихте да създадете Премълчаното разказано?

За мен темата е много важна сега. Преди 4 години, по време на една кръгла маса, осветена на проблема за насилието, дълго слушах, дистанцирах се, попадах в клопка и непрекъснато се питах - какво правя аз там? Въпросите бяха за прокуратура, полиция и опитни, ама много опитни терапевти. Не беше лесно да стигна до отговора: Трябва да бъда част от проблема с това, което мога да правя. И така се появи Премълчаното разказано - documentary fiction. Спектакълът е в жанр документален театър и е създаден по историите на три жени, реални прототипи, преживели насилие. Чрез средствата на изкуството той подпомага обговарянето на социалния феномен - насилие. За това свидетелстват десетките обратни връзки, които екипът ни получи след представянията му. 

Спектакълът беше част от съпътстващата културна програма на конференцията "Насилието над жени: Да отворим очи да нарушим мълчанието", която се организира от г-жа Мария Габриел. Като част от кампанията и извън нея спектакълът е представян в почти всички големи градове на страната, а в София и повече. 

Постепенно за екипа на спектакъла битката за НЕнасилие се превърна в кауза. Така спектакълът "Премълчаното разказано" даде началото на проекта "Премълчаното разказано - пътуваща сцена", който е включен в културната програма на Пловдив 2019 г. 

Проектът засяга освен насилието над жени и насилието сред и над деца и младежи. През април 2018 г. със съдействието на Дирекция "Образование" Община Пловдив, бяха посетени училища на територията на Пловдив и бяха проведени сесии с помощта на артисти, обучени в техниките на FORUM и PLAYBACK театър. Обратната връзка, която получихме от над 250 ученици и техните преподаватели, директори и училищни психолози е, че българското училище има нужда от подобна артистична алтернатива за справяне с проблема насилие в училище.

В рамките на проекта обявихме платформа "Артисти за НЕНАСИЛИЕ". Идеята на платформата е да обедини артисти и артистични продукти които да подпомагат обговарянето на този проблем, повишаването на чувствителността към него и изграждане на обществена нетолерантност към всички негови прояви, независимо дали те са един шамар или завършили с фатален край. С популярността на артистите, които привличаме в платформата, ще се стремим да засилим обществената чуваемост и изграждането на нетолерантност към проявите на насилие.

Каква е вашата публика?

Оказа се, че публиката ни е всеки. Всеки, който е имал досег до насилие. Според обратните връзки получени от публиката  по всевъзможен начин – писма, разговори, блиц интервюта и др., спектакълът въздейства силно. Той не показва драмата на насилието, а говори за него по един достъпен начин, който обаче въздейства дълбоко. Сякаш провокира несъзнавани механизми в съзнанието на зрителя, които го провокират да каже СТОП, да направи нещо, за да се справи с това. По време на спектакъла често хората изведнъж се сещат за ситуации на насилие, на които са били свидетели в близкото минало или дори в детството си. Задават си въпроси, търсят отговори, споделят реални случки, които са стоели в невидимите кътчета на подсъзнанието им. 

Дори имаше случай, в който приятел от детските години на човек от екипа, звънна и с един много треперещ и видимо притеснен глас каза:

„Аз не съм толкова лош, защото не изневерявам на жена си, а понякога когато изпия една водка и тя ме ядоса само я удрям. Не я пребивам, просто я удрям. А тя си тръгна и ми взе детето и всичко ми  взе.“  Човекът имаше нужда от помощ, за да спре да пие, да спре да удря и да си върне всичко.

Той виждаше себе си като жертва, като човек изгубил всичко...най- вече контрола над себе си. А именно той бе насилвал жена си.

Какво очаквате да промените с този проект? И въобще възможна ли е промяма чрез изкуство?

Ние не очакваме, а правим това което можем. Можем да създаваме изкуство и с неговите средства да опитваме да влияем на обществените нагласи. Ние можем да привличаме още артисти, популярни имена да подкрепят нашата кауза. Можем да генерираме още културни продукти обединени в платформа „Артисти за НЕнасилие“. Платформата е инициатива, стартирала като част от проекта „Премълчаното разказано – пътуваща сцена“. Идеята на платформата е да обедини артисти и артистични продукти, които да подпомагат обговарянето на този проблем, повишаването на чувствителността към него и изграждане на обществена нетолерантност към всички негови прояви, независимо дали те са един шамар или са завършили с фатален край. С популярността на артистите, които привличаме в платформата, ще се стремим да засилим обществената чуваемост и изграждането на нетолерантност към проявите на насилие.

Вторият продукт, част от платформата, е спектакълът „Историята ти в мен“. 

Обхватът на работата ни се разширява като включва и още една уязвима група, потърпевша от домашното насилие – децата и младежите. Те често пренасят това насилие в училище, където е много лесно то да излезе от контрол. Понякога в сградата на училището, а друг път в някой парк, край река, на улицата, на купон, навсякъде. Все по-често се налага схващането, че където има масово образование, има и насилие. Но всъщност корените на насилието са много по дълбоко. Екипът ни вярва, че именно младите са тези, върху чиято промяна на нагласите има шанс да променим нещата. Изграждането на нетолерантност на едно цяло поколение хора може да доведе до промяна.

Кой е основният враг: мълчанието или агресията, които носим?

Основният враг е страхът. Той често ни кара да мълчим и затаяваме. Той ни прави агресивни, объркани, изплашени, болни, тъжни.

Кога е следващият спектакъл?

Премълчаното разказано може да се гледа на 17 декември от 18,30 ч. в Университетски театър на Нов български университет. 

Той ще бъде представен след официалното стартиране на платформата „Артисти за Ненасилие“. Всички артисти, които искат да станат част от нея, са поканени, за да заявят своята позиция, да отправят своя апел, да подкрепят нашата кауза. Кауза, за която не можем да работим по отделно, а само заедно. 

Дизайн на картичката Илия Кожухаров, фотографи Косьо Хаджигенчев/за катичката/, Цветан Игнатовски/за банерите/ Йохан Вирт за представленията