Звездата от носителя на Оскар "Moonlight" Андре Холанд специално пред Стаси Айви

AртАкция откри вдъхновението за тази статия благодарение на компанията на NESCAFÉ® Dolce Gusto®.

С този много талантлив актьор се запознах преди три години, когато промотираше сериала си “Хирургът”, режисиран от Стивън Содербърг и където негов партньор беше Клайв Оуен. От тогава възходът му не е спрял и съм много щастлива, че имам възможността да си поговоря отново с него отблизо. Андре Холанд е американски актьор, когото познаваме от филми като “Селма”, носителят на “Оскар” - “Moonlight”, “Гънка във времето”, както и хитови телевизионни продукции като “American Horror Story” и “Касъл Рок”. За втори път работи с режисьора Стивън Содербърг в предстоящата спортна драма “High Flying Bird”. A eдно от последните му превъплъщения е и в ролята на Отело на сцената на Shakespeare Globe Theatre в Лондон, където прекарва няколко месеца. 

Разкажи ми повече за преживяванията ти в Лондон и с Шекспир? Голямо предизвикателство е!

Така е, имаме страхотна група от актьори и бяха страхотни към мен – показваха ми града, водеха ме в хубави ресторанти. А работата по пиесата е да, много голямо предизвикателство, но и невероятно преживяване. За мен беше мечта доста време да работя в Shakespeare Globe Theatre. Истински късметлия съм!

Кое е най-трудното в това да бъдеш Отело?

Да преминаваш през тази емоционална метаморфоза!

Но това не е ли причината да станеш актьор – да преминаваш непрекъснато през различни емоции?

Да, но аз не съм сигурен, че осъзнавах точно какво ме чака, когато реших да стана актьор. Бях много малък! С всяка роля достигаш до различно ниво, различно място. Това, което си мислех, че е Отело всъщност е съвсем друго от това, която преживявам с образа. 

В сравнение с филмите и сериалите, какво е да бъдеш на сцена?

Абсолютно различно е, независимо че подготовката за работата е доста подобна. Основната разлика бих казал е в гласа, особено на място, където няма усилване на звука, ние наистина трябва да използваме силата на гласовете си и да се грижим добре за тях. Така че за мен това е най-голямата разлика. 

Ние с теб се запознахме преди три години, когато промотираше сериала “Хирургът”, а сега имаш още един хитов сериал – “Касъл Рок”. На сцената играеш едно и също всяка вечер в продължение на месеци, докато сериал също снимаш месеци наред, но с различно съдържание. Как беше като преживяване “Касъл Рок”, сравняваш ли го с “Хирургът” по някакъв начин?

Донякъде, да. Не съм правил толкова много сериали или филми всъщност, все още намирам мястото си. “Хирургът” беше невероятно преживяване заради Стивън Содербърг, той е майстор! Той работи много специфично и много бързо. Имаше дни, в които сме заснемали 8 до 10 страници за ден и сме работили по 8 до 10 часа, което е нечувано! Докато при “Касъл Рок” преживяването беше различно, тъй като е друг вид история и продължи по-дълго. Освен това аз съм главният герой в “Касъл Рок”…

Да, така е!

Докато в “Хирургът” бях важен герой, но не основният. Това смятам, че също носи определен товар и не ми се беше случвало преди. Независимо, че преживяванията бяха различни, и от двата сериала научих по нещо. 

В “Касъл Рок” непрекъснато очакваш нещо лошо да се случи! Като актьор как се подготвяш за това и знаеш ли накъде отива историята?

Не точно! Имах някаква идея какво ще се случи, но сценаристите непрекъснато променяха нещата и всеки път като получавахме сценария си, беше абсолютна изненада. Докато при “Хирургът” имахме предварително всички 10 епизода и знаехме какво ще стане. Променяха се дребни детайли, но като цяло историята не се промени. Така че, да, и ние често се изненадвахме като публиката. 

Ти си и един от малкото мъже в предимно женски актьорски състав – “Гънка във времето”.

О, да.

Разкажи ми за този магически и съвсем различен свят от “Хирургът”, “Касъл Рок” или Отело.

Много различен и много забавно преживяване! Ейва Дюверней е гений и такава прекрасна жена! За трети път работя и с нея и се надявам да не е за последно, имам чувството, че няма да е. Страхотно е да я наблюдаваш как се държи с екипа, който е толкова разнообразен. Отиваш на снимачната площадка и все едно влизаш в нечий хол. Беше наистина специално преживяване! 

Какво беше усещането да си на сцената на “Оскарите” и как се чувствахте, когато объркаха победителя?

Беше невероятна вечер! Спомням си момента, когато обявиха, че “La La Land” е победител и ние се зарадвахме, бяхме опознали и техния екип, докато пътувахме по интервюта заедно. И когато стана ясно, че е грешка, всички бяхме в абсолютен шок, който продължи цялата вечер и седмици след това. Лично аз осъзнах на доста по-късен етап какво се беше случило. Беше просто невероятно. Като си помисля, че филм като “Moonlight”, който беше направен с толкова малко пари и за толкова малко време, предизвика такъв отзвук, прави преживяването да съм част от него истински специално за мен! 

Какво следва за теб?

Всъщност ще си взема малко почивка. 

И какво ще правиш?

Бих искал да попиша малко, искам да почета – имам огромна купчина книги в апартамента си, за които все нямам време. Така че, мисля, че ще замина някъде на топло, ще си взема книги, хартия за писане - много обичам, и ще почета и попиша, ще остана малко със себе си. 

Ако не беше актьор, с какво щеше да се занимаваш?

Това е добър въпрос, не съм сигурен. Може би нещо свързано със социална справедливост. Бих помагал на общности или адвокат или вид активист. Паля се много по такива теми и сигурно така бих прекарвал времето си. 

Как се чувства семейството ти с твоите успехи?

Страхотни са и много се вълнуват. Едно от най-хубавите преживявания за мен е, че мога да водя родителите си на места като Лондон или на изискани партита, на които ме канят. Невероятно е за мен да мога да споделям такива моменти с тях и те много се вълнуват и разказват на приятелите си. Организираха партита, когато започна “Касъл Рок” или “Хирургът”. Преди години направих един филм – “42” и това беше първият по-голям филм, в който участвах. Майка ми беше разказала на всички в нашия квартал, аз съм от Алабама и съм от малко градче. Бяха се организирали около 120 човека, които бяха отишли в местното ни кино, бяха купили червен килим и имаха плакат на филма и поканиха още много хора. За съжаление, аз не успях да отида, но те правиха снимки и видеа като истинска премиера. Беше трогателно, че моите успехи значеха толкова за тях.      

Какво е най-странното нещо, което ти се е случило, откакто си известен – луд преследвач, странно писмо, откачено желание?

За щастие не е имало нищо прекалено откачено. От време на време пристигат странни неща в апартамента ми в Ню Йорк, което е малко страшно. 

От къде ти знаят адреса?

Нямам представа, но съм получавал сценарии, няколко странни писма. Местя се скоро, така че, сигурно това ще спре. 

Няма да те намерят на топлото място, където ще четеш книги!

Точно така, има много топли места край морето, така че, успех! Но като цяло хората са прекрасни и много мили към мен, приемат ме и това ме кара да се чувствам добре!