Владо Трифонов, програматор на КИНОМАНИЯ: „Мечтая да показвам непрекъснато класически филми.“

Какво да очакваме от КИНОМАНИЯ 2018? Какви ще са акцентите в програмата?

От Киномания може да се очакват само хубави филми. Затова и съзнателно ограничаваме обема на програмата през годините. Веднъж стигнахме до 90 филма и моментално разбрахме, че е грешка. А и истината е, че напоследък просто няма чак толкова много хубави филми – и като количество, и като качество. Предпочитаме да залагаме на малко заглавия, но наистина от висока класа.  Акцентите в програмата са ретроспективата в памет на Ингмар Бергман по случай 100-годишнината от рождението му. Нови и съвсем горещи филми от ранга на Ван Гог: Пред портите на вечността,  Те на Паоло Сорентино или Рудолф Нуреев: Бялата врана на Ралф Файнс. На практика смисълът на една прецизна и необемна селекция е, че всеки филм е акцент сам по себе си – а не програма с над 100 заглавия, в която акцентите се губят по презумпция.

Вашите лични фаворити, филмите, които силно препоръчвате?

Всичко, изброено по-горе, и особено филмите на Бергман. Те са толкова просветляващо болезнени и искрени, че човек има нужда да си ги припомня периодично, във всяка възраст. Аз например съм ги гледал с едни очи като прохождащ киноман в 20-те си години, по-друг начин преди 10 години и сега съм любопитен да ги видя за пореден път с погледа на днешните си 45 години.

Пътувате много, какви са световните фестивални тенденции?

Все по-странни са световните фестивални тенденции. Има не един и два филма от инак престижните конкурси на трите най-големи фестивала, за които човек се чуди защо са попаднали там – нито са комуникативни, нито имат реален шанс за награда, нито "развиват езика на киното”, както обичат да се изразяват критиците. В същото време никой от големите фестивали не бяга от доброто мейнстрийм кино, което е гаранцията за дефилиращите по червените килими звезди (и чиито прожекции винаги са разпродадени, дори и на цени от 45 евро, както е във Венеция, например).

Киното, което аз ценя – високо поетичното кино, чиито създатели умеят да въздействат върху емоциите на зрителите по най-фин, деликатен, човечен и виртуозен начин – се появява все по-рядко. Но, от друга страна, ако подобен филм не бъде лансиран на голям фестивал, шансовете му да стане чакано, търсено и дискутирано заглавие са минимални.

За мен прелестта на фестивалите е, че си остават място за открития.

32 издания на КИНОМАНИЯ. Какво според Вас се е променило в годините до днешна дата?

Две неща: своеобразната уникалност на филмовото преживяване и зрителските навици. Когато е създадена Световната кинопанорама през 1987 г., единственият начин да се видят най-нашумелите филми бе този – на киноекран. Тогава единствената алтернатива - пиратството - бе в допотопен вид: на видеокасети с лош превод и дублирани с един глас. Тогава гледането на филм бе сравнимо с изживяването от театрално представление или концерт – само тук и сега.

Днес филмите са достъпни под път и над път, но това не ги прави по-разбрани от масовата публика. Това е и смисълът на събитията с мащаба на кинофестивалите. Да предложат за кратко време една премислена селекция на качествено кино, което е важно да бъде видяно от повече хора. И то да бъде видяно както подобава – на голям екран, с технически безупречна прожекция. Ако успеем да възпитаме подобни усет и вкус у младата публика, би било наистина прекрасно. 

Слава богу, освен лоялната ни публика, която още от средата на октомври нетърпеливо пита по касите на кината кога най-после ще излезе програмата на Киномания, имаме и нарастващ брой зрители ежегодно – вярвам, че това са тъкмо млади зрители, които усещат потребност от общуването с киното като с изкуство, в духовен смисъл, от ходенето на кино като своеобразен ритуал.

Колко време Ви отнема селекцията и колко време преди самия фестивал имате завършена програма?

По селекцията се работи целогодишно – на филми, които не сме успели да договорим за тази година по ред причини и не се появят на някои от останалите фестивали, с които сме в приятелска конкуренция, отсега им пазим място в програмата за догодина. Най-късно месец преди откриването селекцията трябва да е напълно финализирана – зависи за колко съвсем нови филми преговаряме и има шанс да бъдат договорени. 

Има ли филм, който мечтаете да покажете тук, в България?

Мечтая да показвам непрекъснато класически филми – в качествени, дигитално реставрирани копия, по възможност пред пълни зали. Има страшно много хора дори на моята възраст, които не само никога не са гледали филми на Марлене Дитрих, Грета Гарбо, Хъмфри Богарт, Жан Габен, Катрин Хепбърн, Фред Астер, Франк Синатра, Джулиета Мазина, Ава Гарднър, Марлон Брандо, Марчело Мастрояни и още куп велики звезди, но и по-лошо – никога не са чували за тях. Мисълта, че мнозина не познават магията, която тези велики актьори носят с филмите си, ме натъжава. Затова и полагам усилия да показвам тези филми – да ми е весело. 

Кои български филми напоследък са Ви направили силно впечатление?

Всеки филм, който искрено разкрива емоциите на режисьора и другите му съавтори и ме кара да му вярвам, особено в ситуация като нашенската, в която финансирането на един честен и достоен филм е трудно удържима кауза. Но това е прекалено лично изживяване, затова ще го съхраня за себе си.

Ако трябва да изброите 5 филма, които всеки един човек през живота си трябва да гледа, какво бихте препоръчали?

Предимно италиански филми, прекрасни френски поетични филми на за жалост напълно забравения Марсел Карне, чудесни мюзикъли от 30-те и 50-те години. Невъзможно ми е да се огранича с едва пет филма.

Имате ли идея за следващото издание, КИНОМАНИЯ 2019? Какви са амбициите Ви?

Идеите се оформят според реколтата – темите избуяват сами, както се случи с трите ни филма, посветени на театъра тази година: Далеч от брега, руския Животът и смъртта на един драматург и немския Меки Ножа – "Филм за три гроша” по Брехт. Амбицията ни е постоянна – да пълним залите само с хубаво кино.

Вашият личен фаворит за “Златен глобус” и “Оскар”?

Уилям Дефо в изумителното си превъплъщение като Ван Гог.

Ван Гог