Мила Роберт – момичето, което държи положението

Срещаме се в ателието на Мила. Високо, красиво, усмихнато момиче, влиза в стаята и я пълни с младост. По стените са окачение прекрасните ѝ картини и се оказва, че тази, която ме впечатлява най-много, всъщност е и вдъхновение за роклята, която Мила облича в клипа към кавъра на “Квартална кръчма”. Над бюрото й има залепени около десет малки розови листчета, а най отгоре на ръка е написано “Ще ми се сбъдне това, което най-много искам”.

Разказва ми, че е закачила нещата, които иска да ѝ се случат в близките години. Иска да участва във филм, да прави клипове, да режисира, да е спокойна и щастлива. На другото листче е написано МКГЯ (Мила, Константин, Георги, Явор) най-добрите ѝ приятели, рисунка Авида Доларс (заклинание за пари), на следващите има нарисуван театър, после е изписано "здраве", а накрая Мила Роберт on your wall (картините ѝ да са окачени на стените на хората). Трябват ми точно 15 минути с нея, за да разбера, че след кратък разговор ти идва не само да направиш нещо нетипично и да пиеш заради нея, но и си повече от убеден, че всичко, наистина всичко, което това момиче поиска, ще се случи.

Кой е твоят сигнал?

Последна песен, която съм слушала. Или последната песен, която записах онзи ден. Ще излезе през октомври. Казва се “Нещо грубо”. Пее се за жените и дори да звучи феминистко, не е такова. Намираме се във време, в което жените имаме достатъчно права, така че… нека да не се лигавим! Това е съобщението ми. Като по-слабия пол ми се иска да не сме толкова слаби, колкото всъщност можем да бъдем. Позволено ни е, но защо да го правим? Нека бъдем над нещата.

Мъжко момиче ли си?

Да. Такова се очертавам.

А кое е твоето Саше?

О, то е метафорично. Това е глагол, това е действие. “Са ше направя това, са ше направя онова”. Това е моето Саше. Действието.

Ти изобщо спираш ли се някога?

Не, само в ателието. Тук мога да остана дълго. Музиката и рисуването вървят ръка за ръка. Но мисля, че когато остарея, само ще рисувам. И когато имам семейство и дете, също. Успокоява ме. И да, когато стана баба, ще имам дълга бяла коса. Но ще я връзвам на кок, за да не плаша внуците.

За какво мечтаеш?

Да работя постоянно, това ме вълнува повече от всичко в момента. Да правя нещата, които обичам, да получвам нужните средства за това, да живея добре със семейството и приятелите ми, да си намеря пътя, да се омъжа, да родя едно дете… да живея в хармония. И пак да не спирам да работя ,за да давам пример на това дете (смее се).

Къде можем да те открием в София?

Само в “Хамбара”. Това е единственият бар, който посещавам.

Кой е твоят саунтдрак? 

Една много неизвестна песен на Йелена Петосевич “Slatka Mala”. (запява я, разбира се)

А кaкво ти предстои в театъра?

Завършвам НАТФИЗ тази година. Нямам нови театрални проекти, поне за момента, но това пък е добре за останалите. Имам премиера в НАТФИЗ на 25 октомври, очертава се ходене до Москва, както и до Скопие с “Опасни връзки”. Направихме го с много любов. С режисьора Константин Еленков, който се появява и в клиповете ми, както и Мария Бакалова и Крис Негалов. А догодина ще правим “Чайка”. Много искам да съм Аркадина.

Казваш, че кавъра на “Квартална кръчма”, който всички слушахме през целия август, всъщност е вдъхновен от твои детски летни спомени.

Да, на шест години слушах чалга (смее се). Записахме го след купон за два часа, след това отидохме при Алекс Нушев, учителят ми по китара, който ме записа на един път, не е рязано, one shot e. След това снимахме клипа, може би дори на следващия ден. Но не знам дали Ивана го е слушала. Не ми е звъняла!

Коя е твоята част от деня? Кога ти е най-комфортно?

Вечер, когато не правя нищо. Когато съм с приятели. Смешките са ми любимата част! А и вече гледам да не съм тъжна. Дълги години бях тъжна! Просто не разбирах, бях объркана, но сега нямам време. Не се натъжавам, по-скоро се уморявам. Много време изгубих в съмнения и страхове. Няма време за това.Трябва да не те мързи и да си смел. Защото страхът е като мързелът. Уютен е! Но понякога си правя почивки. Например, когато записахме парчето онзи ден, бях тотално паникьосана. Не знаех дали изобщо става, дали се получава, беше ме страх да го чуя, така съм след всеки запис. Чух го… и, казах си, ОК, ОК, не е толкова зле. Винаги, когато ме е страх, си правя точно такива паузи.

Обичаш ли морето? Не мога да преценя дали си морско момиче.

Най-много! Най-много на света. Повече от планина! Хората винаги питат кое избираш: планина или море. Но за мен тази дилема изощбо не съществува.

Къде бягаш? Имаш ли нужда да се откъснеш понякога?

В Пловдив и Перник. Отивам с една раница, разхождам се, сядам по пейки. Връщам се вечерта. Чета. Чета много поезия. 

А има ли парче, чийто текст дори би си татуирала?

Да, на Еминем и Ники Минаж е. Безумно е, че ми харесва, но това бих си татуирала:

Whatever you say, Mrs. Majesty.

 

Влюбена ли си?

Аз винаги съм влюбена. Не в гадже. Имам много добри приятели, с които съм постоянно. С тях е като брак. Така сме от 3-4 години. Аз работя, нямам време за гадже. А ако се влюбя? Какво ще стане? Сигурно ще е готино? Но трябва да е някой като мен, да прави хиляда неща… Като малка бях много влюбчива. Но откакто съм в НАТФИЗ, всичко това приключи. Имах много дълга връзка на 13-14 години, след това още една дълга. Когато си сам, оценяваш приятелите и семейството си. А любовта идва, няма къде да се скриеш. Ако обичаш и си с чисто сърце…

Как го запазваш такова?

Като не му поставяш големи изисквания. Като не му повтаряш “влюби се, сърце, влюби се!”. Напротив. Казвай му “спокойно, сърце, обичам те такова, каквото си”. Сещам се за Лорка. Пиша си тефтери и винаги започвам с Лорка. Ето, този започва с 

Оттук ще трябва да преминеш сърцето ми, оттук, сърце.

 

Накрая ми разказва, че е била много щастливо дете, но много тъжен тийнейджър. Притеснявала се е, много трудно си е повярвала. Започнала е просто да търси уют в себе си. Да прави много неща. Да върви по пътя. Защото никак не е кратък. А вече се е научила и дори да не се губи. Обещала си е, че през 2018-та няма да го позволи. 

 

И, горе-долу, държим положението. Знам, че каквото и да стане, има какво да измисля. Имам списък с неща, които да правя, ако всичко се оплеска. Има изход.