Интервю с нашумелия израелски писател Дрор Мишани

Скоро успехът му няма да буди недоумение у никого. Трябва само да посегнете към дебютния му роман, майсторския психологически трилър "Липсващото досие”. (Досието може и да липсва, но българското издание е факт и ще ви спечели начаса!) Дрор Мишани е университетски преподавател, писател, преводач, специалист в областта на детективската литература. И което е по-важно: един от специалните гости на Синелибри 2018! Защото романът "Липсващото досие” има не по-малко бляскава екранизация с участието на фантастичния тандем Венсан Касел и Ромен Дюри.

А: Преди всичко искам да Ви благодаря от името на българската публика, че приехте поканата да гостувате в София за участие в тазгодишното издание на CineLibri. Фестивалът обещава чудесна поредица от кино-литературни събития. Предполагам, че не сте били в България досега? 

Дрор Мишани: Бил съм в София. Моят род (от страната на майка ми) произхожда от София, по-точно казано, майка ми е родена там и още като дете пристига в Израел. През 1987 г., когато бях на 12 години, посетих София заедно с нея. Не помня много от това пътуване, но пазя мил спомен за планината, която обгражда града. (Между другото, тази снимка е правена в София и виси над моето бюро).

А: Истина ли е, че сте отложили докторската си дисертация, за да напишете детективската поредица? Как Ви хрумна идеята за "Липсващото досие”?

ДМ: Да, истина е. Предстоеше ми да пиша докторска дисертация за историята на детективската литература и тази мисъл ме отегчаваше. Затова реших самият аз да напиша детективски роман. Идеята беше да се опитам да "открия” или да преоткрия този жанр, към който съм привързан, на моя собствен език, чрез улиците и кварталите, които познавам най-добре. Истината е, че писането на романи винаги е било моя мечта, докато академичната кариера беше приоритет за мен до момента, в който не се почувствах готов да творя.

А: Очаквахте ли акламациите за дебютния си роман и те ли бяха стимулът за написването на втората книга от поредицата, "A Possibility of Violence”?

ДМ: Тъй като няма нямаше много израелска криминална литература преди "Липсващото досие”, не знаех какво да очаквам от израелските читатели. Затова топлите отзиви ме насърчиха, разбира се. Но още със започването на романа аз знаех две неща: първо, че това ще бъде начало на поредица (обикновено така става, нали? Не измисляте детектив, за да се избавите от него след един-единствен разплетен случай.) Второ, че ще се намерят читатели и в чужбина, сред културите и езиците, които ценят добрата детективска проза. (И ето че имах щастието това да се случи.)

 А: Историите ви са убедителни и сложни от морално-психологическа гледна точка. Очевидно се интересувате от психологическите инстинкти и мотивите на човешкото поведение?

ДМ: Да. Интригуващо е не кой е извършил едно престъпление, а защо и как. Криминалният случай е началната точка на повествованието –  като целта е не толкова да се изгради една енигма, колкото да се разгърне една човешка драма, а понякога и трагедия. (Защото, какво всъщност е криминалната история, ако не трагедия за всички, въвлечени в нея?)

А: Какво липсва в "Липсващото досие”? :-)

ДМ: На първо място, липсва едно момче. Името му е Офер и е на 16 години. Един ден отива на училище и не се връща. Има и други липсващи неща в началото на романа – надеждата ми е, че в края те си идват на мястото. Като Любовта, например, или Емпатията. А защо не и Истината…

А: Кое е най-ласкавото нещо, което чухте за себе си и своя стил на писане?

ДМ: Лаская се, когато сравняват писането ми със стила на автори, на които се възхищавам или от които мога да се уча. Такива са Жорж Сименон, Патриша Хайсмит, Хенинг Манкел. Силно съм повлиян от тях и се радвам, че моето писане е белязано от тази любов. Щастлив съм и когато читателите ми казват, че са плакали, докато са чели моя книга. Звучи сантиментално, но за мен това си остава знак за възможно най-силно въздействие на книгата върху читателя.

А: Харесва ли Ви резултатът от филмовата адаптация на "Липсващото досие”? Вие включихте ли се в работата по филма на някакъв етап – било по отношение на сценария, локацията на снимките, кастинга…? Сигурно е болезнено, когато един режисьор (в случая Ерик Зонка) просто грабва героя ти и прави с него каквото си иска?

ДМ: Филмът, базиран върху "Липсващото досие”, е различно произведение на изкуството. Не съм участвал в създаването му. От друга страна, тъй като все пак е свързан с романа, за мен е трудно да бъда обективен зрител. Мога само да кажа, че филмът представлява изцяло различна гледна точка към историята.

А: Останалите два романа от серията ще бъдат ли филмирани?

ДМ: Да, цялата поредица в момента е в процес на телевизионна адаптация, дело на "Кешет”, продуцентите на сериала "Родина”. Първият сезон вече е заснет, в момента тече работата по монтажа. Епизодите са въз основа на първите ми две книги – "Липсващото досие” и “A Possibility of Vilolence”.

А: Освен впечатляващата поредица с полицейски инспектор Авраам, имате в творческата си биография и един разказ, озаглавен "Отражения в езерото”. Забелязах, че встъплението е написано от шведския писател Йоаким Зандер, който, също като Вас, владее отлично изкуството на съспенса. Вие споменахте вече някои имена, бихте ли изброили още писатели, автори на трилъри и съспенс, които харесвате?

ДМ: Юлия, виждам, че сте провели свое собствено разследване! Да, чета някои съвременни автори от този жанр, например Фред Варгас, Бенджамин Блек (Джон Банвил), Ян Костин Вагнер (Германия), а също и някои латиноамерикански писатели, които не пишат точно в този жанр, но са големи романисти и се "заиграват” много добре с него: Леонардо Падура, Рикардо Пиля, Гийермо Мартинез. В съвременната криминална литература търся най-вече новаторски стил, форма, ритъм, отчетлив глас на разказвача. Интересува ме повече майсторството на самия разказ, отколкото измислянето на някакви нови, "оригинални” убийства. (Мразя тази тенденция да се измислят  убийства, извършени по изключително нестандартен начин, с цел да се привлече вниманието на читателите още в самото начало.)

А: Изнасяли сте лекция на тема: "Кое прави израелската литература уникална и чия е заслугата за това”. Бихте ли я резюмирали за нашите читатели?

ДМ: Резюмето е много кратко: Малцина са авторите на криминалета в Израел. Жанрът не е много популярен, дори ако погледнем преводната литература. Когато израелските читатели четат "трилъри”, те обикновено са свързани с МОСАД, а не с полицейски разкрития и някаква "нормална” престъпност. Коя е основната причина? Навярно фактът, че израелската литература и култура все още са ангажирани с национални теми и с представата за национална идентичност. А както знаем, националната принадлежност на детектива не е толкова важна.

А: Знаете ли, преди няколко месеца гледах един френски документален филм със заглавие "Израел: Истории от модерните дни” с участието на 10-има големи разказвачи в т.ч. Давид Гросман, Амос Оз, Етгар Керет, Меир Шалев… Филмът разглеждаше литературата като средство за по-добро разбиране на геополитиката. Повечето писатели смятаха, че израелската литература е длъжник на гражданската и социално-политическа проблематика, че творците следва да бъдат обществено ангажирани. Съгласен ли сте? И как се отнасяте към твърдението, че криминалната литература е форма на бягство от "сериозните” теми?

ДМ: Този въпрос е свързан с моя предходен отговор. Добрата, сериозната криминална литература (с автори като Сименон, Манкел и Варгас, например) не е бягство от реалността. Дори напротив, тя може да бъде директна конфронтация  с отделни аспекти на социалното съществуване, които често се "потулват”  или дори липсват в "сериозната” проза – бедността, класовото напрежение, разсизмът, насилието срещу жени и деца. Всички тези въпроси са силно политически и обикновено не са добре застъпени в мейнстрийм литературата у нас, чиито представители са някои от авторите, които изброявате.

А: Преподавате в Университета в Тел Авив, нали? На какво учите студентите си? Кой е най-важният урок, който бихте искали да усвоят?

ДМ: Преподавам исторически и теоретични дисциплини (История на криминалната литература, Теорията на Ролан Барт, например), водя уъркшоп по творческо писане. Какво казвам на студентите си за писането? Не давам съвети. Казвам им, че писането е занаят, който изисква вдъхновение и свобода, но също планиране и ограничения, че иска време и търпение. Казвам им, че трябва да бъдат готови да изживеят най-болезнените емоции в живота, и че е от решаващо значение да четат, да четат още и още, да четат и препрочитат. Казвам им да избират писатели, на които се възхищават и от които искат да се учат, докато не настъпи моментът да им изневерят и да си изковат свой стил. И още толкова много неща…

А: Къде е истинското удоволствие – в местоназначението или в пътуването към него? Замисляте ли ново литературно приключение?

ДМ: Предполагам, че е в самото пътуване, но пътуването е забавно, поне за мен, само защото съм успял да визуализирам целта. А най-новата ми книга беше… дяволско пътуване! Това е самостоятелен трилър, озаглавен "Three”, и разказва историята на един мъж и три жени, които никога не се срещат, но променят взаимно съдбите си. Премиерата в  Израел  е през ноември 2018, а догодина романът излиза на френски и английски език. Това е първата ми книга без инспектор Авраам и много се гордея с нея.

А: Ще споделите ли с читателите на Atrakcia някоя своя любима фраза или мото – може да е цитат от книга, който изразява Вашата житейска философия?

ДМ: Това е мотото, което избрах за новия си роман, "Three”:  Защото  човешкият син не е дошъл да погуби човешки души, а да ги спаси. (Лука 9:56) Вярвам дълбоко в смисъла на тези думи.