Пътуването, наречено джаз

Вокалният джаз у нас има един безспорен глас, който с годините се пребори да надскочи прозвището българският Синатра. Това е Васил Петров. Инструменталният джаз в България си има един единствен ангел. Ангел Заберски. Композитор, инструменталист, вдъхновител, ментор, диригент, шоумен, бохем. Мъж с особен чар и музикант с огромен талант. С годините Ангел успя да докаже, че дори и да имаш наследството на добри музиканти, каквито са неговите родители, най-важното в крайна сметка остава как ти развиваш собствената си индивидуалност. А неговата блести с ярка и неотразима светлина.

Поводът да ви срешнем с него е началото на поредица от джаз вечери вв "Перото”, НДК. Първият джаз концерт е на 28 август на квартета на Ангел Заберски, заедно със забележителния тромпетист Михаил Йосифов, контрабасиста Борис Таслев и барабаниста Борислав Петров. Програмата, която ще бъде представена, е комбинация от джаз стандарти и авторска музика.

Като човек на литертурата изпитвам огромен респект към хората на музиката, и особено много ме впечатляват джаз музикантите. В книгите звучи много джаз, един Харуки Мураками да речем е немислим без тази музика, затова бързам да поптам Ангел Заберски какво според него е общото между джаза и литературата. Отговoрът му не ме учудва, а потвърждава убеждението ми, че и думите, и нотите правят изкуство, което може да промени хората, което облагородява. Големият респект е към Изкуството, независимо с какви средства то се прави – думи или ноти. 

Хората, които слушат джаз, със сигурност са четящи хора. 

Питам го кое е най-странното място, където е свирил?

А.З. Свирил съм на най-различни места, не се притеснявам от мястото, може да е огромна зала, може да е среща с приятели, частно парти, рожден ден. Свирил съм  дори сред природата, високо в планината – на връх Перелик. Там, на открито, музиката се възвисява по естествен начин. 

A къде все пак джазът е у дома си?

А.З. Джазът е у дома си там, където има талантливи хора, които да го правят. И хора, които да го слушат.

Напоследък има тенденцията да се джазира всичко. Има ли музика, която не ства да бъде превърната в джаз?

А.З. Музика, която не става за джаз, няма. Защото самото естество на джаза е смесването. И фолклор, и класическа музика, всичко е възможно да се интерпретира чрез средствата на джаза. 

Кое по-интересно за Вас — импровизацията или стандратите?

А.З. Едното не изключва другото. Защото джазът е импровизация, а и в стандартите музикантът може да импровизира.

Теди Москов казва, че най-добрата импровизация е репетираната. Тоест тайната на добрата импровизация е подготовката. Теди прави джаз в театъра. Какво ще преобладава в програмата, която сте подбрали за концерта на 28-ми август? Очаквате ли хората да танцуват? 

А.З. Ако има място да, защо не.  Ще има и стандарти, ще започнам с тях,з а да подгреем публиката, пък после ще изсвирим и авторски композиции. 

Познавате ли вашата публика? 

А.З. Бих искал да мога да я познавам. Защото съм й благодарен, тя е най-важното нещо за мен. В нейните реакции се оглеждам. Доволните очи и сърца на публиката са истинските отражения на доброто музициране. 

Кое е питието, което върви с джаз?

А.З. Питието, което върви с джаз може да е всякакво, но аз нямам нужда от нищо друго, освен от бистра, изворна и чиста вода, защото искам срещата ми с музиката да е такава. Музиката е кристална изворна вода.

Кое е най-голямото сценично предизвикателство?

А.З. Независимо с кого и къде ще свиря, имам сценична треска, винаги се страхувам преди да изляза на сцената, независимо дали е пред приятели на частно парти или голям концерт с филхармония. Най-голямото предизвикателство за мен е да застана пред пианото, преди да съм изсвирил първата нота и от нищото да създам музика, да тръгна на едно пътуване, което не знам къде ще ме отведе. 

И аз допълвам - това е като предизвиктелството на писателя, който застава пред белия лист и пред него предстои да се роди един нов свят. Страхът и предизвикателството са еднакво големи. Джазът е пътуване. Затова нека се доверим на един опитен водач. Защото той е Ангел. Ангел Заберски.

За истинските джаз маниаци следват още две изкушаващи предложения от Перото:

На 30 август ще гостува популярното трио на пианиста и композитор Живко Петров – JP3, заедно с басиста Веселин Веселинов – Еко и барабаниста Димитър Семов.

В Деня на Съединението на България – 6 септември ще свирят наследниците на фамилия Владигерови – братята Александър и Константин Владигерови, със специалното участие на перкусиониста Стоян Янкулов – Стунджи.

Билети за концертите може да закупите от билетните каси на НДК, онлайн на: tickets.ndk.bg, както и на входа на “Перото” – час преди концерта. Цената на билета е 12 лв

 

интервю Джеръми музика