Как се прави #ЛюбовМеждуРедовете с Персоната Мария Касимова

Обратното броене до началото на кино-литературния фестивал Cinelibri 2018 започна, а АртАкция реши да разговаря с хора, които успяват да ни пренесат в други светове с всичко, които правят. Нали именно това правят с нас и литературата, и киното. А тази година от 10 до 24 октомври очаквайте неочакваното, защото Cinelibri ви обещава повече и от зората!

Що за персона си?

Tangible as words are, that’s it.  -  “Осезаема, каквито са и думите, това е.” Това е реплика от филма “Персона” (1966) на Ингмар Бергман. Все едно е писана за мен. 

Как се бориш с вятърните мелници?

Имам си санчо пансовци, които да ми носят копието, да ми вдъхват смелост и да ми вярват, че това са великани. Ако случайно разбера, че са си най-обикновени вятърни мелници, гледам да си смеля брашно или използвам течението, което правят, за да отплувам по-далече и да полетя по-високо. 

Защо където има любов, има и омраза?

Защото, когато издърпаш ластика докрай, след като го отпуснеш винаги те удря жестоко. По-страшно, ако там, където е имало любов, след като тя си отиде, вече няма нищо. 

Какво ти обещава зората?

Обещава ми, че точно в този ден, точно сега и точно аз мога да направя всичко. 

Кое те кара да виеш срещу Луната?

Усещането, че понякога не ми разбират вълчия език. Както и когато ми отговарят с блеене или мълчанието на агнетата.  

Как се бориш с вродените си пороци?

Флиртувам с тях, съблазнявам ги, обладавам ги и после ги правя на комични сюжети. 

Кого искаш да видиш там горе?

Мама и татко.

Кога за последно се изгуби нарочно?

Като дете разплитах възли, като ги триех силно между пръстите си. Като възрастна това ми е стратегията за намиране на неща, включително себе си. Непрекъснато се оставям да се изгубя - в превода, във времето, по пътя, в намеренията си. Последно се изгубих в живота на едни мои предци и от взаимното ни търсене се роди книга, в която се намерихме. Веднъж се изгубих в Париж и срещнах Белмондо. През 2009 г. се загубих в социалната мрежа и попаднах на един мъж, който днес ми е съпруг. Изгубена съм от любов по него вече девет години.

С какво поливаш безкрайната си градина?

С вкусни думи, колкото поеме, цветни течни разговори на свечеряване и любов на разсъмване, приятелства без пестициди, чисти мисли без консерванти и с изкуство, расло под и отвъд слънцето. Прекопавам често, понякога до кръв. Има смисъл само, ако не ядеш плодовете сам. 

С кого би правил #ЛюбовМеждуРедовете?

С този, който може да чете там.