Кварталът на писателите

Страницата „Бохемска София“ обяви серия от предстоящи събития, посветени на литературата, чието средище ще бъде т.нар. „квартал на писателите“, заключен между булевардите „Христо Ботев“ и „Патриарх Евтимий“ и улиците „Граф Игнатиев“ и „Алабин“. Срещаме се с Виктор Топалов, основател на проекта, за да ни разкаже малко повече за него. 

Споделете ми малко за историята на страницата „Бохемска София“. Как започна всичко? Какво ви подтикна да се гмурнете в историята на София между Освобождението и Втората световна война?

Аз съм роден и израснал в столицата. С този град свързвам най-милите си спомени. Започнах да се запознавам с историята му и погледнах на него през очите на турист. Така през лятото на 2016 г. си закупих книгата „Тристахилядна София и аз между двете войни“ на Драган Тенев. Това беше първата ми среща с културния живот на стара София. Последваха десетки книги, които затвърдиха убеждението ми, че моят роден град има какво да разкаже. През зимата на 2019 г. поставих началото на страницата „Бохемска София“ с цел да споделя любимите си истории с широката публика. 

Разкажете ми за проекта „Кварталът на писателите“. Какви събития можем да очакваме през 2023-та година и как можем да ги проследим? 

През 2023 г. екипът на Бохемска София ще осъществи редица събития, които ще популяризират единствения литературен квартал в столицата. Той е заключен между булевардите „Христо Ботев“ и „Патриарх Евтимий“ и улиците „Граф Игнатиев“ и „Алабин“ и в него са разположени повече от 70 домове на някои от най-бележитите български писатели. Сред тях личат имената на Иван Вазов, Алеко Константинов, Димчо Дебелянов, Яна Язова, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Йордан Йовков и Елин Пелин.

В „Кварталът на писателите“ се намират и редакциите на прочути литературни издания като списанията „Мисъл“ и „Златорог“ и вестниците „Литературен глас“ и „Развигор“. Към любопитните обекти в карето можем да добавим известните печатници на Стефан Стайков, Янко Ковачев и „Хемус“, Домът на изкуствата и печата, книжарницата на шопския апостол Никола Крушкин – Чолака и фотографското ателие на Иван Карастоянов. Нека не пропускаме и кръчмите „Балкан“, „При Спас“ и „Дивите петли“.

През следващите месеци, любителите на литературата ще могат да се включат в нашите редовни пешеходни обиколки, както и в няколко нови събития, които ще разкрием постепенно. Всички те ще допринесат за обособяването на този литературен квартал чрез споделяне на достоверни истории за живота и делото на майсторите на българското слово между Освобождението и Втората световна война. Новините, свързани с дейността на „Бохемска София“, могат да бъдат проследени в нашата Facebook страница. 

Бул. Витоша - основната пътна артерия на квартала на писателите

Как именно този район се превръща в литературния квартал на града? Знаем ли какво е привличало писателите към него — или е просто съвпадение?

Споед мен, причината е свързана с желанието за сформиране на общност сред нашата млада интелигенция. Поетът Кирил Христов пише в своите спомени, че наема „най-ужасното жилище“, което е виждал в живота си само и само за да бъде в съседство с Алеко Константинов. Мисля, че за оформянето на този литературен квартал допринася и фактът, че колкото и странно да звучи, това каре е разположено в самия южен край на стария град. Това допринася за по-ниските цени на квартирите, което със сигурност се е нравило на нашата литературна бохема, която никога не се е славила с големи финансови възможности.

Имате ли любим писателски дом в София? 

В първи том на нашата книжна поредица „Бохемска София“ – „Истории от жълтите павета“ ще откриете текст, озаглавен „Домът на литературата“. В него разказвам за къщата на д-р Кръстьо Кръстев на ул. „Хан Аспарух“ № 67. Тя се превръща в редакция на сп. „Мисъл“ през 90-те години на по-миналия век. В него се срещат сътрудниците на списанието, сред които личат имената на Пенчо Славейков, Тодор Влайков и Кирил Христов. До този адрес изпращат писмата си всички млади поети и писатели от страната, които искат да видят името си в най-авторитетното културно издание за своето време. По-късно тук се събира и едноименната четворка, която включва д-р Кръстев, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Последният посещава дома на д-р Кръстев в деня, в който слага край на живота си, казвайки за пръв път „Сбогом!“ вместо „Довиждане“ на домакините. За радост, тази къща е запазена до днес. 

Домът на д-р Кръстьо Кръстев

Споделете един любопитен факт за столицата.

В началото на 1878 г. градът има население от 11 694 души. Днес то надхвърля 1 200 000 жители. 

Какви са основните цели на проекта? Какво се надявате да постигнете чрез тази инициатива?

Обособяването на литературен квартал ще даде възможност на хора от всички възрасти да научат повече за живота и делото на българските писатели в истинска градска среда. Наличието на карта с интересни обекти ще позволи на ученици, родители с деца, младежи и възрастни да се разходят по същите улици, по които някога са ходили родните класици, и да видят с очите си местата, свързани с тях. Информацията от „Кварталът на писателите“ може да послужи като допълнение към материала, който се изучава в училище и е известен добре на всеки българин. Смятам, че познаването на творците в личен план може да допринесе за по-доброто възприемане на техните произведения. Именно на територията на „Кварталът на писателите“ Иван Вазов завършва романа „Под игото“, а Елин Пелин дописва „Гераците“. Тук Пейо Крачолов се сдобива с псевдонима „Яворов“, а на границата на карето се намира „тихият двор с белоцветните вишни“ от стихотворението на Димчо Дебелянов. Нашият проект се стреми да популяризира тези и още повече от 100 локации, свързани с литературното минало на България. Вярвам, че ще успеем! 

Звучи страхотно! Много благодаря за тази любопитна среща. Очакваме с нетърпение събитията ви в София. 

Група от пешеходна обиколка