VICK, благодарeние на която никога повече няма да сме сами

Виктория Динкова от "Гласът на България" за музиката, самотата, любовта. Близо до морето.

 

Срещам се с Виктория Динкова VICK в любим бар на морето, във Варна. Знам за нея от предаването "Гласът на България", където ми направи впечатление с това, че е от моите хора, пее различно, носи вятър. Друга е. След това гледах клипа към парчето "Not Alone", започнах да си го пускам докато се разхождам, докато чета, докато съм сама, докато съм тъжна. После разбрах, че зад него стоят Жоро и Homeovoxmusic и разбрах, че няма нищо случайно. Хубавите неща се привличат като магнит. Един искрен разговор с много талантливо, деликатно и готино момиче. С музиката ни в момента се случва нещо хубаво.

Кога започна да се занимаваш с музика, как откри, че това е твоето нещо?

Помня точния момент. Бях на 14 години. Имах рожден ден, бяхме с приятели, празнувахме в мазето у дома. Слушаха музика, която само те харесват, в един момент ми дойде в повече, запуших си ушите, седнах на земята и запях песента на Nickelback - How You Remind Me. Когато отворих очи, всички бяха замлъкнали. На следващата сутрин ме накараха да се запиша на уроци. Една седмица по-късно направихме група, после още една. А след това всичко стана много бързо.

 Ти си само на 23. Много бързо извървян път и много неща, които си направила за отрицателно време!

Нямам предства какво се случи. Толкова бързо минава времето! Още не мога да осмисля всичко, което стана. Но съм щастлива и благодарна за всичко.

Изглеждаш ми като меланхоличен човек, доста емоционален. Така ли е?

Да, не знам дали мога да се опиша като тъжна, например, но съм силно чувствителна. Не мога да избягам от себе си и от онова, което чувствам. Не мога да задържа негативно чувство или да го прикрия. Мога само да избягам от външния свят. Преди ми беше по-уютно да съм вътре в себе си. Да прекаравам много време сама. Но се случиха много неща, случи се така, че започна да ми става приятно и навън, сред света. С времето успях да създам баланс между двата свята.

Как се случиха нещата с "Гласът на България"? 

Отне ми много време да реша дали искам изобщо да участвам. Реших да изпитам тази емоция, да пея с бенда, който много харесвам. Знаех, че съм заобиколена от камери, че ни снимат непрекъснато, но виждах единствено публиката, журито. Не можех да придобия престава за мащаба на цялото шоу. Едва след това разбрах какво наистина се случва, беше ми трудно. Репетирахме по 12 часа, всеки ден. А концертът беше като последната песен от репетицията. 

Как избра първото парче, с което буквално срази журито?

Реших го спонтанно. Може би защото и аз съм от онези crazy people. 

Как се справяш със собствените демони? 

В такива моменти не знам как бих могла да побера всичко, което се случва, в една дума. Не мисля, че това са точно демони. По-скоро е всичко онова, което не сме искали да видим в себе си. В един момент Започва да прилича на сянка… А всъщност сме ние, истинското ни лице, друга част от нас. Светли хора, които вървят с черни сенки зад себе си.

Разкажи ни за повече за "Not Alone". Прекрасно парче.

Записахме го заедно с Жоро (Homeovox Music) oще преди две години. Завършихме го преди три месеца, малко преди края на "Гласът на България". Музиката и аранжиментът са негови, веднага след първата песен "Can't Handle" ми изпрати и демо версията на "Not Alone". Текстът се отнася за реална случка от живота ми, която имах нужда да разкажа. Просто го написах така, както се случи. Когато се чувстваш зле, ти дори не виждаш, че прекалено много си се впил в тъгата, в лошото, в негативното състояние. Обичаме да го правим, обичаме да се вглеждаме, искаме да сме сигурни, че страдаме. Желанието ми беше да се откъсна от лоша случка, ядосах се, седнах и го написах.

 

Ти си от щастливците, които чрез таланта си, успяват да преминат през трудностите, да ги приемат или променят.

Да, единственото, което ме е спасявало, е музиката. Нищо друго. Ако за мен нямаше музика… нямам представа какво щях да правя. Щях да съм “LOST”. 

Разкажи ми за видеото, модерно и красиво е.

 Заснехме го заедно с Рая Радичкова за една вечер. Тя имаше готови кадри още от Ню Йорк, където е била на обучение. Разказваме три много истински истории, които се преплитат. Реални ситуации, с които тези персонажи се сблъскват. Едното момче, например, си мечтае да бъде кралица. Иска да танцува, да се забавлява. Генислав, от своя страна, има студио за татуировки в София от над 20 години, цялото му лице е в пиърсинг, искал е да експериментира с тялото си максимално... Искахме да покажем истински хора. С реални вълнения, желания и мечти.

 Имаш ли любимо парче? Твоят саундтрак.

Постоянно се сменят. Днес, например, в този ден, е Paolo Santo на Years&Years. Варна, слушалки в ушите и това парче, докато вървях по улиците.

 Обичаш ли да се връщаш тук, ти си от Варна.

Не се бях връщала от месеци, когато се прибрах, сякаш виждах всичко за първи път. Много обичам Варна, много искам отново да пея тук. Когато пея, имам чувството, че е топло, хубаво, особено когато публиката дойде по-близо до мен. 

Ти си много деликатна, поне така те усещам. А емоцията, която успяваш да ни предадеш, сякаш за теб е нещо естествено, сякаш не предполагаш, че умееш да вълнуваш.

 Като ми го кажеш, ми се доплаква. Сълзите почистват. Вярвам в това.

 Какво ти предстои, VICK?

Третото ни парче се казва “Eternal Eyes”, не сме решили кога точно ще е премиерата. В момента, в който цялата въртележка през последните месеци приключи, се чувствах точно така. Сега е по-спокойно. И мечтая за спокойни неща, за забавление. Искам хората да се забавляват. Да е безкраен празник. Ако може някога да се случи… ще е прекрасно.

Какво би казала на онези, които понякога се чувстват сами, които приличат на теб?

Бързо да си пуснат любимата песен, да изядат или изпият онова, което обичат, а след това да си зададат въпроса къде биха излязли, къде биха отишли… Да се отдадат на нещо спонтанно. Нещо важно за тях. И да се прегръщат. С когото намерят. Вместо да говорят, нека просто се прегръщат и да се целуват. По-лесно е.

бюлетин

още интеракция