Никол Трендафилова: Сценографът е творец и визионер на театралното пространството

Днес разговаряме с Никол Трендафилова – сценограф и костюмограф. Никол е родена във Велико Търново, но професионалният ѝ път я отвежда в София. През 2020 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Сценичен и екранен дизайн“ в класа на Марина Райчинова. Тази година Никол получи първата си номинация за театралните награди ИКАР в категория „Дебют“ за сценографията си на спектакъла „Момчето от последния чин“ (реж. Тея Сугарева) на Драматичен театър „Никола Впцаров“ – Благоевград.

Нека започнем от началото. Как се стигна до това да се занимаваш със сценография? С какво тя надделя над другите ти интереси?

Още като дете винаги съм искала да стана художник, макар и интересите ми по-късно да варираха и в други артистични практики. В крайна сметка сценографията ми се стори по-мащабният начин за изрисуване на пространството. Привлече ме размахът, с който може да се твори на сцената.

Според теб, по-конкретно, как чрез самото пространство сценографът въздейства върху зрителя?

Сценографията може да има силно влияние върху зрителя, ако на първо време е хомогенно свързана с останалите елементи от един спектакъл като режисура, осветление, музика. Друго, което има положително значение, е динамиката на един декор – когато сценографът се възползва максимално от механизацията на сцената. В случаите, в които такава липсва, обикновено се раждат иновативни подходи, които карат сценографията да оживее пред очите на публиката.

Доколко сценографията е авторско изкуство и има ли своя автономна „зона“, която да надхвърля режисьорската визия?

Разбира се, че е авторско изкуство. Сценографът не е просто изпълнител, а творец и визионер на театралното пространството. Работата с различни режисьори изисква индивидуален подход към процеса на създаване на образа. Понякога идеята идва изцяло от сценографа, в други случаи режисьорът има конкретна опорна точка, която сценографът култивира и развива в полза на цялостното решение на спектакъла.

В спектакъла „Момчето от последния чин“ протичането на двете паралелни пространства едновременно е много добре изразено чрез реалистичната и мобилна сценография. Мислиш ли, че отговорността на сценографа е в това, че образността на спектакъла е най-директно въздействащата му страна?

Зрението като най-важният сетивен орган, автоматично превръща сценичната среда в „подзаглавие“ на спектакъла. В съвременния театър сценичната завеса все по-рядко се използва и публиката навлиза в света на постановката преди още тя да е започнала. Според мен една сценография въздейства най-силно, когато прескочи границата на бита, когато дори и да присъстват реалистични елементи, те са вписани в една неизвестност. Живеем в хипертехнологичен свят, в който човек трудно може да бъде удивен. Вероятно от тази гледна точка художникът днес се стреми да изненада и спечели вниманието на публиката с ярък и ангажиращ вниманието образ още от самото начало.

По сценографията на коя пиеса мечтаеш да работиш?

Има много пиеси, по които бих искала да работя. Още от завършването ми обаче искам да реализирам дипломния си проект върху пиесата „Войцек“ от Георг Бюхнер.

Тази година си номинирана в категория „Дебют“ за театралните награди ИКАР. Как се чувстваш като млад артист в твоята професия „тук“ и „сега“?

Радвам се и съм благодарна, че работата ми като прохождащ в професията сценограф, беше забелязана. Чувствам се добре и смятам, че в България има много талант и потенциал за красиво и стойностно изкуство и ще се радвам да мога да бъда част от него и занапред.