Станка Калчева за ролята ѝ в спектакъла „Съмнение“
Актрисата е номинирана в категория „Водеща женска роля“ за ролята ѝ на сестра Алоишъс Бовие.
Спектакълът „Съмнение“ (реж. Стайко Мурджев) на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград получи две номинации за тазгодишните театрални награди ИКАР 2023. Днес разговаряме със Станка Калчева, номинирана в категория „Водеща женска роля“ за ролята ѝ на сестра Алоишъс Бовие.
Какво беше първото ти впечатление за образа на сестра Алоишъс Бовие от пиесата на Джон Патрик Шанли „Съмнение“? С какво се отличава този персонаж?
С.К.: Първата ми среща с този образ беше преди години с блестящото изпълнение на Мерил Стрийп в едноименния филм. По-късно, когато Стайко ми предложи ролята и прочетох пиесата бях наясно, че театърът има други правила за реализацията. Театърът изисква много по-различна динамика в разказа, с други средства. Но в крайна сметка имах среща с човек, принадлежащ на институцията, самата героиня се смята за институция. Абсолютно авторитарна. Монолитна, недопускаща всякакви колебания и емоции.
Съмнението изгаря сестра Алоишъс Бовие отвътре, тя е непоколебима в действията си да изобличи прегрешението, в което е обвинен отец Флин. Но не мислиш ли, че тя преминава много граници, дори тези на вярата – на финала на спектакъла става ясно, че тя е излъгала, само за да може отец Флин да признае грешката си? Можем ли да я обвиняваме, че е толкова безмислостна в преследването на истината?
С.К.: Когато в един подобен човек се прокрадне съмнение, той вече е пропукан и е способен да премине всякакви граници, за да достигне до целостта си, т.е. да докаже основанието за съмнението. От наша гледна точка това е смущаващо, но съмнението е посято и всички са заразени, дори и обектът на това съмнение.
Имаш ли свой „метод“ към героинята? Как подхождаш към изграждането на нейния образ и как се подготвяш за ролята?
С.К.: Не, нямам метод, поне нямам формулиран такъв. До голяма степен се доверявам на интуицията си. Някак вътрешно започвам да познавам човека, виждам го в частния му живот, извън написаното, виждам го как спи, как се храни, в каква среда живее, каква вътрешна енергия го движи, какво приема и какво не би, и това се случва при каквито и да е обстоятелства. И когато се подготвям за представление, се концентрирам в тази посока, да постигна това вътрешно енергийно присъствие.
Работила си със Стайко Мурджев и преди. Как би описала работата с този режисьор? Каква според теб трябва да е връзката актьор – режисьор, за да бъде успешна тя?
С.К.: Смятам връзката ни със Стайко Мурджев за много успешна. За всички роли в негови представления имам номинации и награда. Но това е външният израз на нашата работа. Просто между нас има доверие, вярвам му и знам, че изборът му на заглавие винаги е свързано с неговата лична мотивация към определена тема, която успява да ми придаде и да ми помогне да намерим общата ни пресечна точка към нея.
През годините не оставаш незабелязана от гилдията, два пъти си отличена с наградата ИКАР и два пъти с АСКЕЕР. Сега получи номинация за тазгоднишните награди ИКАР 2023, в категория „Водеща женска роля“ за превъплъщението си в сестра Бовие. До каква степен тези награди и номинации са важни за теб и развититето ти в актьорската професия?
С.К.: Разбира се, че наградите са радост, но и отговорност към всички неща, които правиш. Наградите насочват прожекторите към теб и би ти се искало да те виждат винаги на нивото, към което се стремиш. В случая съм много благодарна за тази номинация, за мен тя е за всички хора, с които работих в Драматичен театър “Никола Вапцаров” - Благоевград. Тя е успех за театъра в неговата битка да отстоява правото си да стои високо в избора на добра драматургия.
И за финал няма как да не те попитам – лесно ли се поражда съмнението в днешно време; какви са твоите съмнения?
С.К.: От Просвещението хората подлагат на съмнение вярата в Бог. Живеем в съмняващ се свят, съмнението е двигател и спирачка едновременно. Да вярваш, когато се съмняваш е невъзможно, а хората имат нужда от вяра...В тези взаимоизключващи се състояния се движа и аз.
бюлетин
още интеракция
-
Даниел Келман: „Пабст сключва договор с дявола, без да го осъзнава“
Г. В. Пабст е един от най-великите режисьори от ерата на нямото кино
-
Камел Дауд: „След като ми е писано да умра, имам право на всичко“
Как да превърнеш изгнанието в сюжет за роман? Среща с един (истински) непокорен дух.
-
Дарина Маркова: Емоцията е двигателят на всичко, което създавам
Едва на 18, Дарина вече покорява сцените на емблематични барове в Лондон