Бернхард Ойстершулте за „37 клечки кибрит“

„37 клечки кибрит“ е пиеса, която минава жанрово по ръба на криминалната история. Тя е и пиеса за социалните неравенства в западните общества, които обострят и влияят все по-интензивно върху отношенията между хората. Тази динамика заплашва да взриви свързващата ни социална тъкан. Съвсем неслучайно заглавието реферира към „Малката кибритопродавачка“ на Андерсен. Сюжетът основно разказва за болногледачка от България, която работи в Германия. В главната роля е Снежина Петрова. В представлението участват още Мануела Саркисян, Вероник Кинен, Невена Калудова и Нейтън Купър. Пиесата е написана от Здрава Каменова и Гергана Димитрова. Ключов персонаж в пиесата е и специална кукла с човешки размер, изработена от Антие Тьопфер – германска артистка в областта на обектния, визуален и куклен театър. Музиката е на Юлиан Стоичков.

 Спектакълът е българо-немска театрална продукция на четири организации – „36 маймуни“ (София), TARTproduktion (Щутгарт) и театрите Fitz! (Щутгарт), Théâtre National (Люксембург). „37 клечки кибрит“ е триезично представление със субтитри на български език. Пиесата може да бъде гледана за последен път на 09 декември от 19:30 в РЦСИ „Топлоцентрала“, преди да се оправи към театралните сцени в Щутгарт и Люксембург през 2023. 

Разговаряме с режисьора и сценограф на спектакъла Бернхард Ойстершулте. 

Как и кога започна вашата работа по представлението „37 клечки кибрит“?

През 2020 г. имах резиденция в театър „FITZ!“ Щутгарт като част от програмата „Corona-NEUSTART Takecare“ на Фонда за изпълнителски изкуства и мрежата Flausen. През това време изследвах темата за социалното неравенство, причините и последиците от него, като използвах приказката на Андерсен „Малката кибритопродавачка“. Концепцията за 37 кибритени клечки или откраднатия живот възникна от въпросите от резидентската стипендия. Освен това лични и семейни обстоятелства доведоха до това, че въпросът за грижите и обслужването на възрастни хора, които се нуждаят от помощ, се оказа в центъра на творческото ми внимание.

Какво най-много ви интересува режисьорски в тази силно социална история?

Социалните проблеми винаги са оказвали влияние върху творчеството ми. Отново и отново, може би наивно, мисля, че изкуството може да допринесе за социалния дискурс по социални въпроси. 

Как се режисира на три езика и какво е най-предизвикателното в подобен проект?

Работата с различни езици ни позволява да покажем взаимното разбирателство, което винаги приемаме за даденост в сблъсъка. Езикът е не само средство за комуникация, но и носител на памет за съответната култура.

И преди сте работили със Снежина Петрова. Заедно с Гергана Димитрова и Здрава Каменова сте правили „Пепеляшки ООД“, което също е било международна продукция. Помага ли ви това да разбирате по-добре българския контекст и българската перспектива в представлението?

Със Снежина Петрова работим за трети път, с Гергана и Здрава за втори, така че вече можем да си припомним съвместния опит, а това винаги е ценно за мен. От възобновеното сътрудничество се създава усещане за устойчивост в истинския смисъл на думата, нещо трайно, с дълготраен ефект и сила. 

Казвате, че в представлението има гротеска, кабаре, дори куклен театър. Ядрото на историята обаче е свързано с много човешки, социални и в крайна сметка – болезнени теми. Трудни ли са за сценично разказване по-социалните теми?

Не знам дали е принципно по-трудно да се занимаваш със социални въпроси на сцената. Винаги ми се струва, че това е по-скоро въпрос на естетическите средства, които човек използва.

Как възникна идеята един от основните герои всъщност да бъде кукла в човешки размер?

Реалистичната фигура в реален размер винаги е и отражение на самите нас, а за да оживее, фигурата трябва да бъде управлявана от кукловод. Тя винаги разчита на помощ отвън. Тя ни показва, че сме зависими един от друг като социални и културни същества.

Какви разлики мислите, че ще има във възприятието на публиките в различните държави, където представлението ще се играе?

Пиесата разказва за кризата в сектора на социалните грижи от гледната точка на българска болногледачка. Ефектите от трудовата миграция в различните страни са различни и същевременно сходни. И в двата случая хората, които се нуждаят от помощ, се нуждаят от подкрепа и грижи, които не могат да бъдат осигурени от техните близки.