Как изглежда Електра - тук и сега

На 7 декември от 19:30 в РЦСИ „Топлоцентрала“ ще видим отново представлението „Електра тук и сега“. Режисьорската версия на Василена Радева върху „Електра или свалянето на маските“ на Юрсенар е едва вторият път, в който тази пиеса се поставя в България. Коментарно и аналитично, представлението следва езика и времето, което Юрсенар описва. Тази трудна семейна история започва в един сюблимен ден:

Това – казва Василена Радева – е решителният ден, за който всички са се подготвяли с години. Това е денят, в който или умираш, или ставаш убиец.“

Много ми хареса минималистичната сценография. Как стигнахте до този вариант, наподобяващ едновременно съвременния и античния театър? И беше ли труден преходът от една сцена към друга, чисто технически - да се измисли коя плоскост къде да се придвижи, за да постигне желания ефект?

Със сценографката Илияна Кънчева търсихме дълго точната визуална и материална среда за този спектакъл, водени от желанието тя да има привкус на антична монументалност, а едновременно с това да бъде адекватна на съвременната динамика, условност на театралния език, и функционална спрямо фрагментарния ход на действието. Така се роди идеята за отделни геометрични сегменти, напомнящи руини, разхвърляни по сцената (в началото), от които актьорите реконструират брачно ложе, гроб, каменна камара и други топографии от фанатично затворения живот на един човек.

Чисто технически преходът от една сцена в друга се появи много естествено, спрямо нужния образ, а как се извършва промяната е въпрос изцяло на актьорска концентрация и пространствен усет.

 

Трите Електри са много хитро решение. В гръцката митология съдбоносците често са три броя - ерините и мойрите например. Каква беше мотивацията Ви да разделите персонажа на три?

Често първо вземам творчески решения по интуиция, а после се опитвам рационално да оправдая (или не съвсем) тяхната плодотворност. Концептуалният отговор на този въпрос е, че търсих пластичен израз на разноликата героиня, в която аз виждам три основни доминанти: Електра - стратега-отмъстител, Електра - изискващата по-голяма сестра и Електра - травмираното дете, търсещо отговор на болезнени, макар и до голяма степен наивни въпроси.

А практическият ми отговор е, че по време на актьорското ателие „Синдромът Електра“, много харесах и трите възможни лица на Електра, интерпретирани от актрисите Богдана Котарева, Мария Панайотова, Самуела-Ивана Церовска и така и не можах да направя избора да продължа репетиционния процес само с една от тях.

 

Вече споменах ерините, богините на отмъщението. В митологията те преследват Орест за убийството на майка му и след това в съда, повлияни от Атина и Афродита, се омилостивяват и съответно получават името евмениди. Каква е трансформацията на Електра (или Електрите) след края на пиесата? В какво се превръща нейното отмъщение?

В едно любимо мое стихотворение от Андрей Германов се казва „…омразата изпепелява този, който мрази…“. Не е изненада, че след като реализира акта на отмъщението си, Електра се обезсмисля, потъва в някаква празнота и безбъдещност. Тя толкова фанатично е посветила целия си живот, енергия и дори любовни трепети на единствената цел – да убие, за да възмезди, а накрая авторката Маргьорит Юрсенар, като един истински майстор на иронията, я хваща в собствения ѝ капан на привидни истини и непреднамерени лъжи. И така обезсмисля героизма на Електра.

Монолозите в началото са изключително въздействащи. Всички ли са лични истории на актьорите? От самото начало ли бяха предвидени или ги включихте в последствие?

Да, тези монолози са не просто автентични истории, но и своеобразни лични позиции, с които актьорите днес конкретно влизат в големия конфликт и митологичния сюжет на Електра.

С какво чувство (или мисъл) се надявате да оставите зрителя накрая?

Нямам предварителна представа и амбиция за чувствата и мислите на зрителите на този спектакъл. Единствено се надявам хората да дойдат любопитни и да си тръгнат, прекарали едни смислени 80 минути с Паник бутон театър в РЦСИ „Топлоцентрала“.

 

електра пиеса Василена Радева