Да създадеш „Студио за обезкостяване“

Разговаряме с Гергана Гълъбова и Мейлин Лазарова за литературата, адаптациите и обезкостяването.

На 24 октомври от 18:30 в The Steps ще се проведе кино-литературната премиера „Студио за обезкостяване“. Гергана Гълъбова представя дебютния си сборник с разкази „Вода за гледане“, като акцент в представянето ще е последния разказ „Студио за обезкостяване“. Следва прожекция на филма на Мейлин Лазарова, базиран на едноименния разказ. Историята на отвежда в свят, в който обезкостяването замества терапията.

Естетиката на филма е вдъхновена от софийските панелки и хлебарки. Всекидневната монотонност се преплита със странното и необяснимото. Визуалният стил е заимстван от стари източноевропейски анимации, японските анимации от 80-те и 90-те, както и някои анимационни сериали от ранните години на Cartoon Network.

Разговаряме с Гергана Гълъбова и Мейлин Лазарова за литературата, адаптациите и обезкостяването.


Разкажете ни малко повече за сборника „Вода за гледане“ и в частност за разказа „Студио за обезкостяване“. 

ГГ: Сборникът е кръстен на първия разказ, който представлява монолог от гледната точка на жена, която вижда морето за първи път. Разказите могат да се четат на случаен принцип, но в подредбата се забелязва преход от реализма към сюрреалистичното. Първите разкази се занимават с красотата на ежедневното, а постепенно фокусът се измества към чудатото. Понякога двете се преплитат – например, ежедневието на продавачка на цветя, разказано от гледната точка на седалка в трамвая. 

Откъде дойде идеята за адаптация именно на този разказ? 

ГГ: Още докато го писах ми направи впечатление колко много залагам на визуалното. Казах на Мей: „Правя нещо, което ще стане готина анимация“. В крайна сметка така и стана. Тя хареса разказа и направи своя интерпретация, на която аз съм голям фен. 

МЛ: Прочетох и веднага си представих как би изглеждал визуално филмът, какъв би бил стила и как бих могла да го постигна. Определено филмът претърпя промени от най-началната ми представа, но пак е много близо до разказа и до първите ми идеи за него.