Илиян Джевелеков: Независимо от задачата, летвата трябва да бъде висока

Повод за разговора е тазгодишното издание на Huawei Smartphone Film Festival, в който Илиан Джевелеков е жури.

Илиан Джевелеков е режисьор, сценарист и продуцент. През 1993 г. Филмът му „Искам да съм свободен“ печели награда за най-добър късометражен филм на Международния филмов фестивал „Златна роза“ във Варна. Филмографията му включва още филмите „LOVE.NET“ (2011), „Куба е музика" (2009) и „Вездесъщият“ (2017) - българското предложение за „Оскар“ през 2019 г. Режисьор е на сериала „Порталът“, който се радва на огромен зрителски успех. Имаме удоволствието Илиан да е част от тазгодишното жури на Huawei Smartphone Film Festival. Какви са предизвикателствата на късите форми, на какво учи студентите си и още.




Кои са основните стъпки при превръщането на трийтмънт в сценарий и какви са предизвикателствата в заснемането на късометражен филм? 


Т.нар. трийтмънт е основата, върху която се гради сценарият. В трийтмънта би следвало да е описано подробно всичко, случващо се във филма, вкл. посока и смислов заряд на диалозите. Когато процесът по създаване на трийтмънта завърши и авторите са сигурни, че имат стабилна основа, се преминава към създаването на самия сценарий, в който чрез диалозите трябва да се проектира същината на персонажите и на самата история. Основното предизвикателство в заснемането на късометражен филм е обстоятелството, че късата форма не търпи обстоятелственост и многословие - разполагаш с малко време, за да разкажеш една интересна история, трябва да си пределно концентриран и да отсееш важното и мощното от плявата…


Кои бяха най-трудните етапи за участниците в Huawei Smartphone Film Festival?


Стандартните трудности при създаването на всеки филм – развитието на сценария, кастинга и въобще – разрешаването на всички творчески и продукционни въпроси, които при участниците в Huawei Smartphone Film Festival са леко нестандартни, защото те трябва с изцяло свои сили и ресурси да организират продукцията и да заснемат филма си с… телефон. Както писах наскоро в свой пост – „Бъдещето не е, каквото беше! Филм, заснет с телефон?! – днес това е възможно“.


Какво за Вас е основно при създаването на късометражен филм? По-трудно ли се разказва една история? По какъв начин се различава от пълнометражния?


Разликата между късометражния и пълнометражния филм може да се съпостави с тази между разказа и романа. Не бих казал, че разказването на история в късометражен филм е по-трудна задача, защото, ако имаш добра идея и съумееш да я разкажеш умно и талантливо, шансът ти крайният резултат да е безспорно добър, прии кратката форма е голям. В пълнометражното кино пъзелът е далеч по-голям и сложен, а режисьорите, които успяват прецизно да го наредят, са много по-малко от тези, които не успяват.


Много се смях, когато прочетох дефиницията на Уикипедия, която дава гениален отговор на последния ви въпрос: “Късометражен (кратък) филм (short film) е кинематографично произведение с относително кратка продължителност, недостатъчна за квалифицирането му като пълнометражен филм (feature film)“ ☺


Huawei Smartphone Film Festival е фестивал за правене на кино със смартфон. Какви съвети давате на участниците в тазгодишното издание на фестивала?


При първите ни срещи основният фокус на разговорите ми с участниците беше върху техните сценарии. Оказа се, че при съвместното ни вникване в текстовете, откриваме заедно нови нюанси и идеи за по-вълнуващ разказ, също така – отстраняваме недоразумения и излишъци. В следващите ни разговори обърнахме внимание върху специфични режисьорски въпроси. Изрично подчертах на всички, че коментарите ми нямат императивен характер и могат да не се съобразяват с тях. Дано съм бил полезен.


Какво за Вас прави една сцена интригуваща? Какъв е първият урок, който давате на студентите си?


Много неща могат да направят една сцена интригуваща – автономният й емоционален и визуален заряд; контекстът на предисторията, в който е поставена; нейната външна или дълбинна скандалност, ако щете… 


В кратката си биография на преподавател, едно от първите неща, които споделям със студентите си, е убедеността ми в смисъла на професионализма, знанието и поставянето на високи цели. Усвояването на професионални умения, възпитаването на безкомпромисно отношение към всеки етап от работата и справянето с наглед непосилни казуси, дават много солидна основа за професионална реализация впоследствие. Независимо от конкретната задача, по която работим, се опитвам да вдигам летвата високо и за моя радост, мнозина от студентите правят чудеса. Някои от работите им изглеждат абсолютно професионални и всеки незапознат с подробности от кухнята би казал, че са направени с висок бюджет.




Бихте ли споделили късометражни филми, които са Ви направили силно впечатление и които биха послужили за вдъхновение на занимаващите се с кино?


Бил съм в журито на поне още два късометражни кинофестивала и съм имал шанса да гледам немалко добри филми. За да посоча конкретни заглавия трябва да се поровя в архивите си, но какво по-вдъхновяващо от примера с “Wiplash” – Демиън Шазел създава 18-минутния си филм през 2013г. и веднага е забелязан от правилни продуценти. Те му предлагат да направи пълнометражна версия, която две години по-късно печели цели три Оскара! 


Какво може да очакваме от Вас в професионален план?


Компанията ни Мирамар филм е продуцент на филма „Чума“ (сценарий Боян Биолчев, режисьор Иван Владимиров), чиито снимки трябва да започнат на 13 юни.  Съвсем скоро очакваме резултатите от конкурса на НФЦ за филмови сериали, където участваме с проекта „Тревожност“, който ме вдъхновява като режисьор и намирам за особено смислен. 

бюлетин

още интеракция