Алиса и Ясен в дълбините на красивото живеене

Повод за разговора е премиерата на филма „Петя на моята Петя“.

От 21 януари в кината гледаме филма „Петя на моята Петя“ на Александър Косев с участието на Александра Костова, Алиса Атанасова, Албена Павлова, Юлиян Вергов, Моньо Монев, Ясен Атанасов.


Днес говорим с Алиса и Ясен Атанасови - две любими лица, с които се гмуркаме до дълбините на красивото живеене - така, както се е гмуркала и Петя Дубарова. Смело, с любов и безрезервна вяра във “високото” живеене. Превръщаме последните ѝ думи в светлина от мисли, която да носим със себе си по пътя. 


Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

Тайна


Кога за пръв път се гмурна в дълбокото и защо скочи?


Aлиса: Мисля, че беше с приемането ми в НАТФИЗ. Скочих на шега, а после разбрах, че имам да плувам на дълги разстояния навътре в себе си.


Ясен: Когато прекъснах образованието си в Германия, което продължи точно 2 месеца. Помня четири бели стени, вятър и готово чесново хлебче от мола в Бьоблинген (много ми беше кеф да напусна тоя университет, съжалявам). Реших, че може пък да опитам за актьор. Естествено, тогава си помислих, че трябва да стане в някоя от най-добрите академии в света, пък до Лондон имаше евтини билети. И ето ме – кандидатствам в едни от най-изявените академии, портретът на Бенедикт Къмбърбач ме гледа надъхващо като завършил въпросното ВУЗ-че и аз си мисля, че може пък и аз да стопя ледените английски сърца. Е, не успях, но осъзнах (5 години по-късно), че за мен това си беше гмуркане без кислород - неразумно, смело, наивно, но въпросът „Сега, аз, аджеба, за какво съм роден и какво трябва да правя в тоя живот“ е неизмерим двигател.




Днес страхуваш ли се да се гмуркаш?


Алиса: Само в истинска вода. За всичко останало се гмуркам директно с главата надолу и широко отворени очи.


Ясен: За съжаление, разумът успява да надделее в последно време. Надявам се да се дължи на моето остаряване (защото остарявам, лека-полека.) И след последното изречение очаквам бурен коментар от човек на средна възраст с болки в кръста, гласящ: „На мен ли ще ми говориш за остаряване, ти, на твоите години...“.


Кой те чака в дълбините, за да те спаси?


Алиса: Чакат ме, но без да ме дочакат, най-близките ми. Оттласквам се сама от дъното и се срещаме отново на светло над повърхността.


Ясен: Да разбирам, че пътуването към тях е неизбежно. Дано е някой, който схваща смешките ми.


Кое е убеждението, за което няма да спреш да се бориш?


Алиса: Не съм спирала да се боря за правото си да бъда такава, каквато искам, и да следвам свой собствен път. Също да отстоявам това, което смятам за справедливо, и да не толерирам хора, които се опитват да излъжат моето доверие. За добро или за лошо, имам високи очаквания към себе си и към останалите, стремеж по “високото” живеене.


Ясен: Несправедливостта не трябва да бъде подкрепяна.




Кой е твоят дом, побиращ цялото море?


Алиса: Дом за мен са най-близките ми хора - семейството и приятелите, пред които няма нужда да нося маска и да оправдавам каквито и да е очаквания.


Ясен: Само цялото небе може да побере цялото море. Обичам да летя.




Какво живее в нас след измамената младост?


Алиса: Мъдрост в най-добрият случай. Горчивина и злост в най-лошия.

Ясен: Надеждата за помъдряла старост!


Ти прости ли за грешките на своята?


Алиса: Простих, макар, че все още съжалявам за някои от тях.

Ясен: Давам й още малко шанс да греши. Грешките ни учат. Прощаването ще дойде на по-късен етап.


Какво не спираш да сънуваш?


Алиса: Хора, които вече ги няма в живота ми. Буквално и преносно. Живеят в сънищата ми паралелен живот и общуваме пълноценно.


Ясен: Сънувам рядко. Винаги отговарям, че сънувам рядко. И винаги когато отговоря, в същата вечер сънувам нещо. Да видим какво ще бъде тази вечер.


А кое не спираш да си спомняш?


Алиса: Щедростта, любовта и подкрепата, които съм получила в пътя си досега.


Ясен: Първото нещо, което научих - да свиря на пиано.


Когато пораснеш какво ще има зад стените на голямата ти къща?


Алиса: Вкусна храна, удобно легло и добра компания за любимите ми хора, които са добре дошли по всяко време.


Ясен: Още по-големи спомени.


Коя е тайната на красивото живеене?


Алиса: Удовлетворението от това, което вършиш и съзнанието, че оставяш хубаво чувство у хората около себе си.


Ясен: Борбата за него и победата над грозното такова.

бюлетин

още интеракция