6 дни до Коледа с Koста Каракашян
Време е за разговора с петия ни събеседник от #HBOGOXmasCountdown.
Кое е твоето събитие на 2021?
Всичко свързано с творческите ми предизвикателства и начинания вече като режисьор и продуцент. Възможността да изкарам всичките знания и умения, които съм трупал през годините. Да мога да ги споделя с танцьорите в България, които да покоряват нови върхове.
Имаш ли някакъв момент, който искаш да си сложиш на пауза?
Най-готиният момент може би беше видеото на Рита Ора, което снимахме в България. Самите снимки минаха много организирано, бях много подготвен за онова, което се очаква от мен; как мога да помогна за крайния резултат и когато видото излезе, си казах: “Добре, имам място в тази индустрия, имам какво да покажа и тепърва искам да отварям още такива възможности и за други мои колеги."
Какви уроци научи тази година и с какво настроение си тръгваш от нея?
Годината беше противоречива за всички. Мисля, че се научих да не бъда толкова краен в конфликтите с хората, да се срещнем по някакъв начин, да не се караме, а чрез човешка емпатия да успеем да се справим. Няма как да се изолираме и заедно мисля, че можем да постигнем повече. Научих себе си на повече търпение към различното мнение.
Какво е Коледа за теб?
Коледа за мен, извън цялото веселие, подаръци и всичко останало, ми напомня, че времето със семейството никога не стига. Аз винаги се вкарвам много в работата и мисля за това какво искам да направя и постигна. А за празниците трябва да се оставя на хубавите неща, да си почина с най-близките хора и да си напомня, че не мога да изконтролирам целия свят. Една почивка измежду целия забързан живот ми е наистина нужна.
Имаш ли любим сериал или филм, който си гледал в HBO GО изминалата година?
Няколко са нещата, на първо място е култовият “Еуфория”, който на мен ми е много интересен не само като история, но и като творчески похвати, като режисура. В последния епизод на първия сезон имаше великолепна хореография. Само като видях сцената разбрах, че е на Райън Хефингтън. Много се кефя на истории, които говорят за младото поколение, за нещата, които ги вълнуват. В "Еуфория" това е направено с много уважение към емоциите и живота на младите.
Много ми хареса и "Греховно", който много добре преплита удоволствието, музиката, всичките положителни емоции в живота на гей хората, както и цялата болка от тази епоха.
Последно, един сериал, който много често гледам. "Големите малки лъжи" - заради много специфичната атмосфера и режисурата. Той някак обхваща духа на едно конкретно място, на една конкретна история. И аз като режисьор си казвам: ако искам да направя филм в България, как мога да подходя по същия начин?
По какъв начин танцът в киното може да разкаже една история?
Танцът е много универсален, защото традиционно в киното и театъра се налага да разбираме думите на актьорите, докато в работим с езика на тялото. Ако някой тръгне да тича към нас по улицата, ние веднага ще имаме емоционална реакция, преди интелектуалната такава. По същия начин танцът може да комуникира дълбоки и автентични емоции за семейни отношения или някакво вътрешно състояние на героя. Точно в "Еуфория" танцът се включва в един много ключов момент, в който думите не биха могли да предадат същите емоции.
Има ли някоя сцена, която ти се иска да беше режисирал?
Спомням си, че в "Чернобил" има една много интересна сцена, в която героите са на покрива на самия реактор. Мъжете в костюмите имат 60 секунди преди радиацията да ги хване. Кадърът е невероятно заснет, бих казал, че е точно хореографиран.
Разкажи ни за “Добре дошли в Чечня” и твоята роля там?
“Добре дошли в Чечня” е документален филм за насилието над ЛГБТ обществото в Чеченската република. Филмът използва истински кадри, и разкриава историята на реални хора, които се опитват да избягат от Русия, за да получат справедливост за изтезанията, мъченията и преследванията, на които са подложени. За да се запази анонимността на всичките участници, лицата им трябва да са на друг хорра. Когато екипа започва да снима, не знае точно как ще скрие лицата им, но впоследствие филмът става първият документален филм, който използва deep fake технология за замяна на лица. И едно от лицата съм аз. Беше много изненадващо, тогава живеех в Ню Йорк, бях направил документален танцов филм по същата тема, който продуцентите бяха видели. Изпратиха ми едно мистериозно съобщение: "здравейте, видяхме, че сте работили по тази тема, може ли да се срещнем в нашия офис". За мен беше много притеснително дали са с добри намерения, защото има хора, които даже са избягали от Чечня, но продължават да бъдат преследвани. И много се притеснявах, но всъщност видях, че проектът е истински. Показаха ми кадри на героя, който най-много се е притеснявал от участието си. Но когато е видял кадрите с мен, се е успокоил и е дал позволение филмът да излезе. Филмът е наистина важен, а хората в Русия вече могат да го гледат свободно.
Какво си пожелаваш за следващата година?
Пожелавам си още по-цветни и предизвикателни творчески неща. За мен най-голямото богатство е да се срещам с други артисти и да създаваме нови светове, нови визии заедно и се надявам да се срещам с все по-интересни артисти.
Препоръчано от редактора:
Ако обичате филми за хореография, можете да гледате Сърцето танцува - пътят на "Пианото": Балетът. През 2015-а известният чешки хореограф Иржи Бубеничек и неговият брат-близнак, дизайнерът Отто успяват да реализират смелата си идея да превърнат легендарния филм „Пианото“ в балетен спектакъл. Във втория документален филм в кариерата си, режисьорката Ребека Тансли проследява успешния тандем, който подготвя следващата амбициозна стъпка за проекта си – представление със специалното участие на Кралския балет на Нова Зеландия.
В последните две години LGBTQIA+ линията е застъпена в съдържанието с много заглавия, отделени в секция, в която попадат филми, сериали и документални поредици, които третират под някаква форма темата за свободата на себеопределянето.
Фотограф: Петър Вълчев
Грим: Албена Петкова
бюлетин
още интеракция
-
Даниел Келман: „Пабст сключва договор с дявола, без да го осъзнава“
Г. В. Пабст е един от най-великите режисьори от ерата на нямото кино
-
Камел Дауд: „След като ми е писано да умра, имам право на всичко“
Как да превърнеш изгнанието в сюжет за роман? Среща с един (истински) непокорен дух.
-
Дарина Маркова: Емоцията е двигателят на всичко, което създавам
Едва на 18, Дарина вече покорява сцените на емблематични барове в Лондон