Джон Малкович: Наистина не можете да промените миналото

Актьорът с интервю за сайта The Talks.

Г-н Малкович, защо гледате филми?

За мен е безразлично. Ще гледам нещо, което ще ме накара да се замисля, но в същото време никой не е по-щастлив от мен, когато гледам "Тропическа буря“ или "Ах, тази Мери“. Смея се толко истерично, че трябва да изляза. Изобщо не ме интересува какъв филм гледам. Искам да кажа, че ако ме помолите да сравня "Животът на другите“ с "При Порки 2: На следващия ден“, това наистина е малко извън моята компетенция. Но ще ги харесам еднакво, ако постигат това, което са си поставили за цел. Единият иска да разсмее хората, а другият иска да ни каже нещо за това как трябва да живеем. Ако постигнат това, ще съм много щастлив, а ако не успеят, тогава, разбира се, няма да съм много щастлив.

Това ли търсите в един сценарий като актьор, а и като продуцент?

Оценяването като продуцент е различно от оценяването като актьор. Изкарвам си прехраната като актьор, губя си прехраната като продуцент. (Смее се)

И все пак продължавате да се връщате към продуцирането.

Харесва ми да продуцирам, защото правим добри неща и вярвам в партньорите си. Ако губиш пари, много лошо, но не може да се оплакваш, защото е част от работата. Може да има милион причини, поради които правя даден филм. Антониони беше първият режисьор, който ми предложи да снимам филм в началото на 80-те години. Тогава той получи инсулт и никой не вярваше, че ще работи отново, но когато съпругата му ми се обади и ме попита дали бих се снимал, аз се съгласих, без да съм чел сценария. В противен случай нямаше да работя с Антониони. Нямаше да знам какво означава това. Нямаше да работя с Мастрояни, Вендерс или който и да е друг. Има много причини, поради които правиш нещо. Някои от тях са добри, други вероятно не – и някои от тях са продажни и не толкова продажни – но най-вече го правиш, защото мислиш, че може да е добро. Това е основното правило.

Petr Novák, Wikipedia

Като говорим за Вим Вендерс, той ми каза, че през целия си живот е бил работохолик, но напоследък е осъзнал, че като е бил такъв работохолик, е пропуснал някои важни неща. Бихте ли казали, че сте успели да постигнете добър баланс?

Със сигурност нищо в мен никога не е постигало някакво съвършенство, така че веднага ще кажа, че не. Като цяло съм се справял добре, но винаги има нещо, за което съжаляваш. Разбирам какво казва Вим. Той произхожда от конкретна страна и култура, от конкретен период и от конкретно поколение, което почти е трябвало да го направи по този начин, заради историята си. Усещат смазващата тежест на това, което възприемат за своя история, а аз никога не съм се сблъсквал с това. Имах късмет, че винаги съм можел да приема или да откажа.

Бихте ли казали, че сте живели очарователен живот?

В по-голямата си част. Приятелите ми, интересите ми, любопитството ми, четенето ми, нещата, които обичам да правя. Имам страхотна група приятели по света, които харесвам, и поддържам добра връзка с тях – може би не блестяща, но адекватна. Всъщност, не мога да се сетя за някой, който да е имал по-очарователен живот.

Къде намирате материали, които Ви интересуват?

Има много източници. Преди няколко дни летях за Бостън и прочетох статия в едно списание за една фигура, няма да кажа за какво точно ставаше дума, защото хората имат склонност да крадат, но беше толкова интересно. Дори не беше добре написана статия, но темата беше много интересна. Ако разполагах с условия и пари, за да мога да кажа: "Иди прочети статията, звънни на този човек и да започваме работа по сценария", щях да го направя. Така че ще я имам предвид. Разбира се, черпя много вдъхновение от литературата, но и от живота.

Бихте ли казали, че сега сте по-спокоен, отколкото когато бяхте по-млад?

Основното нещо е, че децата ми пораснаха. Когато имаш двегодишно или петгодишно дете, винаги се чудиш какво ще направят. Винаги имаш чувството, че има още нещо, което е трябвало да кажеш или да направиш. Когато станат тийнейджъри или дори по-големи, осъзнаваш, че нищо не си могъл да направиш. (Смее се)

Какво друго се промени, когато се родиха децата ви?

Мисля, че когато имаш деца, започваш да мислиш за смъртта. Първото ми дете се роди, когато бях на 36 години, така че това тогава започнах да мисля за смъртността.

Значи сте се примирили със собствената си смъртност? В никакъв случай не сте старец, но...

Мисля, че всеки се успокоява, когато това си остава само понятие. Чувал съм, че хората умират – но не и аз! Така мислят повечето хора. Но аз разбирам, че това може да стане днес, утре или след четиридесет години. Мисля ли за това? Да, мисля, че съм доста спокоен и съм се примирил.

Тази нагласа помага ли Ви да живеете в момента?

Да, мисля, че се справям по-добре с това в сравнение с времето, когато бях по-млад. Въпреки че никога не съм бил човек, който е толкова потънал в миналото или е замислен за бъдещето, че да не може да живее в настоящето.

Това звучи доста спокойно.

Мисля, че съм доста спокоен. Никога не съм бил нервак. Преди време трябваше да ме будят преди премиери в театъра, защото заспивах под масата за гримиране. Ритаха ме и казваха: "Ти си бе... идиот". (Смее се) Преди футболни мачове, вместо да седя по време на подготовката и мотивационните речи, отивах да спя в стаята с екипировката, и си бях супер след дрямката. 

Съжалявате ли за нещо?

Когато бях по-млад, мисля, че съжалявах за повече неща. Повече вина, повече съжаление, повече срам, каквото и да било. Но мисля, че с напредването на възрастта съжалявам точно толкова, колкото и всеки друг. Искам да кажа, че аз не съм Едит Пиаф. (Смее се.) В това отношение съм по-скоро Синатра. Имам няколко неща, за които съжалявам, но твърде малко, за да ги спомена. Така че, разбира се, че ги имам, но не живея в миналото по този начин, защото не можеш да се върнеш назад, не можеш да го промениш, не можеш да отмениш болката, която си причинил, не можеш да отмениш разочарованието, което си причинил – дори на себе си, болката на себе си. Наистина не можете да промените миналото.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция