Космосът на Бурхан Курбани

Разговор с режисьора за ролята на киното, как се адаптира роман, чудесата и още.

Бурхан Курбани е роден през 1980 г. в Еркеленц, Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Той е режисьор и сценарист, чийто талант е забелязан благодарение на филмите "Ние сме млади, ние сме силни“ (2014), "Берлин Александерплац“ (2020) и “Shahada” (2010).

Носител на награда Синелибри 2020 за най-добра литературна адаптация за филма "Берлин Александерплац“, адаптация по монументалния роман на Алфред Дьоблин, копродукция на Германия, Нидерландия, Франция, Канада.

Филмът "Берлин Александерплац“ е удостоен с още 13 награди и 19 номинации, в т.ч. Европейска филмова награда 2020 за композитора Даша Дауенхауер и номинации за сценарий и режисура; Номинация "Златна мечка“ 2020 за най-добър филм и  номинация "Теди“ за най-добър игрален филм от Берлинале; Десет номинации за Германските филмови награди 2020, в т.ч. за филм, режисура, сценарий, визуални ефекти и др.; Награда от Международния филмов фестивал в Ротердам. 

Фотограф: Петър Недялков

Kоя е най-основната и най-важна част при адаптацията на роман за голям екран?

Да изпитваш уважение към творбата и в същото време да не изпитваш никакво. Важно е да запазиш собствения си поглед, защото източникът може да те погълне. Трябва да позволиш на идеите ти да те водят и да не бъдеш доминиран от мъртви хора, каквито може да са авторите, например. Трябва да си безстрашен, но и много разумен.

Предполагам, че е нужен истински кураж, за да направиш "Берлин Александерплац“ след режисьор като Фасбиндер.

По-скоро това е съвсем съзнателно невежество. Когато си помислех, че правя нещо след Фасбиндер, просто замръзвах. Избрах да не обръщам внимание на това. Малко преди премиерата се притесних много, защото знаех, че хората ще ме питат именно за това, а аз нямах умен отговор. Просто се опитвахме да не мислим за миналаото. Истината е, че сънувах Фасбиндер цяла седмица. Цяла седмица, пълна с кошмари. Когато снимките започнат, вече няма място за страх. Но точно преди началото той ми се явяваше всяка нощ. Бяхме на снимачната площадка, той идваше и се опитваше да се намеси, а аз му обяснявах, че това е моят филм, с моя екип и той се намира на моя терен. Накря просто му казах: Майната ти, Фасбиндер, теренът си е мой!

Подготовката за снимки винаги е много напрегната, защото планираш хиляди неща. Но на терен притеснението и страха са луксове, които нямаш време да си подариш. След снимките имах ужасни болки в гърба. Ходих на толкова много лекари, пръснах цяло състояние. Нищо. През това време монтажистът ми работеше по първа версия, а аз не бях виждал нищо от материала. Уговорката беше такава. Изгледах петте часа наведнъж. И, кълна се, гърбът ми мина на мига. Има много необясними неща, когато снимаш. Болката в гърба ми не беше заради Фасбиндер (смее се). Аз винаги снимам с екипа си, те са моето семейство. Знам, че ще дадат всичко за мен. Бях много притеснен, че няма да мога да направя достатъчно добър филма за тях. Филм, който да заслужават. След като изгледах първата версия, се успокоих. Казах си, че филм ще има.

Вярвате ли в чудеса?

Родителите ми са от Афганистан. Самият аз съм доста рационален, но отраснах с магии, истории за вещици и какво ли още не. Но вече съм на 40 и приключих с това. Научих обаче, че връзката между тяло и душа е изключителна. Психосоматиката може да бъде истинска кучка.

Визуалният език на "Берлин Александерплац“ е изключителен. Разхожда те из града по един съвсем различен начин. Как достигнате до този избор с оператора на филма?

С Йоши Хаймрат работим заедно от години. Учихме в едно училище, след това заснехме няколко късометражни истории. И двамата бяхме отегчени от Берлин - от партита, наркотици. Искахме да покажем различна гледна точка от тази. Искахме да намерим нови места, които да изненадат и нас самите. С Йоши комуникираме предимно чрез изображения - аз събирам всякакви снимки. Обичам Инстаграм именно защото е добър визуален каталог. Когато харесам нещо, му го изпращам, защото харесвам дадена светлина или перспектива. Отне ни около година да решим как ще изглежда филмът.

Можете ли да се определите като ловец на истории?

Ловец на истории! Колко хубаво словосъчетание. Онзи ден мой приятел ми каза, че в Австралия има места, където те лекуват чрез истории. Пред теб сяда човек, който ти разказва нещо, свързано с онова, което те боли, което ти тежи. Идвайки от Афганистан, където голяма част от населението е неграмотно, разказването на истории е основно занимание. Това е дълбоко вкоренено в душите ни. Аз обожавам работата си и не мога да си представя да спра да работя. Винаги си измислям малки наративи за хората, които виждам. Около нас винаги има скрита логика. Мисля, че работата на хората, които се занимават с кино, не е просто да намерят дадена история - това е лесно, те са навсякъде. Целта е да намериш такава, която да докосва хората, да взаимодейства с техния космос. И това вече е над теб - над егото ти, над претенциите, над твоя собствен свят.

Копира ли животът Ви изкуството или обратно? 

Мисля, че животът ми е изключително скучен. Мои приятели ми казват, че филмите ми са много по-интересни от мен самия. Може би чрез тях се опитвам да изразя нещо, което не бих се осмелил да преживея. Те са опасни, вълнуващи. Не като мен. Аз съм доста невротичен. Наскоро бях на фестивал в Унгария и не можех да напусна хотела цели шест дни. Бях като парализиран. Може би звучи клиширано, но наистина мисля, че трябва всеки ден да правим по нещо, от което ни е страх. Но когато блокирам, не мога да направя нищо подобно. A съм бил в какви ли не ситуации - в невероятни и не толкова градове, във военни зони. Решавам да изляза и се влюбвам в жена, затова оставам в непознат град за два месеца. Какво ли не. Но понякога нищо такова не се случва. Ето, днес пристигнах в София. Този град е много важен за мен, тук разбрах, че ще бъда международен режисьор. 

Винаги ли сте бил убеден, че ще станете режисьор?

О, не. Както казах, аз съм доста невротичен. Резултатите от това могат да бъдат интересни, но в едно нормално общество аз съм по-скоро странен. В добър за мен ден мога да превзема света. Но тези дни са много малко. Мисля си, че хората като мен гледаме света и виждаме нещо друго. Може би намираме решения, които другите не могат. Винаги виждам друг наратив. Не бих казал, че е добър, но е различен.

Киното ли Ви спасява?

Не, то ме убива! Харесва ми да съм на терен, екипът ми е моето семейство. Обожавам да снимам, но мразя целия този бизнес. Има много повече пари, отколкото хора. Всеки се бори за тези пари. В момента стрийминг компаниите убиват независимите артисти, защото искат да ни задържат максимално дълго на платформата чрез сериали.

Какъв бяхте на 16 години?

На 14 октомври преди 24 години беше първата ми целувка. След това първата ми цигара, първият ми секс. Бях в група на задръстеняци, но постепенно влизах в другата, на готините деца - пушех трева, започвах да експериментирам с наркотици. Беше странно време.

Разкажете повече за "Shahada”, Вашият първи филм. Очаквахте ли да пожъне такъв успех?

Не, със сигурност. Това беше дипломната работа. В началото дори не бяхме кандидатствали за Берлинале. Но професорът ми организира вътрешно гледане, накара ни да пратим филма. Един ден бях на пазар, когато продуцентът ни ми се обади, накара ме да седна и каза, че сме в състезателната програма. Тогава започна цял нов живот. 

Харесва ли Ви?

В началото не очаквах, че ще бъде така. Не очаквах, че някой просто ще те вземе и ще те сложи под светлините на прожекторите. Тази година бях на Берлинале за втори път и чак сега осъзнах, че 10 дни всяка твоя дума е документирана. Първият път бях на 28 години, беше поглъщащо изживяване, след това изпаднах в депресия. Защото летвата беше вдигната високо. Мислех си, че всеки мой филм ще трябва да бъде на Берлинале и да е поне толкова добър. А когато стъпиш на килима веднъж, искаш да си там винаги. 

Какво мисли семейството Ви за "Берлин Александерплац“?

Майка ми каза, че е мръсен филм. Ние сме мюсюлмани. Мисля, че беше прекалено за тях. Каквото и да правя, тя ще е горда с мен. Дори и ако правя порно... не, тогава едва ли. Знам, че най-важното за нея е да бъда щастлив. Много съм горд, че въпреки културните ни различия, тя никога не е спирала да ме подкрепя. Предполагаше се да уча или икономика, или право. Но тя ме подкрепи. Това е привилегия. Трябва да й звънна.

Все още ли сте млади и силни?

Това беше фраза от сценария на втория ми филм "Ние сме млади, ние сме силни“. По-късно я отрязахме и решихме, че това ще е добро заглавие. Героите от филма са млади хора, които не спират да си го повтарят. Те попадат в различна система, в която имат нужда да валидират себе си. Да си повтарят една и съща лъжа, която да ги спаси и да им даде надежда.

Можете ли да се опишете като силен човек?

Не, не. Всеки иска да се определи като такъв. Аз съм късметлия. Имах късмет да бъда забелязан още с първия си филм. Да съм заобиколен от хора, които не само ме подкрепят, но са сред най-добрите и вълнуващи творци в Германия. Късметлия съм, че съм ги срещнал. Че отдават времето си, енергията си. Вярват в мен - доверяват ми се, че когато напуснат терена, аз ще съм взел най-доброто от тях и от работата им.

Къде е мястото на съчувствието в днешния свят?

Мисля, че ролята на изкуството е да провокира съчувствие. Но някак сме погълнати от цялата информация, до която имаме достъп. Всичко, което стана с Афганистан, например. Сякаш съчувствието ни се изчерпа за седмица. И после свикваме с шокиращите кадри. Сърцето ни не е способно да бъде отворено за целия свят, постоянно. Според мен това, което киното може да направи, е да насочи душите ни към дадена тема за два или три часа. Да почувстваме нещо напълно. Без да скролваме, без да четем хиляди новини едновременно. И така сякаш презареждаме способността си да изпитваме емпатия.

А на аутсайдерите?

В гимназията имах страхотен преподавател по изкуства. Веднъж ми каза, че хората като мен винаги ще бъдат "отвъд картинката". И именно този външен поглед, бидейки на ръба на обществото, обогатява и дава обратната връзка на онези "вътре". 

За какво мечтаете?

За апартамент в Берлин! Наистина. Нищо друго. Запиши го, моля те. Двустаен, до 70 кв.м, не повече от 700 евро.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция