The Steps или историята на една идея с кауза

Научаваме повече за мястото, което среща, сприятелява и приобщава хората с различни идеи, в разговор с Иван Димов.

Новото пространство The Steps вече отвори врати и сме повече от развълнувани да ви разкажем историята му. Далеч не става дума за поредния co-working space или артистично кафене. Говорим си за една идея с кауза. The Steps ще бъде дом на изкуството във всичките му форми и дом, в който ЛГБТ общността и нейните приятели ще се чувстват като семейство.

Говорим с Иван Димов, от когото трябва да се учим как да вярваме на добрите идеи и който е основен двигател на фондацията Single Step, чиято мисия е да подпомага и мотивира млади ЛГБТИ хора в България.

Кога и защо решихте да създадете свое собствено пространство? 

Връзката между Single Step и The Steps е, че реализирахме компания, която е изцяло собственост на фондацията и така купихме пространството. Идеята ни е това да е социално предприятие на самата фондация, която вече е на 4 години. Кога минаха…? Самите ние още от началото знаехме в кои посоки ни се иска да работим и дори помня как по време на най-първата ни среща на една бяла дъска си бяхме разписали плана, който скоро погледнахме и си казахме: “Добре, доста неща сме свършили”. 

Една от основните ни цели беше да обособим физическо пространство за общността. Искахме хората да могат да отидат някъде, където да се чувстват сигурни, същевременно да е пълно със събития и това да създава чувството за общност. Към онзи момент такова място нямаше и определено липсваше. Идеята еволюира с времето и всъщност може би преди 2 години придобихме смелост, знаехме какво е нужно и започнахме да мислим за конкретно пространство, което да закупим и така да започнем да създаваме нещо по-голямо. Водещ стремеж беше това да има къде да провеждаме диалог, но не да таргетираме само ЛГБТ общността, а да отворим широко врати за всички съмишленици и приятели, да се организират разнообразни събития и да осигурим устойчивостта на фондацията и социалното предприятие. 

Тъй като инвеститорът е фондацията, ние търсим и социална, и финансова възвръщаемост. Това е продуктът на нашето мислене - създаване на място за дискусия и диалог в държава, в която няма политическа воля, хората се боят от непознатото, а както знаем, стъпката от страх към омраза се прави много лесно. The Steps е продукт на страшно много усилия. Ще приветстваме и тези, които биха искали да научат и разберат повече. В природата ни е да съдим и определяме чуждото и непознатото, но забравяме, че е полезно за душата да тестваме стереотипите.

Най-малкото е важно да се опитваме да се чуваме помежду си.

Да, така е. Освен всичко останало ще се радваме да дадем платформа на млади и талантливи артисти и да се превърнем в дом за нови нестандартни формати - културни събития и представяне на различни творци. Силно се надявам, че и те, и публиката, ще разпознаят себе си в нашето пространство. Трябва да призная, че Ню Йорк ме разглези, защото в годините, в които живеех там, видях, че това е град, в който всеки ден се случват стотици невероятни и интересни събития, пък си дадох сметка, че тук има фантастични творци, които нямат поле за изява - ще се радваме да посрещаме диджеи, фотографи, режисьори, хореографи и изобщо артисти от всякакви сфери. Сигурен съм, че можем да организираме много интересни камерни събития.

Да поговорим и за интериорния дизайн. Впечатлява с това колко е модерен и иновативен. Ти ли стоиш зад всичко това? 

Хвана ме веднага! Идеята ни беше да има кът, който да наподобява черна кутия и подобно на бялото платно да дава възможност за инсталации, творби, светлини и всякакви форми на изкуство. Преди години тук се помещава магазин за платове, след това беше хале, което заварих в окаяно състояние. Споделих на много близък приятел, който е архитект от Ню Йорк - изпратих му планове, снимки и всичко необходимо. Заедно с него дълго време говорихме за функционалностите от гледна точка на клиентите и посетителите. Занимавам се с доста предприемачески дейности и т.нар. user experience е от голяма важност за нас. Зад името на фондацията Single Step стои онова пътешествие от хиляда мили, което започва с една единствена стъпка. Това символизират и стълбите - пътят, който предстои да извървим заедно. Много мислехме за комфорта и улеснението на посетителите - да могат да пият кафе, да дойдат да работят, да срещнат приятели, да присъстват на разнообразни културни събития. Старахме се да запазим мултифункционалността.

Ние сме място с история и искаме да я разкажем. История и кауза. 

И идея. Не е поредният co-working space или арт пространство. Сякаш цяла философия е събрана между стените. 

Точно така стана. Искахме хем да бъде уютно, хем да се запази индустриалното усещане.

Голяма част от работата свършихте през 2020 г. Приехте ли като някаква зла поличба пандемията и затварянето? 

Годината, в която мястото започна да придобива облик, за зла участ бе най-предизвикателната година за всеки един сегмент и всички бизнеси. Много е трудно да прецениш какво може да промениш и какво не, съществува опасност да инвестираш енергия в нещо, което да не може да се осъществи. Разбира се, предвидили сме да  имаме и онлайн дейност, защото както всички останали, ние също се адаптираме. 

Инвестирали сме страхотно количество енергия, мислене, ресурс и какво ли още не. Нямаше как да си позволим дори да погледнем пандемията като лош знак и да спрем.

По-важното е, че партньорите ни - от банката до всички подизпълнители искаха да подадат ръка и да помогнат. Знам, че звучи идеалистично, но ще дам един пример. С нас се свърза момиче, чието семейство има компания за нещо, което ни беше силно необходимо. Пожела да дойде и да види мястото - за нея беше важно да успеем, вярваше в каузата ни и искаше да ни предоставят необходимото без надценка. Много е ценно с кого правим нещата. Благодарен съм на екипа, който е във фондацията, както и на компанията, защото си давам сметка, че без тях нямаше как да стане нищо. 

Вярвам в това, че когато имаш ясно рамкирана собствена кауза, околните започват да вярват в нея и да я ценят.

В София има толкова много театри, зали, кина, конферентни пространства, но такъв тип мултифункционално място, което е с история, с кауза, със собствено ДНК и интересни идеи, не мисля, че има. Беше огромен късмет, че намерихме помещението в центъра на София. 

По кое ще разберете, че успешно сте реализирали идеята си? 

Ще знам, че сме успели, ако различни типове хора се припознаят тук и всеки намери по нещо за себе си. Това зависи от нас и отношението към клиентите ни. Най-добрите идеи, които сме реализирали, са базирани на едни много прости думички “Имам една идея”.  Всичко тръгва от идеята. Много ще се радвам често да идват хора, които да казват “Имам една идея”. Иска ми се хем да е интересно и полезно за тях, хем да могат на чаша вино и кафе да си поговорят.

Надявам се The Steps да е повод за нови качествени и дълготрайни партньорства. Това, което създадохме с издателство Колибри и кино-литературния фестивал CineLibri винаги го давам като пример за добро партньорство, защото то се сътворява с правилните хора. Пътешествието ни с Гарард Конли (авторът а “Заличено момче”), беше незабравимо. Не знаех какво да очаквам, но се получаваше страхотна дискусия в градовете и имаше всевъзможно въпроси. Тъкмо за това говоря. Важни са любопитството и любознателността да разбереш нещо, което не познаваш. 

Според мен верният подход към нещата, които не разбираме, е да зададем въпроси. “Обясни ми, разкажи ми”. 

Именно, точно така е. It takes a village to rise a child, както се казва в една африканска поговорка. Това е нашето бебе и сега цялото село трябва да се погрижи то да бъде отгледано. Най-много удовлетворение ни носят чатовете и мейлите с различни хора от общността. Често получаваме просто по едно: “Благодаря ви, че ви има” и това изречение идва от едни хиляди деца в цяла България. В това е целият смисъл.

The Steps се намира в гр. София, на ул. Братя Миладинови 12

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция