Ирина, която ни научи, че всеки ден е важен

Разговаряме с Ирина Каракехайова, чиито илюстрации в продължение на цяла година разказваха любопитните истории на всеки ден.

Ирина Каракехайова е автор и художник на книгите "Азбука“ (2019), "Племето на майките“ (2009), "Храната на племето“ (2010), "Домашна екология“ (2011), "Град като град“ (2013), от поредицата "Племена“ (изд. Формат.бг). Завършила е "Сценография“ и "Живопис“ в Нов  български университет, София. Темата на докторската й дисертация е "Взаимодействие между вербално и визуално в съвременния англоезичен графичен роман.“ През последната година беше илюстратор на онлайн рубриката #ВсекиДенЕВажен и в изображения ни разказа историите на всеки ден от годината.

фотограф: Свобода Цекова

Ирина, на 5 април приключва онлайн рубриката #ВсекиДенЕВажен. В продължение на 365 дни във фейсбук всеки ден бяха публикувани твои илюстрации, които олицетворяват важно събитие, случило се на тази дата. Спомняш ли си как се роди идеята в ума ти? Беше точно в началото на първия локдаун. Порив за спасение на духа ли беше?

Идеята беше много по-стара, поне на 5-6 години, но бях направила не повече от десетина рисунки и не бях намерила място и време за този проект. Когато останахме насаме с екраните си през март миналата година, реших, че моментът е настъпил. Нямах никаква представа какви огромни усилия ще ми коства. Бях го замислила като нещо по-леко, бързо, но едва една рисунка на 20-30 наистина беше такава. И все пак това не значи, че не беше и спасение.

Много често на една и съща дата се честват коренно различни неща. Беше ли ти трудно да комбинираш символите и как избираше кое да бъде основният елемент в илюстрацията? Със сигурност е било предизвикателство…

Всеки сам може да прецени колко е трудно да съчетаеш 3-4 неща със съвсем различен характер на площ А5, но наистина това е и предизвикателството. Обикновено едно от тях е водещо, на преден план, а някое друго може да бъде дори трудно откриваемо. Идеята се ражда сама и всъщност синтезът от визуален образ в главата и рационалните параметри на деня е "тръпката“ в този проект. 

Как рубриката промени ежедневието ти и каква беше рутината ти на рисуване?

Просто много рисуване за седмицата, особено преди ваканциите. Странното беше, че както нямах търпение да приключа седмицата, когато бях на последните рисунки, уморена, така и с нетърпение чаках да прочета какво ме очаква през следващата. 

Откри ли своите “любими” дни, които ще запомниш и отбелязваш и занапред и ако да, кои са те?

Попаднах на публикации, които много осмиват явлението "световен ден на...“ и не отричам, че имат право донякъде. Защото има световен ден на белия шоколад например, или на скачането на въже, а когато датата отбелязва сериозен социален или здравен проблем веднага се пита: "Само на този ден ли трябва да се сещаме за тези хора?“. За мен международните дни бяха само повод, отправна точка да се получи рисунка, която е или смешна, или навлиза по-дълбоко в проблема и отива отвъд първото възприятие на темата. И това навлизане да дойде от визуалното, а не като предварителен замисъл.

Харесвам, че световният ден на културното многообразие съвпада с българския празник Св. Константин и Елена. И че на една дата отбелязване ромската жена и сецесиона (10 юни). Има също така някои светци, които покровителстват интересни групи от хора – Свети Вит е покровител на актьори, танцьори, кучета, страдащи от епилепсия и града Прага (15 юни, световен ден на вятъра също така), Свети Мартин закриля затворници, пътуващи, трезвеници, бежанци, просяци, конници (12 октомври). Първи юли е ден на архитектурата и билкарството (Свети Врач) – прекрасна илюстрация на макро/микро и неживо/живо. В един и същи ден се чества солидарността и свободата (31-ви август). Не знаех, че има ден на селските жени (15 октомври), който в същото време е ден на чистите ръце и на белия бастун. 7-ми февруари е ден на спонтанните жестове на доброта, не мога да го пропусна. На 17-ти януари пък се обръщаме към децата-изобретатели, учудващо е, че има доста популярни вещи, изобретени от деца. Много са, завършвам с Благовещение, който е и ден на търпението.

Зад илюстрирането на всеки ден стои твое проучване. Вдъхновиха ли те някои дати да напишеш нещо и можем ли да очакваме скоро да ги открием в литературна форма?

Да, нямах време досега, но мисля, че рисунките чакат своите текстове.

Изумително е колко много и различни празници има в цял свят. Разбира се, за повечето отбелязвания на събития ние дори и не подозирахме. Някак цялостното усещане на рубриката беше чувство за всеобща емпатия. Ти как би описала това 365 дневно приключение? 

Проследяването на международните дни чрез рисунка е възможност да навлезем в най-различни аспекти на живота на човечеството. Многообразието от събития във времето и пространството е невъобразимо. Нашето битие е изградено от какво ли не. От рокли и сладоледи до войните в миналото и тежките заболявания днес. И всичко това е около нас и вътре в нас. Oстава само да го видим през призмата на изкуството, за да можем да го понесем.

Емпатията е нещо съществено, същностно, но много хора изобщо не знаят какво означава тази дума, много от хората, които съм рисувала в поредицата никога не биха я използвали, (тук май трябва да включим и Шекспир, и Сервантес). Но това не им пречи да я носят в себе си.

#ВсекиДенЕВажен се превърна в една пандемична поредица, макар и замислена много по-рано, тя заживя заедно със страха и промените в живота ни. В никакъв случай не искам да спекулирам с клишетата, че ще станем по-добри или по-лоши след като всичко с вируса свърши, че ще осъзнаем това или онова. Нито му се вижда краят, нито в мобилизацията да оцелеем можем да анализираме какво става с нас сега, но със сигурност търсим утеха, в най-красивия смисъл на тази дума. И образът ни я предлага щедро и деликатно. Нарисуваното разказва, обгръща, разтушава, бодва понякога. Размисля. Затова може би за пръв път се обърнах към екрана вместо към хартията като посредник, в момента имаме нужда да усещаме по-силно свързаност с непознати хора, така че беше естествено да потърся общественото макар, разбира се, през личния си поглед. Цялото усилие е за това – да се очертае изображението, както химикалите го правеха при старата фотография.

Имаше любопитни съвпадения. Кристо почина дни след като се появи нестинарят, танцуващ върху "жаравата“ на плаващите кейове (21-ви май). Когато нарисувах афроамериканеца, който гледа "Отнесени от вихъра“ за 4-ти юли не знаех, че дни преди това произведението е влязло в черния списък на развилнялата се политическа коректност. За деня на железничаря дойде героят на Стефан Денолюбов от "Слава“ (предният ден беше празникът на българското кино и тайно исках да направя тази връзка) и после видях, че неговият личен фейсбук има същия кадър за заглавна снимка. За някои дни са използвани рамки от графичната ми новела без текст "В София“, които за първи път излизат, защото тя не е публикувана и за мен беше важно тези фрагменти да се появят, макар и в друг контекст. 

ПП: Благодаря на Славчето от копирното студио в квартала, която сканира почти всичките ми рисунки през тази година. И разбира се – на всички почитатели, които следиха поредицата през годината!

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция