Да влезеш доброволно в Аушвиц

Как Витолд Пилецки прекрачва прага на ада, за да разкаже за него.

“Витолд Пилецки става доброволно затворник в Аушвиц.” Това е изречението, което поставя началото на петгодишното изследване на Джак Феъруедър. Изследване, което включва пътувания, срещи с оцелели познати, ровене в дневници и стари кореспонденции, дирене на следи, посещения на музеи, досег до секретна информация... Петогдишното изследване е посветено изцяло на Витолд Пилецки - невидимият герой, за когото историята никога не проговаря. 

В най-мрачните години на Втората световна война Витолд Пилецки, бивш кавалерийски офицер, си поставя абсурдната и тежка мисия да бъде арестуван от германците с цел да попадне в концентрационния лагер Аушвиц, за да може след това да разкаже на света за всички зверства, на които са подложени затворниците.  

На 9 септември през 1940 г. Пилецки съзнателно излиза на улицата, въпреки че добре знае, че по онова време войските на Вермахта организират хайка. Залавят го и така се доближава до целта си. Да прекрачи прага на най-страшния концентрационен лагер. 

В книгата “Доброволецът” за пръв път имаме възможност да прочетем подробности за живота на затворник 4859, който посвещава последните години от земния си път на това светът да го чуе. Готов е да посрещне смъртта си с едничката надежда посланието му да стигне до повече хора. Уви, никой не е готов да приеме за истина това, което се е случвало при затворени врати във фабриката на смъртта в Освиенцим. 

Кога и как бившият военен кореспондент Джак Феъруедър чува за пръв път името на Витолд Пилецки

Пръв за случая с Витолд ми спомена моят приятел Мат Макалистър в разговор по време на вечеря в Лонг Айлънд през есента на 2011 г. Двамата с Мат служихме заедно като репортeри по време на войните в Близкия изток и се мъчехме да открием някакъв смисъл в онова, на което бяхме станали свидетели. В типичния за него прям стил Мат беше отишъл специално до "Аушвиц“, за да придобие преки впечатления за най-голямото зло в историята, и там беше научил за групата бойци от съпротивата, която Витолд ръководил в самия лагер. По време на онази вечеря и двамата намерихме определено упование в мисълта, че въпреки малкия си брой, те са посмели да се опълчат на нацистите. В същото време обаче ме порази мисълта колко малко се знае за мисията на Витолд, чиято цел била да предупреди Запада за престъпленията на нацистите и да създаде нелегална армия за разрушаването на лагера.

Мисията и мотивацията на Пилецки

Преди войната Пилецки водел изключително тих и безпроблемен живот в източна Полша. Грижел се за жена си Мария и двете им деца, занимавал се любителски с фермерска дейност. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха изключително силно към него - бил е съвсем обикновен човек, който е направил необикновен избор. Решил е да рискува всичко, което има. Силно е обичал държавата си, а вярата е била сред оръжията, които му помагали да издържи в лагера. Осъзнах, че в същността си мисията му е имала изключително силна революционна сила. Нацистите усилено правили опити да унищожат хората от различни раси като ги демонизирали, претопявали са връзките им. В Аушвиц затворниците гладували до смърт. Били са физически малтретирани и насилвани, но това не е спряло Пилецки да се подложи на всичко това, за да помогне на хората и да даде гласност на ужаса.

В хода на проучванията ми се стремях да разбера кои именно качества са отличавали Витолд от околните. Но в процеса на изнамиране на повече негови писания и в срещите ми с хора, които са го познавали, а в няколко отделни случая – и които са се борили редом с него – установих, че може би най-забележителното у Витолд Пилецки е колко малко се е различавал от вас и от мен в самото начало на войната. Тази констатация съответно постави на фокус нов въпрос: Кое е подтикнало този с нищо неоткрояващ се човек да разшири моралния си капацитет дотам, че да разкрие, да посочи и да се противопостави на най-големите нацистки престъпления, докато другите около него са извръщали глави?

Спомените са живи и разказват

Освен да събера свидетелства от живите, исках и лично да пресъздам житейския път на Витолд. Въпреки огромните поражения от войната, отделни места все още съществуваха, а за мен най-важното от тях беше апартаментът, в който е бил задържан Витолд. Личните ми впечатления от различните места щяха да са ми особено ценни при описанията на конкретните събития. А още по-важни щяха да са възможностите да изслушам преживяното от свидетелите.

Сред най-удивителните изживявания в проучването ми беше това да открия, че голяма част от хората, познавали лично Пилецки, са все още живи. Някои от тях никога не бяха споделяли спомените си - или защото не са имали смелостта да го направят, или просто защото никой не ги е питал никога. Много ми се искаше максимално точно да вървя по стъпките му. Около 1943 г., когато успява да избяга от Аушвиц, следите му се губят и почти няма информация за това къде точно е пребивавал. Имаше много малко начини да свържа точките. Трябваше да се върна до конкретния миг на бягство в 2:00 ч. сутринта. Дадох си сметка в каква физическа кондиция е бил този човек - изминал е 100 мили от окупираната територия за малко повече от една седмица, но най-ценна беше информацията от семействата, които са го подслонили. Дори си спомняха части от диалозите. Настръхвах само като чувах днес да бъдат изречени думите, произнесени от Пилецки преди 80 г.

Да съживим посланието

Всичко, на което Пилецки е станал свидетел в лагера, било абсолютно безпрецедентно в човешката история. Стремял се е да узнае какво целят нацистите с всяка следваща стъпка по пътя към създаването на тази смъртоносна фабрика. Невинаги е могъл да обеме с ума си мащабите на зверствата, които се случвали пред очите му. Мисля, че абсолютно всеки един индивид, успял да се докосне до докладите във Варшава, Лондон и Вашингтон е бил изправен пред изпитанието да си представи невъобразимото. Историята на Пилецки ми напомни, че емпатията е избор - точно като решението, което доброволно взима, за да влезе в Аушвиц. Нацистите разчитали горещо на това, че светът няма да повярва на “слуховете”.

Италианецът Примо Леви, оцелял след Аушвиц, си спомня, че охранител на концентрационния лагер му казал: “Както и да завърши тази война, ние спечелихме войната срещу всички вас; нито един няма да оцелее, за да свидетелства, но дори и някой да остане жив и да дръзне да разказва, светът никога няма да повярва”. Пилецки ни моли, без значение колко страховита е темата, никога да не спираме да се опитваме да проявяваме разбиране към тежкото положение на другите. Умира с мисълта, че се е провалил в мисията си да достави най-важното съобщение до света. Надявам се с тази книга да помогна гласът му да бъде чут.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция