Гергана Димитрова: „Обръщам се към зрителите, само ако имам да им кажа нещо значимо, интересно или ценно“

На 30 януари можем да гледаме новия видео-проект „В малкия голям свят на прилепите“, където изкуството среща науката.

Kремена Христова

Гергана Димитрова е една от 36-те маймуни в едноименната организация за съвременно алтернативно изкуство и култура "36 маймуни“, на която е и създател. Всъщност броят маймуни варира от проект на проект, но винаги представлява група съмишленици, събрани за да развиват и разнообразяват неинституционализираното правене на изкуство, отличаващо се с избора на пространства (пък били те и бившето кино "Македония“, Централната минерална баня в София или студио за светлинен дизайн), събирането на най-добрия екип за всеки проект, драматургичното съдържание от собствени текстове, български или преводни съвременни пиеси, и още, и още. 

Освен това Гергана е режисьор, драматург, сценарист, преводач, автор на театрални текстове и едно от най-ярките имена на независимата сцена у нас. Носител е на награди ИКАР в няколко категории, а текстът на нейна продукция е отличен с немската награда “Брюке Берлин 2020“ за драматургия от Централна и Източна Европа. Текстът към представлението "Праехидно“ пък, създаден в съавторство със Здрава Каменова и преведен от неповторимата Мари Врина, оглавява трето място в листа с най-бързо набиращи популярност сред читателите книги за 2020 на изд. L'Espace d'un instant. 

Повод за разговор с Гергана е премиерата на най-новия й видео-проект "В малкия голям свят на прилепите“, която ще се състои на 30 януари. Типично в нейн стил това няма да е просто прожекция, а по-голямо събитие, организирано съвместно с Културния център на СУ, в което се срещат изследователи и артисти в търсене на пресечната точка между изкуствата, науката и доверието в тях. 

Преди седмици завърши монтажа на най-новия ти проект "В малкия голям свят на прилепите“, посветен на изследванията на прилеполога Антония Хубанчева. Филмът не е първата ти работа, в която смесваш наука и изкуства – спомняме си "Времето на кварките“, "Ева Бехщайн“, дори "Праехидно“ погледна в тази посока през 2011 г. Каква е причината да смесваш тези две "субстанции“, или ако цитираме описанието на филма "какво се случва когато артист и учен се срещнат“?

Диалогът между изкуството и науката крие много потенциал, който тепърва ще се разгръща. Особено интересни са ми възможностите, които се откриват пред "научния театър“, затова и съм изкушена да правя продукции с научен фокус, в които работят заедно учени и артисти. Самият процес на работа е много любопитен и за двете страни, освен това публиката за подобен тип проекти сякаш става все повече. 

С какво науката може да бъде привлекателна за театъра?

С мястото, което заема в обществото, давайки актуалното знание за нас и света. Науката е пряко свързана със собственото ни възприятие за настояще, бъдеще и минало. Наред с това работата на отделните нейни клонове могат да бъдат неизчерпаем източник на идеи и теми за "сцената“, а често и повод за съществени морални и етични дилеми, които се нуждаят от обществен дебат. И не на последно място науката се развива от конкретни учени, които, както знаем, често са вдъхновители за изкуството.

Фотограф: Здравко Йончев

„Времето на кварките“

Ти вярваш, че театърът може да разказва научни истории, но това няма ли да го направи достъпен само за по-специализирана публика? 

Дори изразът "научна история“ вече е драматизация на науката – т.е. този израз предполага такава подредба на дадена информация, че тя да бъде по-лесно възприета и запомнена. Влизайки в театъра, научното знание няма как да не се отвори към по-широк кръг публика, тъй като театърът е синтетично изкуство, използващо множество канали за комуникация със зрителите едновременно. Напротив, смятам че подобен тип театър ще ангажира нови зрители, които по принцип не посещават често театъра, но имат интерес към научно-популярните филми и канали, както и към документалните филми и книги, например. Особената ценност на театъра с научен фокус за мен е, че научаваш нещо ново, понякога променяйки собствената си "картина за света“.

Може ли да се говори за научен театър в България или е твърде рано за това? Как би изглеждал един такъв експериментаторски център у нас и как вече изглеждат подобни места по света?

Както в България, така и по света терминът "научен театър“ все още е в процес на доизясняване – какво точно означава, къде са му границите, какви са вариациите му. Едно ми се струва обаче сигурно – интерес към тази област има и тя ще се развива. Би било прекрасно, ако България стане една от водещите сцени в този вид театър. Има реална възможност това да се случи, ако се обединят усилията на няколко стабилни институции и се предложат подходящи инструменти за дългосрочна стратегическа подкрепа и развитие.    

Фотограф: Боряна Пандова

В процес на работа по „В малкия голям свят на прилепите“

А как би описала типа театър, който ти правиш? 

Правя театър, който ме вълнува. Избирам театраланата форма според текста и разглежданата тема. Обръщам се към зрителите, само ако имам да им кажа нещо, което ми се струва значимо, интересно или ценно, нещо не достатъчно известно или не добре разбрано. Като човек, който уважава публиката, не бих искала да губя времето ù, а да я насърчавам да мисли. Всъщност това прави театъра с мен и тъкмо тази негова способност искам да споделям.

Ти си един от режисьорите, които най-активно работят с нови български драматургични текстове – понякога твои авторски, друг път не. Защо ги предпочиташ пред класическите произведения?

Съвременната драматургия ме преследва от четвърти курс в академията. Не че не обичам класическите текстове или ги намирам за остарели, напротив, те много ме вдъхновяват, но просто когато избирам кой текст искам да направя, първият избор обикновено е текст на съвременен автор. Правила съм и доста адаптации на романи, но повечето от тях също са на съвременни творби. От една страна това е свързано с усещането, че тези текстове са по-близки до мен, от друга – с желанието да се популяризират непознати и млади талантливи автори, за да бъдат те по-търсени и съответно насърчени да продължат да пишат. 

Да се говори за положително влияние на пандемията върху изкуството първоначално звучи като нонсенс. Но на втори прочит, според теб, има ли положителни страни, до които това световно изпитание доведе?

Мисля, че се написаха и преведоха доста книги по време на пандемията, освен това видяхме един съвсем нов облик на света. Видяхме пустите улици, видяхме хората с маски. Това е екстремен колективен опит, който е много съществен и много вдъхновяващ и няма как той да не се отрази на изкуството, правено оттук нататък. 

Кои са следващите експерименти, които заедно с екипа на "36 маймуни“ предстои да забъркате?

Сега се забъркваме все повече в някакви "интриги“ с различни машини, платки, апликации, преобразуватели и кодове за споделяне. Няколко човека в момента натискат разни копчета и говорят в микрофони в банята вкъщи. И ако съседите се чудят защо чуват странни звуци, то нека знаят, че след броени дни започваме репетиции на новата театрална продукция "Машините са кучки“ и че всичко ще излезе наяве в началото на април.
 
Интервюто се осъществява с подкрепата на Национален фонд "Култура“
 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция