Андреа Бочели: Животът е добър с мен

Интервю на Ема Робъртсън за силата на операта, какво е да пееш в празна катедрала и още.

Г-н Бочели, Вие сте един от най-великите оперни певци на нашето време. На какво Ви научи музиката?

Свързан съм с операта още от дете. Родителите ми твърдят, че съм реагирал изключително емоционално на музика от ранна детска възраст. Бил съм наистина омагьосан от нея! Операта ме научи на сила, слабост, героизъм. На всички трагедии, комедии и противоречия, които човешките емоции могат да предизвикат. Операта има способността да събужда чувствата ни, да ни кара да се замисляме за доброто и злото.

А дали Ви е научила нещо и за любовта?

Песни като “Time to Say Goodbye” все още ме вълнуват и трогват, когато ги изпълнявам. Това е песен, която сама по себе си се превърна в класика, нахлувайки в сърцата на милиони хора по света. Но мисля, че ровейки се из собственото си съзнание, винаги сами получаваме важните отговори, дори когато говорим за любов. Тя е език, който споделяме. Нещото, което мотивира и движи целия ни живот.

За мен музиката е по-скоро утеха, източник на вътрешно богатство. Начин да отворим сърцата и умовете си, да превъзмогнем трудностите. Да видим какво ни очаква. 

Moжете ли да се сетите за момент в живота Ви, когато музиката Ви е спасила?

Животът е добър с мен. Получил съм много повече от това, което съм способен да дам. В същото време не бих могъл да отрека, че съм имал трудни моменти, като всеки. Например, когато почина баща ми или по време на един особен за мен период, в който не можех да прекарвам с децата си толкова време, колкото желаех. Беше болезнена ситуация, в резултат на която рискувах да загубя ентусиазма си за работа. Но дори тогава, музиката беше моята утеха. Версията на “Ave Maria”, която написах за новия си албум “Believe”, сякаш директно се изля от душата ми по време на тъмните дни на пандемията. Опитвайки се да се справя с болката, с която всички се сблъскахме, просто сядах пред пианото, у дома. И тази мелодия се роди.

Защо според Вас музиката е толкова добър лек?

Мисля, че всяка форма на изкуство ни спасява. То е мехлем за душите ни. Музиката докосва душата, носи страст, движи ни, прави ни по-добри. Неслучайно преди 2000 години Катон Млади предупреждава войниците да не слушат музика, защото би могла да ги накара да се откажат от войната.

Усещате ли същата страст, когато пеете на сцена?

Целта ми, когато съм пред публика и изпълнявам дадено произведение, е да го напълня със смисъл. Концентрирам се и се старая да спазвам точните пропорции между рационалност, съчувствие и емоция, защото изпълнителят трябва да чувства и предава емоции, но не и прекалено. Прилича на ходене по въже, трябва да пазиш равновесие. Когато си сигурен, можеш да направиш и тройно салто. Колкото повече си работил, толкова повече си наясно с техническите трудности и с потенциала на песента. Тогава се чувстваш свободен. Даваш път на емоцията.

Сигурно определени изпълнения са по-емоционални от други заради обстоятелствата. Например изпълнението Ви на “Amazing Grace” в абсолютно празната Миланска катедрала.

За мен всяко преживяване отеква с музика. Имам спомени от наистина емоционални моменти. Помня, че бях изключително развълнуван, когато ме поканиха да изпълнявам “Аве Мария” на "Кота нула" в Ню Йорк. Усетих мъката на милиони хора. Бях изгубил баща си няколко месеца преди това и докато пеех под сянката на тази международна трагедия, мислех за него. Иначе нямаше да намеря сили да пея. Но събитието в Милано, на Великден, също беше много емоционално за мен. 

Усещахте ли празнотата, липсата на публика по време на изпълнението Ви?

Да пееш в църква означава да приемеш силата на мястото, на Божия дом. Там никога не си сам. На стадион, например, усещаш енергията на публиката, но в църквата нямаш нужда от това. Когато пях в Дуомо знаех, че давам глас на молитвите на толкова много хора.

Това звучи много отговорно. Наситеният характер на операта натежава ли Ви понякога?

Вярно е, че преди певецът да излезе на сцена, той е точно като атлет преди състезание – преминава през дълга подготовка, която изисква тотална отдаденост. Преди изпълнение следвам стриктна диета, концентрирам се максимално, мълча, ако е възможно, за да не изтощавам гласните си струни. Понякога наистина съм се чувствал уморен, но обикновено е било след дълго турне. Но връзката, която създаваш с публиката на живо, е незаменима. През изминалата година бях принуден да си почивам и това наистина ми липсва. Мисля, че пеенето на живо прилича на среща, придружена от удоволствието да се срещнеш с любим човек отново, да дишате същия въздух, да споделяте едни и същи емоции, да сте лице в лице. Казвам това като артист и като човек.

Мислите ли, че операта е подходяща за всеки?

Убеден съм, че всяка една публика, ако бъде водена по правилния начин, би се радвала да открие репертоар, който пренася радост и невероятни емоции. Който учи на красота. Много млади хора от всички краища на света биха могли да бъдат удивлени от операта. Това зависи от нас, работещите в тази сфера. Трябва да излезем от театрите и да срещнем младите. Струва си да го направим, защото операта е преди всичко световно наследство.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция