Елисавета Белобрадова, Пруст и силата на смеха

Трите жени, които лекуват с блестящ хумор, се завръщат с ново шоу "Hell of a Night".

Жените зад най-големия стенд-ъп спектакъл в България ONE NIGHT STAND се завръщат, носейки под ръка своите огромни страхове. Елисавета Белобрадова (Letiashtata Kozzila Erato), Красимира Хаджииванова и Оля Антонова са готови да споделят смеха като универсален антидепресант с най-новото си шоу Hell of a Night. Премиерата му се мести в Joy Station на 27 ноември, а за закупилите вече билет за датата в City Stage организаторите са предвидили специален комплимент на входа.  

За АртАкция Eлисавета, Красимира и Оля се съгласиха да попълнят част от въпросника на Марсел Пруст. По начин, по който само те умеят. Днес с нас е Елисавета Белобрадова.

Главната черта на характера ми? Напрегната. Около мен витае ореол на жестоко и изморително напрежение, което напряга всички присъстващи и води до необясними на пръв поглед конфликти.

Качеството, което желая да видя у един мъж? Хубави обувки. Хубавите обувки са качество. По тях разбираме веднага кой е дребнав, кой е комплексиран, кой е парвеню и кой има стил, вкус, но е прикрито суетен. Също така можем да преценим имотно състояние, политически пристрастия, предпочитания за лайфстайл и дори какви книги е чел мъжът и коя гимназия е завършил.

Качеството, което предпочитам у една жена? Да е проклета. Не харесвам жените, които излъчват слабост и ме облъхват с чар и слабост, увити в тюл. Не харесвам и жени, които се гордеят, че експлоатират мъжете си финансово, отдавайки го на някакво феноменално женско умение за манипулация. Харесвам проклети жени, които се оправят сами и като свършат да се оправят сами, пекат кифли, пият алкохол, купуват си обувки, обичат семействата си и имат план при бедствия и аварии.

Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Аз нямам приятели. Има хора, които понасям, хора, с които работя и хора, които обичам безкрайно и с цялата си душа. Понякога вторите и третите съвпадат, но не мисля, че това са приятелски взаимоотношения. За да общувам с един човек, имам нужда от здрава основа – работа, любов. Да си се събираме и да си разправяме неща не ми е необходимо, приятелствата не са ми необходими. Времето сама е най-хубавото време.

Главният ми недостатък? Агресията. Много съм агресивна по един болезнен, смазващ начин. И освен че обиждам и наранявам хората за много дълго време напред, деянието остава в мен и ме отравя допълнително.

Любимо занимание? Да съм сама някъде в произволен град с ресторанти, музеи, будки за закуски, книжарници, клубове.

Мечтата ми за щастие? Нямам мечти. Не са ми необходими. Първо, имам всичко, което съм поискала някога в живота си. Някои неща ми се ще да не ги бях искала. Второ, животът е толкова причудлив, че ми стига такъв какъвто е. И без това едвам го издържам в този му вид.

Какво би било най-голямото ми нещастие? Да съм затворена нейде. С други хора. Да нямам свобода на изразяване, да не мога да вървя, докъдето искам.

Какво бих искал да бъда? По-спокоен и уравновесен човек, който да е окей с нещата, които има.

В коя страна бих желал да живея? Италия.

Предпочитан от мен цвят? Бял.

Любимо цвете? Лале.

Предпочитана птица? Гъска.

Любими автори в проза? Дикенс, Толстой, Чехов, Лий Чайлд, Лоис Макмастър Бюджолд. Това е абсурден въпрос, не знам.

Любими поети? Edna St. Vincent Millay.

Герои от романи? Джак Рийчър. Той е два метра, бие всички, не говори много и е бивш военен. Живее сам, има само кредитна карта и четка за зъби. Във всяка книга спи с различна жена. Не мога да си представя нищо по-добро като живот.

Любими героини от романи? Ана Каренина. В края на краищата, всеки може да приказва, но ако си човек на място, ще се хвърлиш и под влака.

Предпочитани композитори? Верди и Бах, ако говорим за класическа музика. Да, срамно е, защото се водят едва ли не АББА – та на класическата музика, но това не ме притеснява ни най-малко. Не може всички да сме Шостакович. Трябва да има и простаци. Иначе, харесвам Металика като композитори също. Не знам какво визирате.

Любими художници? Гоя, Веласкес, цялата група импресионисти, Полък, Микеланджело, Дали, Кандински, Малевич. Много са…

Моите герои в реалния живот? Джена Джеймисън, защото е велика жена предприемач в един адски труден за жените бизнес, секси е и като цяло се е справила с абсолютно всичко по блестящ начин, работейки в посока еманципация на жената. После Маргарет Тачър, която е можела да управлява и без да я харесват.

Но, честно, не знам какво значи "герои в реалния живот“. Не познавам никого достатъчно добре, че да мога да знам какви са мотивите зад действията му. И въобще, какво е определението за герой. Някой, на когото се възхищаваш? Но на какво? На резултатите или на мотивацията, или на късмета?

Моите героини от историята? Българските жени войводи. Райна Княгиня. Много малко се знае за Райна Княгиня, но това, което трябва да се знае е, че е била учителка, жертва на ужасни мъчения в затвора. Станала може би най-добрата и именита акушерка в България, изродила хиляди бебета, самата тя е родила 5 деца и осиновила едно. Инициирала построяването на първия Майчин дом и макар самата без средства, е продължила да изражда децата на семействата, лишени от средства. Построила си е сама къщата и е умряла в крайна бедност, изоставена от държавните институции. Истински герой. 

Любими имена? Нямам.

Какво мразя повече от всичко останало? Да ме приближават физически, да ме хващат над лакътя, да ми говорят на ухото. Не понасям хора да се държат свойски, да ми говорят на "ти", да ми влизат в личното пространство, да ми се подмазват и да ми разказват лични истории и сексуални "приключения" на жени, и въобще хора, които не присъстват на масата с цел да уронят престижа им. Да ми правят забележки с цел да ме засегнат и в това време да ме гледат невинно. Да ме въвличат в лични разпри, да ми губят времето, да ми казват какво да правя и накъде да вървя.

Исторически характер, когото презирам най-силно? Много са, но ако се концентрираме достатъчно, мисля, че Георги Димитров е подходящ кандидат.

Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Войната за Фолклендските острови. Човек не трябва да подценява нищо и никого, а и харесвам Маргарет Тачър адски много. 

Реформата, която ценя най-много? РЕФОРМАТА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. Това е най-скъпата, най-продължителната и най-безсмислената реформа. Това е реформа тип "Баленсиага".

Природната дарба, която бих искал да притежавам? Да ям без да дебелея, разбира се. Има ли други природни дарби от значение?

Как бих искал да умра? Бързо. Веднага. Все ми е тая за останалото. Може да е без гащи в локва кръв и оскубан череп, само да е веднага.

Сегашното състояние на духа ми? Тревожно. Но поне не е маниакално тревожно.

Грешки, които най-лесно бих простил? Няма такива. Ненавиждам грешките и ги наказвам сурово. Напълно безпощадна съм при оставянето на пантофи накриво или при недобре измита чаша от чай. Но най-страшното е множествено число, което завършва на "Й". При подобни грешки съм удряла хора и съм чупила лакти и пръсти.

Девиз? "Не ми обяснявай кой е виновен, кажи ми защо не е свършено и кога ще се свърши. А ако не можеш да го свършиш, се дръпни настрани, за да не ти счупя главата. Деба!"

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция