Eксклузивна среща с режисьора Мика Каурисмаки
Какво е да поставиш нова ера във финландското кино, как се става звезда за една вечер и още.
Мика Каурисмаки е финландски филмов продуцент и режисьор, известен с филмите "Трима мъдреци“, “Зомби и влакът на призраците” , “Хелзинки-Неапол цяла нощ". Той е по-големият брат на Аки Каурисмаки. Първият му филм ”Лъжецът” се появява през 1980 и се превръща в сензация във Финландия буквално за една вечер. Това е началото на филмовата кариера на братя Каурисмаки - двамата започват нова ера във финландското кино. Аки е познат на публиката и с филми като “Мъжът без минало”, “От другата страна на надеждата” и много други. Най-голямата продукция на Мика е комедията “L.A. Without a Map” с имена като Дейвид Тенант, Джули Делпи и Джони Деп. Тази година той беше част от журито на кино-литературния фестивал CineLibri.
Какво беше чувството да сте част от фестивала CineLibri и то по този различен начин, както е всичко през 2020 година?
Наистина всичко е странно, все пак работи по някакъв начин, но със сигурност е по-хубаво да сме на едно място, да обсъждаме на живо. Понякога може да има технически проблеми и да не се чуваме добре, но пак е по-добре от нищо.
Защо станахте режисьор?
Желанието ми дойде може би от това, че гледах толкова хубави филми на местата, където се събирахме като деца. Започнах с някои аматьорски продукции от рано. Много ми харесва, че правенето на филми е процес, в който едновременно работиш сам, но и с група хора. Със сигурност не е лесна работа, особено заради финансирането. Губиш толкова енергия в това.
Но пък първият ви филм става сензация, какво беше усещането от това?
Беше много голямо нещо, това беше дипломният ми филм от филмовото училище. Смятах, че ще е много трудно да стана режисьор, заради финансирането, но именно заради наградата, която спечелих тогава, успях да намеря пари за следващия си проект. Донякъде началото ми беше лесно, което е много важно, тъй като като млад режисьор, процесът може да е изключителна борба.
Работили сте доста с брат си – по-лесно или по-трудно е да работиш с човек, който ти е толкова близък? Подкрепяте ли се или се критикувате?
В началото всичко вървеше много добре, тъй като двамата бяхме много силен тандем и отворихме много врати заедно. Беше хубаво и работихме почти 10 години като една и съща компания, но после аз отидох в Бразилия, а той се премести в Португалия. Тогава започнахме да правим филми самостоятелно, но беше хубаво да си с брат си в началото.
Споменахте Бразилия и сте снимали там доста продукции.
Направих “Tigrero”и три музикални филма. Живях 30 години в Бразилия, върнах се във Финландия едва миналата година. Все още имам дом там, но в момента Бразилия не е добро място за живеене, имат луд президент, истинско чудовище. Беше невъзможно - твърде много корупция и какво ли не. Все още харесвам много страната - съпругата ми е от Бразилия, там са родителите й, децата ми имат семейство. Но сега е дестинация за ваканция, не искам да живея там. Не и в момента.
Ако трябваше да направите филм, свързан със сегашната ситуация в света, какъв жанр би бил той?
Всъщност вече го направих. Новият ми филм – казва се “Gracious Night” и го снимах, когато започна пандемията през април. Всичките ми други проекти бяха на пауза и с група актьори решихме да го направим. Не е точно за вируса, но действието се развива във времето на тази странна пандемия. Държим с брат ми няколко бара в Хелзинки, както и ресторанти.
Те сигурно също страдат в това време?
Един от баровете ми се казва “Корона бар” и снимах филма там по време на карантината.
Вижте видео от срещата тук:
бюлетин
още интеракция
-
UKE DUO за тишината и „въздишката“ в музиката
Младият дует представя дебютния си албум „Виж“ и разказва за пътя от училищния двор до сце...
-
Батки, балончета и българщина: разговор с художника Мартин Петров
Срещаме се със създателя на „Тони Патето“ преди участието му на Aniventure Comic Con
-
Буря в чаша вода
Срещаме се с групата „Последно повикване“ преди концерта им в „Бар Петък“ на 29-и май