Мила Искренова: „Танцовата култура се поддържа от хора, които правят това с любов“

Спектакълът "Следобедът на един фавн“ може да бъде видян на 7 ноември, от 18.30 в театър „Азарян“

"Следобедът на един фавн", едновременно шедьовър на френския литературен символизъм и импресионизма в музиката, е избран от Мила Искренова за нейното едноименно хореографско пътешествие сред красотата на съвременния танц. Сценичният ѝ прочит върху поемата на Ст. Маларме и прелюдията на Кл. Дебюси е вдъхновен от друга легенда на танца – Вацлав Нижински, "балетистът, обсебен от демони”, както го определят неговите съвременници. Тръгвайки от толкова вълнуващо, но и наред с това изискващо артистично наследство, към собствена интерпретация на "Следобедът на един фавн”, Мила Искренова се позовава на основните иновативни принципи, заложени в хореографията на Нижински – разработки на антични изображения и скулптури, силна изобразителност и поетичност. След премиерата в началото на годината "Следобедът на един фавн“ може да бъде видян на 7 ноември, от 18.30 в театър "Азарян“, като една от 13-те продукции, съставящи Българската танцова платформа на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик“

 
Шансът да разговаряме с човек, посветил целия си живот на танца, ни дава свободата да питаме за различните му форми, както и да се настаним комфортно в неговия свят без страх от неразбиране, защото както Мила Искренова ни убеждава, в света на танца има много любов и отдаденост.    

Мила, кога се пресичат класическите форми и съвременния танц. Защо Вие обичате да ги пресичате?

Основната разлика между класическия балет и съвременния танц се отнася не толкова до формата, колкото до смисъла, който се влага в нея. По отношение на техниката, дори първите модернисти като Марта Греъм и постмодернисти като Мърс Кънингам използват обърнатите позиции на краката и основните позиции на ръцете, както и основни правила при скоковете и пируетите. Но независимо от стиловите характристики на танцовия език, който се използва в съвременния танц, това което го прави "съвременен“ е светоусещането и индивидуалния поглед на хореографа. В този смисъл , аз никога не съм се замисляла дали използвам достатъчно "съвременен“ език – единственото, което ме занимава, е актуалността и важността на темата, която разработвам.
 
Какво е необходимо да знае зрителят, преди да влезе в залата, за да гледа “Следобедът на един фавн” на балет “Арабеск”?

Не мисля, че зрителят е длъжен да знае предварително каквото и да било. Разбира се, ако е вече запознат с музиката и контекста на произведението, и с предисторията му, той ще види и усети повече неща. Но е възможно и самото произведение да го подкани да разбере повече – да се заинтересува, да прочете и разучи повече в тази посока. Епохата, в която Нижински създава " Следобедът на един фавн“ е много интересна и определяща за модернизма в Европа, а и в света.
 
Знаем как може да премине един следобед “по Маларме” и “по Дебюси”, а как преминава един ваш следобед?

Най-разнообразно – понякога в репетиции, понякога в четене и писане, понякога в рисуване, понякога в ходене из града, нямам определен "следобеден“ стереотип.

Фотограф: Любен Джорински

А какви бяха сънищата ви, докато работехте с преживяванията на фавна и нимфите?

В интерес на истината, репетиционният период на Фавна беше кошмарно тежък за мен, защото тогава имаше грипна епидемия, аз самата, както и почти всички танцьори боледувахме, така че сънищата ми бяха доста непокойни, или може да се каже, че съм се намирала в постоянно полусънно състояние, леко изместено от реалността. Но така се чувствам в почти всички постановъчни периоди – това е особена настройка на съзнанието в някаква друга честота.

Фотограф: Любен Джорински

Ако машината на времето съществуваше, бихте ли хореографирали самия Нижински във Ваше представление? Какво бихте избрали като изходен материал - музика, текст, друго? И защо?

О, едва ли Нижински би се оставил да бъде хореографиран, макар че той е създаден като звезда от Михаил Фокин. Но, ако трябва да отговоря на толкова предизвикателен въпрос, може би бих го видяла като герой на Херман Хесе, в музика на Григ или на Рахманинов.
 
Вече имате ли планове коя ще е новата история, която ще разкажете от сцената?

Да, имам една идея. Тя се отнася до взаимоотношенията между артиста и народа. Не зная кога ще може да се осъществи, но мисля, че ще бъде доста необичайна постановка.
 
Трудно ли е да се поддържа танцовата култура в общество като нашето и защо е необходимо това да се прави?

Танцовата култура се поддържа от хора, които правят това с любов. Така че, това не е трудно, но понякога е страшно уморително.
 
Билетите за "Следобедът на един фавн” вече са в продажба на електронния билетен център и на касите на НДК (пл. България 1). До 1 ноември 2020 г. е в продажба и общ билет за цялата "Българска танцова платформа” на стойност 50 лв., единствено  онлайн на EPAYGO.BG (груповият билет не включва концерта на Иво Димчев).

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция