Даниеле Лукети за онова, което се случва, когато любовта си отиде

Режисьорът на „Връзки“, който откри Международния кинофестивал във Венеция.

Режисьорът Даниеле Лукети е със синя риза и очила с ярко зелени рамки. Влиза в залата за пресконференции в Palazzo del Cinema по време на фестивала във Венеция. Няма много хора заради спазваните противоепидемични мерки. Компания му правят Лаура Моранте и Адриано Джанини, част от актьорския състав на последния му филм “Връзки” по книгата на Доменико Старноне. Историята проследява живота на три поколения от едно семейство, раздирано от чувство за вина, скрити изневери, гняв. Всичко, което се случва, когато любовта си отиде. Повече разказва самият Лукети. 

Адаптацията 

Обичам книгите на Доменико Старноне. На неговия роман “Връзки” се крепят всички силни моменти в сценария. Когато ми предложиха да адаптирам книгата, открих, че материалът е толкова силен, а историята е толкова вълнуваща, че с лекота се справя с трансформацията от литературен към кинематографичен език. Това е история за самите нас. Именно така успях да се идентифицирам и да се почувствам близък до всеки един персонаж.  

Възможностите 

Опитвах се да поддържам усещането, че нещо ще се счупи. Или че това вече отдавна се е случило. Заедно с актьорите се старахме да открием повече интерпретации на всяка една сцена, изразени или с мълчание, или с гняв. Обикновено правя повече дубли, за да пробвам различни версии. Например в една от сцените героят на Силвио Орландо избухва – това коства на актьора много енергия. На другата сутрин го помолих да направи същото нещо, но шепнейки. Исках да видя каква енергия се крие в написаното.  

Неизказаното

Мисля, че е по-важно онова, което оставяме скрито във времето. Често именно неизказаното има повече тежест от думите, които изричаме. Много пъти зрителите искат да запълнят всяка една дупка в историята, всяка пауза. “Връзки” има късмет – сюжетът се разкрива още в първите пет минути. Това е историята на двойка, която се разделя. Върху нито една следваща сцена не пада тежестта сюжетната линия да бъде разказвана отново и именно това беше предизвикателството, което предприехме. Тази книга ни даде възможност да покажем действията, а не да ги разказваме.

Гледни точки

Сцените със скандали? Избрах различни гледни точки. За този филм исках звукът да наподобява на старите дублирани филми, да е почти стерилен. В оригиналната версия микрофоните са близо до устата на актьорите, премахнах ги по време на постпродукция. Исках от време на време гласовете им да са абсолютно изолирани от заобикалящия ни шум. Импровизирах. Имахме сцена, за която единият актьор не подозираше. 

Mузиката 

В началото исках да направя “Връзки” без музика, но бързо се отказах. Мисля, че “Голдберг вариации” на Бах и музиката на Доменико Скарлати представляват именно сърцето на барока, който винаги иска да внесе ред там, където това е невъзможно. Точно като нашия филм. 

"Връзки“ е част от конкурсната програма на CineLibri 2020

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция