Ройшин Мърфи за АртАкция: Да, правила съм грешки. Но това са си моите грешки.

Да говоря по телефона с Ройшин Мърфи безспорно е едно от хубавите неща, които могат да ми се случат в делничен ден. Ройшин ще бъде част от Франкофоли , заедно с  очарователната Ayo и нашумелия в Европа с хитовете си френски рапър Метр Гимс. Няма как да пропуснем и младата френска звезда с български произход Венсан Винел,  френските DJ Федер и DJ Aslove и най-успешната по света румънска млада изпълнителка Инна. Като част от бандата Молоко, Ройшин е смятана за един от ключовите артисти на музикалната сцена през  90-те с големите хитове на групата The Time is Now, Sing it Back и Forever More. Следва солова кариера, а първите й два самостоятелни Ruby Blue и Overpowered налагат твърдо имиджа й на модерна икона на поп-културата. Следват 3-те албума  Mi Senti, Hairless Toys и Take Her Up To Monto , а и до днес Ройшин Мърфи е често определяна от медиите като "арт-поп кралица“ и "модна икона“, разпознаваема с уникалния си артистичен стил и елегантното смесване на жанрове. Преди дни певицата представи първия от общо 12 нови сингъла “All My Dreams / Innocence”. 

Говорим си за музика, любов, мода, какво е да бъдеш майка и още:

Здравей, Рошин! В последната ти песен “Всички мои мечти/сънища“ открих изречението "Моята слабост ще направи сърцето ми по-силно." Вярваш ли наистина в това?

Р: Да, по един или друг начин е така. Често трудностите в живота те правят по-силен, но също така, трудностите се появяват заради слабостите ни. Може би е клише, но е вярно, както клишето, ако го желаеш достатъчно много, то ще се сбъдне. От опит знам, че това е така, но също така знам със сигурност, че не знаем какво друго съпровожда това желание. Както в приказките, желанието ще бъде изпълнено и след това неизбежно това ще доведе беди.

Значи трябва да внимаваме какво си пожелаваме, нали?

Р: Да. Става въпрос за страстта. Аз съм човек на страстта и при мен нещата се случват по този начин. Страст и усърдна работа. 

Как определяш себе си? Повече като мечтател или повече реалист.

Р: Като че ли в мен има и от двете. Аз съм реалист и работяга, работя много, но тази практичност е с цел сътворяването на нещо магично. Винаги има две страни, когато се опиташ да обясниш какво е да си човешко същество. Сложно е. Като че ли този тип усърдие мога да сравня с детективската работа – аз съм като следовател, когато пиша, сякаш разследвам случая на собствената си душа.  Събирам веществени доказателства по въпроса "Какво е да си човек“.

Това наистина се усеща в песните ти. Кажи ни, как настройваш за правенето на музика?

Р: Винаги работя с някого. Никога не съм напълно сама в процеса. И това много ми помага. В моя случай това е Морис Фолтън, продуцент, на когото съм фен от много, много години. Неговата музика ме докосва. Наистина е много специална. Много рядко срещана. Извира от корема, дълбоко от душата. За тялото. Мисля, че е много трудно да срещнеш някой, който прави толкова красива танцова музика.  И когато се опиташ да я анализираш, откриваш, че е невъзможно да разбереш как е направена. Дори когато го наблюдавам, не мога да разбера как прави толкова красива музика. Уникална е! И в същото време така функционална.

Музиката не е професия за теб, а начин на живот. Така ли е?

Р: Музиката винаги е била за мен начин на живот. Всичко започна като любовна афера. От височината на  експериментализма. Бях изследовател. Дълго време търсех гласа си. Дълго време  се опитвах да открия начин да се изразя. В началото опитвах различни неща – различни бленди, различни гласове, но с годините стигах все по-близко до изказа си. С годините сведох музиката до начина, по който говоря.

Труман Капоти казва, че страстите ни ни отвеждат на странни места, преследват ни... налагат ни нежелани мечти... Мислиш  ли, че страстта може да те отведе в грешна посока?

Р: Да, правила съм грешки. Правя ги и сега. Но това са си моите грешки. Това е важното. Това не са грешки на продуцента или стилиста, или на мениджъра, всички са мои грешки. Затова мога да се изправя и да кажа, да носих грешната рокля, но това е било изцяло мое решение. Не нечие друго решение. Несполучливите записи са плод на лични грешки.

Какво би казала на 16 годишната Ройшин?

Р: Винаги отговарям на този въпрос по един и същи начин – не е важно какво аз бих казала на 16 годишната Ройшийн, а какво тя би споделила с мен. Какво тя би ме посъветвала. Защото тя беше много силна. И до днес не мога да разбера откъде идваше силата й. Бях сама. Напуснах семейството си, когато бях на 15 и си наех собствен апартамент, когато станах на 16. Много се забавлявах и изживях толкова много невероятни неща. Бях смела и отворена и толкова силна, че по-скоро тя има какво да ми каже, а не аз на нея.

Нощта ли е твоето време? Имаш ли любимо нощно място? Кой е най-красивият изгрев, който си посрещала?

Р: Най-хубавият ми изгрев ли? Ами, доста съм виждала. Но ако трябва да съм честна, най-красивите изгреви съм посрещала, когато съм била на ваканция с майка ми. Прекарвали сме си страхотно. Опитвам се да ходя на почивка с майка ми поне веднъж в годината. Само ние двете.

Майчинството накара ли те да цениш живота повече?

Благодарна съм за всеки ден. Майчинството прави живота ми по-балансиран. Когато съм на турне се забавлявам много. Заобиколена съм от много хора, но се прибирам в празна хотелска стая и тези екстремности на битието са много тежки. Сега водя живот изпълнен с творчество и когато се прибера вкъщи изпитвам друг вид творчество и това е прекрасно. Пълно е с с деца и живот – това е най-доброто нещо. Да имам две неща – творчески живот и семеен живот –  префектно. Това е желанието, което сбъднах. След като родих своето бебе, разбрах, че няма да имам типичното семейство, знаех, че ще бъдем само ние двете – аз и моето момиче. След това срещнах Себастиано, с когото имам второ дете и вече не ме е срам, че имам истинско семейство.

Не ти ли липсва старото време на Moloko? 

Р: Не. Сега съм много по-щастлива. Никога не съм била нещастен човек, но сега като ме питаш, работех много и нямаше как да стане по друг начин. Но миналото – не, не ми липсва.

Мислиш ли, че всички се нуждаем от малко лудост, за да оцелеем? Дори фестивалът, на който гостуваш в България, носи Folie в името си.

Р: Да. Абсолютно. Мисля, че хората са много добри в това. Цялата страна е луда.

И в България има доста луди.

Р: О, със сигурност. (смее се)

Следва въпросът за твоя стайлинг – знам, че си голям фен на Вивиан Уестууд. Вярваш ли, че начинът, по който се обличаш също отправя послание към хората?

Р: В началото носех много екстравагантни костюми – рокли, аксесоари, маски... това беше начин да добавя нещо към сюжета, към музиката, но в един момент ми дойде вповече. Стайлингът е много трудно нещо, когато трябва да кажеш на някого да облече това или онова е лесно, но когато ти самият трябва да влезеш в даден костюм и когато трябва да се грижиш за всички тези костюми, наистина става трудно. В края на деня се оказвах затрупана от дрехи и парцали, а в живота не трябва да носиш прекалено много неща. На това турне няма да нося костюми и маски, ще се опитам да бъда себе си. Никога не е ставало въпрос за това да се скриеш. Ще се опитам да покажа на всички коя съм. На колко години съм, как изглеждам. Трябва да направя така, че да надмогна стайлинга. Да не позволявам на дрехите да властват над мен и да ме отдалечават от публиката. Сега се опитвам да се върна назад и да покажа истинската си същност. В последното видео, което режисирах, всички участници са облечени в мои дрехи. Сега нося дрехи, които не съм носила от 15 години. Именно както казва Вивиан – дрехите трябва да се рециклират. 

А относно книгите? Виждали сме, че имаш много книги в дома си.

Р: Имах много книги в дома си, когато живеех със Саймън Едуърдс, бившият ми партньор. Имахме колекция от над 10 000 книги. Това беше страхотно вдъхновение за всяко едно наше начинание. Сега нямам толкова книги, но да, някога домът ми беше библиотека. 

Какво те вдъхновява сега?

Р: Всичко би могло да ме вдъхнови по всяко време, но мисля, че е от всички неща, които правя – стайлинг, режисиране, фотография... музиката е най-великото. Не мога да си представям да режисирам видеа, чиято музика не ми допада. Затова съм много щастлива, че правя добра музика, от която произлиза всичко останало.

А най-големият ти страх?

Като всяка майка - моите деца. Дори не бих искала да си помислям за най-големия ми страх, свързан с тях. Веднъж, когато станеш майка, спираш да мислиш за страха.

Благодаря ти! Нямам търпение да те слушам на Франкофоли!

Р: И аз нямам търпение да дойда в България!

 

Венсан Винел музика Ройшин Мърфи Франкофоли фестивал