Яна Титова и Валентина Каролева за тяхната лична „Доза Щастие“ по HBO

Режисьорът на филма и актрисата в главната роля споделят повече за филма в откровен разговор.

Българският филм "Доза Щастие“ е част от заглавията, включени в селекцията на HBO България с родни филми , които са налични и в още шест страни -  Сърбия, Хърватия, Словения, Черна Гора, Босна и Херцеговина и Северна Македония. Историята на филма е лична, докосваща, истинска - три сигурни съставки за направата на добро кино. АртАкция разговаря с режисьорката на филма Яна Титова и с актрисата Валентина Каролева, която играе главната роля във филма, пресъздавайки образа на своята майка.

Фотограф: Георги Вачев

За много творци и зрители, българското кино е кауза, за която безспорно си струва да се борим. За съжаление животът на българските филми след екран е кратък. Вашият филм е 24-тото заглавие в селекцията "Предложения от България“ на HBO. Горди ли сте от този факт?

Яна Титова: Много сме щастливи. Искахме историята на Весела Тотева да стигне до повече хора, благодарение на езика на киното. Правихме всичко възможно това да се осъществи и чрез съпътстващата кампания на филма, а селекцията ни сред заглавията в HBO e eстествено продължение на целия път, който изминаваме. Тази възможност е наистина прекрасна. Зрителите, които вече са го гледали на екран, биха могли да видят филма отново, да го споделят с близки, с любимите си хора. 

Валентина Каролева: Получих много съобщения от хора, именно в посоката, за която Яна говори. Хора, които са гледали филма веднъж, а сега искат да го гледат отново. Когато обявихме информацията официално, бях толкова щастлива, че мога да отговоря на всичк тях, че сега е възможно да гледат филма в HBO GO колкото пъти поискат! 

Я: Случайно се запознах с момиче, което каза, че е гледала филма цели осем пъти и всеки път е откривала нещо ново. Това е голям комплимент. Мисля, че филмите, музиката, онлайн представленията са нещата, които държат духа ни. Така можем да си подарим два часа бягство, дори у дома. 

В: Много би ми било интересно да бъда “муха” на стената в семейство, което гледа филма. Да следя реакцията на бащата, майката, тийнейджъра. По-различно е, отколкото когато си на кино.

Имате ли фаворити сред останалите заглавия от селекцията?

В: Със сигурност “Източни пиеси” и “Възвишение”, който имах възможност да гледам втори път, благодарение на платформата. Планирам да гледам и “Ирина”.

Я: “Източни пиеси”, много харесвам “Каръци”. Доста силна селекция.

Мислите ли, че стрийминг услугите са едно добро продължение на филмите, които гледаме по кината? Особено на българските?

Я: Понякога имам чувството, че хората не осъзнават, че пиратстването не е правилна алтернатива. Дори не е легално. Представите  в България са доста изкривени. Трябва да бъдат въведени сериозни глоби.

В: Винаги закупувам филмите, които искам да гледам. Сигурна съм, че заглавията са излезли и в пиратските сайтове, но това не е правилно.

Филмът ще бъде достъпен в още 6 държави. Какво според вас помага на една история да “не се изгуби в превода”. Да трогва независимо от времето, хората, територията? Да не познава граници?

В: Миналият месец успях да преведа и да издам книгата на майка ми на английски. Тази история наистина е общочовешка. Без значение от вида зависимост. Историята може да бъде видяна, чута и разбрана от всеки, Независимо къде живееш, независимо кой си. 

Я: Ние лишихме филма от всякакъв конкретен битовизъм. Важно ни беше езикът, по който разказваме, да бъде универсален. Ако например филмът беше сив, което се очакваше, предвид темата, щяхме да изгубим много. А самата история на Весела е толкова колоритна, че нямаше как да я разкажем в сиви тонове. Бяхме на няколко фестивала в Русия. Там публиката беше шокирана, че историята е разказана по цветен начин. Другият аспект, който им беше направил огромно впечатление, беше образът на дилъра Милен. Не можеха да повярват, че е толкова ерудиран, начетен, че рецитира поезия. А той е прототип на истински човек.

В: На премиерата в Лондон пък имаше коментари, че филмът не прилича на източно-европейско кино. 

Я: Премиерата беше на 13 март, точно когато се обяви извънредното положение. А имахме планове да заминем целия екип!

В: И накрая бяхме само аз и композиторът (смее се). Залата беше разпродадена, всичко беше брандирано със снимки и плакати на филма. 

Я: Предстояха ни турнета в Германия, Гърция, Русия… Но по-нататък.

Снимка: No Blink

Яна, за теб това е първи пълнометражен филм, а вече е сред селекция на HBO с други качествени продукции, ще може да бъде гледан и в чужбина. Очаквала ли си подобен успех за дебют? Това отваря ли ти професионални врати?

Я: Истината е, че нямах никакви очаквания. Имах надежди. По време на снимки между целия екип витаеше много специална енергия. Още когато ни дойде идеята, нещата се задействаха и след два месеца започнахме работа. Никой от екипа не е имал никакви колебания. За каквото и да било. Успехът беше на заден план. Просто искахме да разкажем историята на Веси така, както вярваме, че е правилно. За мен е много важно нещата да се правят със сърце и това винаги ме е водило. Не съм се интересувала за каква аудитория е филмът, дали ще се хареса. А това е огромно облекчение, особено от актьорския ми живот, защото там непрекъснато се чудиш дали си достатъчно добър, дали си изпълнил всичко, което режисьорът иска. Например Весела беше убедена, че филмът ще стане супер хит (смее се). Тя си знаеше. 

A фактът, че сме част от селекцията на HBO, вече ми отваря врати. С втория ми проект участвам в платформа, благодарение на която имам достъп до работа с изключителни професионалисти от цял свят. Когато бяхме в Берлин, например, при всяко споменаване, че филмът тръгва по HBO, колегите ни приемаха по друг начин. За тях това е истинско признание. 

В: Мисля, че като актриса, това е много полезно за мен, защото прави филма много по-достъпен. Всеки, който се интересува от работата ми, може да го гледa в HBO GO. 

Валя, а това е твоя първа главна роля, в история, която е много лична за теб. Изпитваш ли страха от това разголване на душата, сега, сред толкова много зрители и в други държави?

В този филм се гледах веднъж. Не можах да се абстрахирам от това да се фокусирам върху себе си. При нас с Яна беше от огромна полза и фактът, че сме и приятелки. Аз ѝ се доверих на сто процента. Не съм се съмнявала в нейни думи или решения нито за миг. Никога няма да забравя и една от първите по-мащабни сцени - почувствах се като дете, оставено за първи път на детска градина, защото Яна  беше далеч от мен. Преди това сме били по-малък екип и тя беше винаги наоколо. Знаех, че ме е подготвила, знаех, че ще ме гледа тя. Но никога не съм мислила за публиката и за всички,останали хора които ще ме гледат. За мен това е нашата кауза. Приемам филма като наше дете и мисия. Предаваме го нататък. Щастлива съм,че хората ще имат възможност да го гледат.

Я: Валя има страхотно качество, че не е актриса, която да се оплаква. Сложиха 30 килограма техника върху нея, не каза нищо! Преживя сериозен тормоз и от моя страна! Но аз я бях предупредила (смее се).

В: Толкова бях щастлива, че всичко това ми се случва. Това ми е първата голяма роля, преди това имам участие в само в един сериал в Лондон. И изведнъж - главна роля. И ми се случват толкова много неща, дори технически, за които много малко хора могат да се похвалят, че им се случва. И за миг не помислих, че може да ми е трудно, да ме боли.

Снимка: личен архив

Как се прави кино между приятели?

Я: Само така си го представям. Когато зависиш от себе си, от приятелите ти. Само това има смисъл. Да, крайният продукт е много важен, но ако не изпитваме удоволствие от процеса, няма смисъл. Трябва да имаме хубав спомен. Всеки ден да е празник. Винаги подбирам хора, които мислят като нас. 

В: Почти всички актьори и хора, които са били част от тази магия, споделят, че към края на филма усещаш целия екип като семейство. А колко по-добре се получава, ако е така от самото начало! 

Я: Беше много, много личен процес. Бяхме като в малък наш храм. Успяхме да снимаме с едни и същи хора, което е много трудно, но всички освобождаваха времето си именно заради снимките. Не вярвах, че може да се случи, чисто технически, заради различните ангажименти на екипа, но ето, че стана.

Звучи толкова хубаво, че чак ви завиждам.

Я: Да, и аз си завиждам! После се замислям дали пак би могло да ми се случи. Но дори да не го изживеем отново, важното е, че веднъж стана.

Яна, трудно ли се адаптира сценарий по книга? Кои са ключовите съставки, важни стъпки?

Не знам. Честно казано разчитах на интуицията си. Не съм чела книги за това как се адаптира книга, как се превръща в кино. Аз виждам филма още докато го пиша. Имахме пет редакции на сценария за осем месеца. Не мога да кажа, че ми е било трудно. Имахме късмет. Някаква висша сила. Сякаш просто трябваше да стане, сякаш не участвахме само ние. 

В: Имаше много чудеса по време на снимки. Никой не вярваше, че може да се случи точно така. Явно има защо аз от малка да разказвам, че искам да играя майка ми. 

Кое беше най-трудно за теб, Валя?

Не съм стигала до момент, в който да искам да се откажа. Имаше моменти, в които чувах, че трябва да снимаме още веднъж и после още веднъж. Боят с Митко имаше 14 или 15 дубъла. Стоях в банята, от която трябваше да изляза, и ме беше толкова яд на себе си… тогава си казах ето, искам, но не мога. Но в нито друг момент не съм казвала не, няма да стане. 

Снимка: No Blink

Яна, Валя, как се работи по толкова лична история? И то с толкова близки хора? Вие се познавате отпреди. Имахте ли спорове по време на снимки и изобщо как запазихте връзката си след филма?

Я: Валя изпълняваше абсолютно всичко.

В: Тогава живеехме заедно и един ден си мислех, че Яна ще ми е сърдита. Влязох вкъщи с наведена глава, убедена, че съм провалила сцената. А Яна сипваше вино, сякаш нищо не е станало (смее се)

Кое е вашето спасение? 

Я: При мен се оказа, че това е работата. Пиша и нов сценарий, това е моето бягство от сегашната реалност. Много ми помага.

В: През последната година ме връхлетяха много неща и единственото, което ме вади от по-тъмни мисли и състояния, е детето ми. Когато го погледнеш, когато се усмихва или ти се радва. В момента съм в коловоз, от който много искам да изляза - едно обаждане от агента ми за кастинг със сигурност ще ме изкара от него.

Личната ви доза щастие?

Я: Отговорът е един и същ.

В: Да, децата. Няма как да не си щастлив, гледайки как детето ти започва да те усеща, прегръща. 

Успяхте ли да преборите демоните си, разказвайки тази история?

Я: Докато работих по филма се чувствах много щастлива. Имало е други периоди, в които много се фокусираш и затвяряш в себе си, а по време на снимките нямах време за това. Мисля, че преборихме някакъв демон на Веси. Бяхме обединени около това.

В: За първи път реално видях гледната точка на майка ми. Изживявала съм го като дете, виждах, че нещо не е наред, но просто се притеснявах за майка ми. Да видиш всичко от другата страна беше голямо събуждане за мен. Беше вид лечение, терапия.

Излезе ли по-смела от филма?

В: И да, и не. Осъзнах, по време на снимки, че съм по-смела, отколкото мисля. Никога, например, не съм била екстремна, но се справих и с това. Нито за секунда не изпитах страх. Никога не съм се притеснявала от историята, мама също. Има защо да я разказваме, има защо да ни се е случила.

Имате ли ангели, които ви пазят?

В: Да, мисля че да.

Я: Сигурно. Или поне така ни се иска да вярваме.

В: Много често си мисля, че Бог или ангели се проявяват чрез хора, които срещаме в живота си.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция