Иван Владимиров – Нав, доктор по психология: Карантината е своеобразно лекарство

„Истинският вирус не е Ковид-19, а пандемията от фрагментиране на съзнанието, която дойде с новите технологии и френетичния ритъм на съвременния живот.“

Иван Владимиров – Нав е доктор по психология, доскоро преподавател в университета на Лас Вегас и току-що завърнал се за постоянно в България след тринайсет години в САЩ. Изследва теми като когнитивно израстване, факторите в основата на щастието и благоденствието и здравословни начини на живот. Занимава се активно с фитнес, йога, дихателни практики и множество други техники за физическо и ментално развитие.
 
 

"Човешката зрялост се състои в умението да живееш еднакво пълноценно във всеки контекст и ситуация, в които животът те постави“ 

                                           Дейвид Уайт, поет и философ

Създалата се ситуация, която ни принуждава да останем у дома, предпоставка ли е за влошаване на психичното здраве на хората? Промяната в навиците и работния ритъм, страхът от неизвестното? Сега ли е моментът, в който т.нар. натрупвания от миналото ще излязат наяве?

Нека започна с това, че исторически хората са преживявали много по-тежки трагедии. Представете си да живеете в Германия през 1945 г, тримата ви сина са убити на фронта, къщата ви е изравнена със земята и спестяванията ви са девалвирали. Или по времетo на "скокът напред” на Мао Дзе Дун, когато в Китай от глад умират над десет милиона души. Моята професионална прогноза е, че в началото ще има влошаване на психичното здраве за много от нас. Впоследствие, обаче, това ще доведе до изграждане на нови ментални структури и поведенчески модели, които ще ни направят по-балансирани и устойчиви. Добра аналогия е поставянето на ваксина, която разболява организма в нужната степен, за да игради антитела. 

Все пак към случващото се трябва да се отнесем сериозно. Нека разгледаме психологията на изолирането като човешки феномен. Научни експерименти показват, че когато човек бива поставен в пълна изолация, до 48 часа започва да халюцинира, а след седмица най-често се побърква. Това е, защото живее в конструирана реалност, зад която не стои независима личност със стабилни ценности и съзнателни цели. Подобен човек Е своя шопинг, работа, телевизия вечер, секс, хапване, и когато тези неща биват отнети, личността се разпада. За наша радост, сегашната изолация е много по-лек случай, точно както ваксината е лека форма на болестта. Ако продължи с месеци, за много хора ще има моментен стряскащ ефект, но като цяло е възможност за поглед навътре и осъзнаване на истинските ценности, които изграждат личността. Вярвам, че ще излезем от кризата със себепознание и желание за по-съзнателен живот. 

Най-простата стратегия за запазване на здраве и разсъдък, е човек да се занимава с неща, които изграждат смисъл – свързване със семейството, четене на книги, благотворителност, рисуване. От всички доказани методи, най-силен ефект има това да протегнем ръка към някой в беда. Човешката солидарност и взаимопомощ активира над хиляда и четиристотин лечебни биохимични процеса в тялото и е съвършената защита срещу всяка болест. Ние сме програмирани от милион години еволюция да се свързваме помежду си. С изолирания си и фрагментиран съвременен живот, хората нарушават най-изконния принцип на своята природа.

Друг интересен научен факт е, че толерантността към неизвестното е основна характеристика на развитите и успешни личности. Сега ни се дава възможност да я култивираме. Моят съвет е всяка сутрин преди да станем от леглото, да си казваме – неизвестността е приключение. Тя ни поддържа съзнателни и разкрива необятни възможности.

Според изследване във Великобритания (The Guardian), повече от 80 процента от младите, които са страдали от психично заболяване, в момента са във влошено състояние. Въпреки че у нас може би е още рано за такива заключения, мислите ли, че може да се очаква подобна вълна?

Тук става дума за изследване единствено сред хора с психическо заболяване. За да отговорим адекватно на този въпрос, трябва да дефинираме "психическо заболяване“. Нека мислим конкретно. Световната здравна организация призна професионалното прегаряне (бърнаут) за болест през май 2019. В развитите страни, бърнаут е вече епидемия, засягаща над 30% от населението. В България има данни за близо един милион души с прегаряне. За онези, които не са наясно със сериозността на бърнаут, то бива сравнявано с пост-травматичните симптоми на ветерани от война. За по-добра визуализация, си припомнете случая с медицинската сестра, която започна да бие пеленаче, за да го спре да плаче. Хората с бърнаут са хора без кожа. Всяко стресиращо събитие се усеща със стократна сила. Такива хора със сигурност ще бъдат засегнати от настоящата криза и е много важно да потърсят превантивна помощ в самото начало. 

Към тази категория можем да прибавим и хората с депресия, които са около 8% от българското население по данни от 2019. Също не бих пропуснал нарастващата група хора с хронична тревожност и паник атаки, в която попадат дори тийнейджъри.

Тази група хора имат по-голяма нужда от позната структура и предвидимост. Те трябва да си създадат пълноценен ежедневен режим, чрез който да изграждат усещане за смисленост и продуктивност. Много е важно също да правят упражнения за избягване на негативни мисли. Наша отговорност е да помагаме на такива хора с каквото можем. Едно телефонно обаждане може да смени мозъчната химия за минути. А прегръдката създава чудеса.

Физическата активност, храната и хранителните добавки също имат огромно значение за психическото здраве. Стречингът и кардиото също сменят мозъчната химия за минути, заливайки ни с ендорфини. Добре изследвани добавки като Ашваганда имат директен ефект върху нервната система и имунните функции.

Обикновено хората, страдащи от депресия, усещат моментите, в които са по-склонни да “потънат”. Но какво става с останалите, незапознати с тъмните нюанси на душата, които изведнъж се намират в дупка?

Всеки от нас се ражда с базови нива серотонин, окситоцин и редица други хормони, които определят нашето щастие или склонност към депресия. Много е важно да познаваме себе си и в такива рискови моменти да взимаме превантивни мерки за поддържане на добър химичен баланс. Сънят е от първостепенно значение, не само като количество, но и като качество. Например, лягането навреме и ставането рано поддържа здравословен баланс между мелатонин и серотонин в организма. Намаляване на светлините час преди лягане, както и седенето десетина минути на слънце сутрин са други базови техники за постигане на този ефект. 

Моята препоръка е всеки от нас да си води дневник на настроението. По десетобалната система измерваме нивата на щастие-депресия поне три пъти дневно. Ако усетим девиации, можем да се консултираме с лекар или терапевт преди да сме "потънали“ до степен на безпомощност.

Домът освен храм, може да се превърне и в затвор. За съжаление ситуациите, в които даден човек изпада в семейни конфликти и насилие, зачестяват именно в сегашния тежък период. Какви са Вашите наблюдения? Как може един човек, който не се чувства добре у дома, а е принуден да стои именно там, би запазил себе си?

Да не се чувстваш добре у дома (или където и да е), е като да носиш мръсни дрехи. Дрехата вони и лепка, създава ти дискомфорт, и на теб ти иде да извиеш гръцмуля на някого (да използвам този любим архаизъм). А най-лесното и рационално решение е, да я свалиш. За да стане това, обаче, човек трябва да проумее, че не е своите емоции, а техен господар. Както казва психологът Виктор Франкъл, оцелял след дългогодишен престой в концентрационен лагер, най-голямото богатство на човек е, че той сам може да определи как да реагира на дадена ситуация.

В по-конкретен план, бих препоръчал едно просто дихателно упражнение с доказан успокоителен ефект. Поемаш въздух, броейки до четири, задържаш седем и издишаш осем. Множество изследвания показват, че това води до балансиране на сърдечния ритъм, успокояване на нервите и дори повишаване на способността ни за контрол на емоциите, един вид засилване на волята. 

Когато дневната структура на един човек е разрушена (офисът му е затворен, режимът му е променен, спира да вижда хора) той като че ли е изложен на още по-голям риск. Как би могъл да избегне изпадането в краен негативизъм, отчаяние, тъга?

Негативните състояния са присъщи за съвременния човек, който има склонност към предъвкване на миналото и стресиране за бъдещето. Сега този процес ще се усили, което е възможност за катализиране на радикална промяна, като пукане на цирей. Притиснати вкъщи, хората ще започнат да гледат на неща като йога и медитация със сериозно око. И двете са доказано ефективни инструменти за контрол върху съзнанието и мисловния поток. 

Много е важно да се знае, че карантината е своеобразно лекарство. Истинският вирус не е Ковид-19, а пандемията от фрагментиране на съзнанието, която дойде с новите технологии и френетичния ритъм на съвременния живот. Нужно е да се осъзнаем и да променим мисленето си, ако искаме да оцелеем като вид. Ако нищо не се промени, непрекъснато растящите нива на бърнаут, хроничен стрес, паник атаки и придужаващите ги соматични симптоми (рак, диабет, автоимунни заболявания) могат да осакатят човечеството до няколко поколения.

Според Вас коя група хора ще бъдат най-уязвими от предстоящата криза на психичното здраве, която предстои, според някои Ваши колеги? И изобщо поставени ли сме пред такава в бъдеще?

Най-уязвими ще са хората, които отказват да се променят. Промяната е основа на еволюцията. 

Може ли нормалният предишен ритъм на живот да бъде репликиран у дома, в ситуацията на изолация? Това би ли улеснило ежедневието ни?

Това ще е като наказан вкъщи ученик да вземе да играе футбол в хола, вместо да си напише домашното. Животът е показал, че един урок не се ли научи, неизбежно се повтаря.

От друга страна много от зомби навиците ни, които компенсират моментно липсата на смисъл – шопинг, кариеризъм, дрънкулки – няма как да бъдат поддържани домашно. Скъпата кола ще си стои на паркинга. Лъскавата рокля – в гардероба.

Да си представим следния сценарий: живея съвсем сама, страдам от депресия, взимам предписаните ми медикаменти, имам седмични посещения при терапевт, имам хубава работа, стабилно финансово положение, изграден ритъм. Но всичко рухва. Не мога да стана от леглото сутрин. Основното, което ми е носило наслада преди, е социалният ми живот. Днес го няма. Как да се справя?

Подобен човек досега е живял компенсаторно, т.е. вместо да инвестира в изграждане на вътрешна хармония и трайно щастие, е разчитал на външни елементи – медикаменти, терапия, повърхностна социална активност – да създават временен комфорт. През последните години учените отделят много внимание на факторите, които правят човек трайно и пълноценно щастлив. Вече знаем добре какво наистина работи. Сега е моментът да обърнем внимание на тези неща. 

За начало погледнете TED презентацията на Робърт Уолдингер по повод седемдесет и пет годишното изследване на харвардски учени на факторите, определящи човешкото здраве и щастие. 

Мислите ли, че онлайн или телефонни сеанси и съвети от професионалисти биха помогнали на засегнатите? 

В най-добрия случай, частично и временно. Бих препоръчал подобна помощ да се използва в комбинация с техники, които създават трайна промяна и благоденствие. 

Как можем да помогнем на наш близък, който очевидно не се чувства добре? Какво никога не следва да казваме, за да избегнем обратен ефект? 

Най-простичкият начин да успокоим един човек, е да го накараме да се почувства разбран и споделен като валидираме гледната му точка и усещанията му. Не трябва да му даваме акъл какво да прави/чувства и как всичко е наред, а да погледнем света през неговите очи и да повторим с наши думи неговите емоции и усещания. След това трябва да наблегнем на факта, че всички хора се чувстват така в един или друг момент от живота си. Това е съвсем нормално. Ако дадем личен/конкретен пример, още по-добре. След като усетим, че човекът се е почувствал валидиран, трябва да се опитаме да сменим менталния му фокус и да подчертаем факта, че има множество хора, които са много по-зле от нас в тази кризисна ситуация. Ако акцентираме това, което имаме, а не липсите и болестите, ще можем да изпитаме благодарност за момент. А чувството на благодарност доказано подобрява здравето, щастието и усещането за благоденствие, според дългогодишните изследвания на Др. Робърт Емънс от университета Дейвис, Калифорния. 

Какви според Вас ще излезем от този период? Какъв ще е отпечатъкът, който ще носим? Предовратими ли са последствията?

Много е важно да използваме тази принудителна пауза, за да излезем от механичния режим на съществуване и да осмислим света, в който живеем. Това е време за личен размисъл, както казваха навремето в казармата, когато те вкарат в карцера. 

Има консенсус сред учените, че животът става по-динамичен, отколкото човешкият мозък може да възприеме. Прогнозата е, че ако ежедневието продължи по старому, все повече хора ще страдат от бърнаут, депресия и ментални проблеми като аутизъм и биполярно разстойство. Ще нарасне броят на самоубийствата и на зависимите от успокоителни, приспивателни и опиатите като цяло. С други думи, за да можем да оцелеем в съвременния свят, е крайно нужно да променим начина си на мислене и живеене. 

Според Вас съществува ли у нас (все още) срамът от това, че страдаш от психично заболяване? Има ли тенденция търсенето на професионална помощ да се превърне в нещо нормално, а не страшно и срамно? 

Преди няколко месеца се прибрах да живея в България, след тринайсет години в САЩ, където ходенето на терапевт е нормална част от живота на човек. Според мен, тази тенденция тепърва навлиза в България и все още има стигма и срам от психичните заболявания. Нужно е хората да проумеят, че консултациите с професионалист не са признак на болест или ненормалност, а интелигентна превантивна мярка в живота на нормалния човек, който се стреми да опознае себе си и да намери решение за неизбежните казуси, които са част от живота на всеки от нас. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция