Изабела Шопова: „Кризата е избор – от нас зависи как ще я използваме“

Писателката ни разказва за сегашната ситуация в Австралия, дава ни съвети как да се справим със самоизолацията и още.

Тя принадлежи към онази част от човечеството, "дето не може мирно да седи”. Пътешественичка, авантюристка и писателка с бликаща енергия и неудържим стремеж за превъзмогване на кодирани в човешката природа страхове, Изабела Шопова има в актива си 3 бестселъра, разкриващи приключенията й "На изток – в рая”, "На запад от рая“ и "На юг от разума“. Помолихме я да обрисува ситуацията в Австралия към настоящия момент. Ето го и резултата!

Изабела, привет! Ти си заклет пътешественик и автор на удивителни пътеписи, написани с искрящо чувство за хумор, но в момента те откриваме в Бризбън, Австралия, където живееш от … колко години станаха?

Изабела Шопова: Вече 12.

Светът се оказа заклещен от някакъв невидим патоген, който определя дневния му ред, никой не можеше да си представи такива крайни мерки допреди месец-два. Какво е положението в Австралия? Първите случаи на зараза, които станаха известни, бяха тези на Том Ханкс и съпругата му…

Само преди месец ние в Австралия също като останалия свят следяхме по медиите тревожно ескалиращата ситуация в Ухан и правителството въвеждаше постепенно все по-строги ограничения за пътуващите от и през Азия. Тогава кризата ни изглеждаше далечна и си имахме много по-сериозни локални проблеми, за които да се вълнуваме – след тежката суша и опустошителните пожари, през февруари започнаха наводненията. Но впоследствие се оказа, че първите случаи на заразени в Сидни са предимно дошли не от Азия, а от Съединените щати и Европа, за които тогава нямаше още наложени ограничения.

В момента развитието на епидемията е все още контролирано, броят на заразените в Австралия надхвърли 1 000 вчера, като мнозинството са в Сидни, по-малко в Мелбърн и Бризбън. Правят се много тестове и правителствата на отделните щати въвеждат прогресивно затягащи се мерки за ограничаване на движението и контактите на хората. 

Някои училища и частни компании, малкият бизнес и обществени места като концертни зали, библиотеки, плажове са затворени, но държавният сектор и големите магазини все още работят, повече или по-малко нормално. Експериментира се с технологии за работа и от дома и дистанционно обучение в подготовка за предстоящото затваряне на всички учреждения.

Как функционира здравната система там, дава ли основания за оптимизъм при по-сериозен ръст на заразените? Какви са посланията, които отправят медиците и експертите в областта?

Австралия е в същото положение като останалите страни от Първия свят – има основателни опасения, че ако епидемията се развие, много бързо броят на заболелите, изискващи болнични грижи ще надхвърли значително капацитета на здравната ни система. Затова ежедневно се въвеждат нови и нови мерки за ограничаване на контактите между хората, с цел да се опитаме да забавим скоростта на разпространение на вируса. Посланията са същите като навсякъде другаде по света – да се съблюдава строга социална дистанция, подобрена хигиена и стриктна самоизолация за контактните, да не се изкупуват панически и без нужда санитарни материали, лекарствени продукти и стоки от първа необходимост, които ще са нужни на някого в следващите седмици, да не се посещават болници без нужда, да не се стресираме излишно, да запазим спокойствие и да се отнасяме с отговорност, грижа и съчувствие към съгражданите си. 

Както навсякъде другаде по света има проблеми със свръхпазаруване и презапасяване, инциденти на неспазване на наложените правила и ограничения, несъобразяване с нуждите на другите, но тези прояви са по-скоро редки, нетипични и постепенно отшумяват.  

Какво сочат наблюденията ти – хората доверяват ли се на публичните власти, на медиите? Съблюдават ли официалните разпоредби? В момента се вихрят всевъзможни конспиративни теории…

Австралийците са изложени на тежки кризи, причинени от природни катаклизми почти ежегодно. 2020-а не е с нищо по-различна – страховита суша, невиждани по опустошителност пожари, тежки наводнения, световна пандемия, икономическа рецесия. Това като че ли ги е направило по-устойчиви към критични ситуации – реагират повече или по-малко адекватно, по-скоро са единни и разбират необходимостта от преодоляване на политическите и други разногласия в името на бързите и адекватни действия в момента. 

От друга страна съвременна Австралия никога не е преживявала тежка финансова криза с размера и характера на това, което се задава (глобалната икономическа криза от 2008 нас почти не ни засегна)  и неизвестността плаши хората. Резултатът е паническо пазаруване и презапасяване, празни рафтове, недостиг на много продукти.

Българските ми приятели тук са като че ли по-малко притеснени – общото настроение е, че ние сме преживяли много по-страшни кризи в България през 80-те и 90-те и това ни дава увереност, че и този път ще се справим. 

Сигурно се чуваш често със своите роднини и приятели в България и им даваш кураж?

Австралия е имигрантска страна и всеки втори има близки в чужбина – предимно Европа и Азия. Всички се тревожим и следим внимателно развитието на кризата по родните си места. 

Старая се да се чувам редовно със семейството и приятелите си както в България, така и в Италия и по света. Да са благословени интернетът и съвременните мобилни комуникации! Родителите ми живеят в България, а дъщеря ми е в Мелбърн. Опитваме се да си говорим за положителната страна на промените – какви предимства има работата от дома, как да направим принудителния си домашен арест по-продуктивен. Бояна ми дава дистанционни уроци как да използвам съвременни технологични решения за повишаване на продуктивността си, когато работя от вкъщи. (Внезапната криза разкри някои от предимствата и силните страни на иначе вечно одумваното младо поколение) Баща ми ни беше на гости заедно с близки приятели от Варна, и с тях направихме голямо пътуване из цяла Австралия през февруари и началото на март. Наложи се да прекъснат ваканцията си и да се приберат в България точно преди обявяването на извънредното положение в страната. Сега са под карантина и се самоизолират у дома. Нямат симптоми и са добре.

Като оставим настрана тежките икономически последици от тази самоналожена парализа, сега имаме възможност да се обърнем към близките си хора, към любими занимания, дълго пренебрегвани поради липса на време, да прочетем повече книги! Ти как виждаш този баланс на ползи и загуби?

О, абсолютно! Настоящата глобална криза ни дава възможност (и време) да се огледаме и да преоценим начина си на живот, целите и действията си. И да се фокусираме върху това, което е наистина важно. Всеки има някаква мечта, нещо, което винаги е искал да направи, но все не е имал време. Ами ето сега е времето! Да напишем книга, научим нов език, да прочетем "Война и мир“, да се научим да плетем, да направим блог, да изкараме онлайн курс по нещо, да танцуваме, да рисуваме, да започнем интернет бизнес или просто да прекараме повече време с децата и родителите си.

Аз съм отявлен интроверт и покрай писателството практикувам самоизолация и социална дистанция от много години. Така че имам голям опит с подобен самоналожен домашен арест. За мен нищо не се е променило, поне за момента. 

Моят личен план е да изляза от кризата с нови знания, придобити умения и завършени проекти. За целта се старая да следвам ежедневен план от 10 точки. 

Здраве – 8 часа сън, движение – качвам се и слизам по стълбите в блока, правя коремни преси и лицеви опори; хранене – придържам се към диета, богата на пресни зеленчуци и плодове; пия много вода.

Медитация – само 10 минути на ден, но се старая да не пропускам. Има безброй безплатни мобилни приложения, аз ползвам най-вече Headspace.

От няколко години се упражнявам да се фокусирам върху позитивното като правя списък с 10 хубави неща, за които съм благодарна всеки ден.

Уча испански език – гледам филми без дублаж и правя уроци с Duolingo (безплатна платформа за изучаване на езици, използвана от повече от 200 милиона души в света – интерактивна, интуитивна, фантастично добра, препоръчвам я с две ръце).

Повишена хигиена – чистя дома си и пера по-често, създавам си навик да си мия ръцете всеки път като влизам и излизам от вкъщи, подреждам и почиствам по едно шкафче или чекмедже всеки ден и изхвърлям всичко ненужно.

Градинарство и контакт с природата – след опустошителната суша засадих малка градинка с вечнозелени растения зад блока, в който живея, и сега я поливам редовно и й се радвам.

Социални контакти – обаждам се на някого всеки ден и намирам повод да се посмеем. 

Писане – вече втора година работя над книгата си за Южна Америка. Коронавирусът ми дава възможност да прекарам повече време над текста, поставила съм си норма от 30 страници на седмица.

Работа – аз работя в департамента за обществен транспорт в Куинсланд и в момента сме много заети с въвеждането на ежедневни промени и ограничения, нови технологии за безконтактно таксуване, което означава, че се налага да работим извънредно. Но това има позитивна страна – прекарвам повече време в контакт с други хора, чувствам се продуктивна и нужна, нямам време за скука и униние.

Чета книги, уча, гледам Ted talks – интересите ми в момента са в областта на новата космическа ера, комплексните системи, квантова физика, теория на щастието. Имам и купчина книги за прочитане. Честно казано, не мисля, че ще ми остане изобщо време за почивка или скука.

Кой е най-важният урок, който обществата трябва да извлекат от тази глобална криза, как мислиш?

Кризата не е непременно нещо лошо. Кризата просто означава промяна. А промяната може и да е за добро. Има един прочут китайски символ, който има двояко значение – може да се чете като "криза“, но също и като "възможност“. Винаги когато една врата се затваря, един начин на живот спира, това дава възможност на нещо друго, нещо ново да се развие, друга врата да се отвори. Сблъсъкът на метеорит с планетата ни е причинил тежка криза и в крайна сметка е довел до измирането на динозаврите, но в същото време е дал възможност на бозайниците да излязат на еволюционната сцена. Без тази жестока трагедия от планетарен мащаб нас нямаше да ни има. Да, адаптацията е винаги болезнена, но отваря нови възможности. Кризата е избор – от нас зависи дали ще й позволим да ни смаже, или ще я използваме, за да научим нещо, да се променим и да излезем от нея по-витални и непобедими. Аз съм голям любител на максимата "Това, което не ни убива, ни прави по-силни.“

Глобалната криза изисква глобални решения, а не тясно националистични. 

Мисля, че моментът е подходящ да преоценим ценностите си, да престанем да се взираме в миналото и да го романтизираме, да спрем да се втренчваме в различията си, а да се фокусираме върху бъдещето на глобалното човечество. Може би е време да престанем да виним правителствата си и вместо това да се замислим за собствената си отговорност и какво можем ние да направим, за да променим света. 

На какво си се посветила в момента? И кое ще е първото пътуване, което ще предприемеш след края на тази "антиутопична“ карантина?

В момента пиша книга за пътешествията и приключенията ни в Южна Америка преди две години, надявам се да я завърша в идните няколко месеца. 

И веднага след това ще трябва да започна да работя по подготовката си за… първото си марсианско приключение. Кандидатствах за участие в експедиция на Марсианската пустинна изследователска станция MDRS в пустинята Юта, САЩ и получих покана за 2021 година. Станцията е на Марсианско Общество и симулира марсианска база. Екипажите живеят и работят там, напълно откъснати от цивилизацията, спазвайки същите протоколи за живот и работа като на Марс. Освен че се тества екипировка, оборудване и процедури за предстоящите пилотирани полети до Червената планета, тези симулирани експедиции позволяват на учените да съберат информация за проблемите, предизвикани от изолацията, тясното пространство, ограничените ресурси и съответно да разработят по-добри решения и стратегии за истинските марсиански експедиции. Много се надявам настоящата криза да не провали плановете ми.

А колкото до пътуванията – аз изобщо не смятам да чакам края на кризата. Никой и нищо не може да ме спре да пътувам. Пътуването е състояние на духа и не е свързано с преместване в координатната система на физическия свят. Даже, смея да твърдя, най-добре се прави без много движение - от дивана, с чай и котка в скута. 

И с книга.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция