Mина Милева и Весела Казакова: Артистът трябва да е социално ангажиран, за да е поне на нивото на публиката си

Филмът „Котка в стената“ е сатира за новото време, за Брекзит и за миграцията

Днес е много важно артистът да е социално ангажиран, да знае своята история, да е способен да прави препратки и да анализира, за да е поне на нивото на публиката си, коментират режисьорите и продуцентите на филма

Дългоочакваната българска премиера на един от най-интересните и провокативни български филми "Котка в стената“ ще се случи на голям екран, благодарение на упоритата работа на екипа и на разпространителите от "Лента“. Кинопродукцията, която западната критика сравни с образци на режисьорите Били Уайлдър и Виторио де Сика, направи своята световна премиера в основното състезание на един от най-старите и реномирани кино фестивали в Локарно. Списание “Максимум синема” класира филма четвърти в тяхната селекция от 11-те най-добри филми в Локарно тази година, а в дългия списък с трофеи се нареждат и наградата на международната критика на Варшавския фестивал 2019-а, както и на наградата за най-добър дебют на българския национален фестивал “Златна Роза” през 2019-а.

Весела Казакова

Мина Милева и Весела Казакова, които влязоха в киното, в тихото и тъмното, като две деца, промъкнали се на тайна, свещена прожекция, с два интересни и много лични филми – "За леля Снеже“ (вдъхновен и посветен на майката на Весела Казакова и нейната близначка Биляна – актрисата и театрален педагог Снежана Казакова) и "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ (в който главен герой е учителят на Мина Милева по анимация в тогавашен ВИТИЗ – Антони Траянов), пускат лъч светлина с новия си филм – дебют в игралното кино. "Котка в стената“ е смислена, плътна и почти документална история, която и авторите, и времето пишат активно в продължение на няколко години. Резултатът – докосващ, силен, емоционален, запомнящ се филмов разказ за живота в Лондон, в една жилищна сграда в отдалечен от центъра квартал, която един от героите нарича "моят Титаник“. Визуален разказ, в който неусетно ще се усетите като част от сюжета, като малък почитател на киното, влязъл в тъмното и споделил искрата от сноповете светлина на Мина Милева и Весела Казакова.

Какво всъщност е "Котка в стената“ – сатира за новото време, Брекзит ефекта или отново акцентиране върху вечните морални ценности като толерантност към различния, уважаване правото на индивида да определя живота, обкръжението и дома си? 

По-скоро първото – сатира за новото време, за Брекзит, миграцията, за това по-зелена ли е тревата от другата страна на оградата, както казват британците или е по-кисело гроздето. Вечните морални ценности остават за друг път, нека помъдреем малко.

Правите ли препратка към Берлинската стена със стената, в която се скрива котката на име Буу и Златко? 

Ти го забеляза. Не е акцентирано, но както казва нашата монтажистка Донка Иванова – дори нещо да не се вижда, винаги ще има един зрител, който ще го забележи. С предишния си филм “Звярът е още жив” правим мост между Изтока и Запада, защото стената в съзнанието ни е все още там, макар физически да я няма. Неслучайно телевизия АРТЕ го купи. Някои хора казаха, че за пръв път разбират какво се случва в България и могат да го “обяснят” на близките си в час и половина чрез този филм. Все още виждаме онова недоумение в очите на хората, когато чуят, че си от България, особено в средите работещи в медиите, дизайн, анимация, филм. Не толкова, защото е странно, че си от България и на работа със средните класи, вместо да си в строителството, а защото не могат да се сетят нищо за държавата ни. Не я познават. “Котка в стената” също се стреми да изгражда такъв мост.

Mина Милева

С всеки един от филмите ви, в документалното или игралното кино, бъркате с пръст в раната и естествено си печелите приятели и врагове. Винаги ли се получава този биполярен модел в киното ви?

Надяваме се с Котката да не е така. Тръгнахме да правим кротък семеен филм с котка и дете и той пак стана политически. Понеже си казахме - стига вече тормоз, скандали, прокурори, разследвания, да вземем да пробваме с игрално кино, в което няма да има претенции на нечии роднини или политическа партия. За справка: Първият ни филм “Чичо Тони, Тримата Глупаци и ДС”, произведен с частни средства, още не е излъчен по БНТ. А минаха 6 години от премиерата му на Киномания през ноември 2013. “Звярът е още жив” беше излъчен веднъж по БНТ и веднага реагираха от БСП, нарекоха ни “Демонично дуо”.

В Котката има критика към британското общество и помислихме, че англичаните ще се обидят. Но стана точно обратното – британските критици го прегърнаха с две ръце. Припознаха го като свое. Те си имат Кен Лоуч и Майк Лий, да, но се оказа, че точно по тази причина никой начинаещ режисьор в Англия не смее да прави социална драма. А бълва от социални теми, особено сега. В Единбург, където показахме кадри от недовършената тогава Котка, колегите ни се смаяха и казаха, че ни свалят шапка за дързостта. 

Много интересен и разнообразен актьорски състав – едно прекрасно дете – дебютантът Орлин Асенов, изумителната Ирина Атанасова, която е главната ви героиня Ирина, една запомняща се, макар и да се появява за пет минути, британска актриса на име Гилда Уо, която сте открили уж случайно? Вярвате ли в случайностите или провокирате събитията и хората?

Не ги възприемаме като дебютанти. Толкова много знаеха и допринесоха за процеса по начин, по който само професионалния актьор може да го направи. Това са хора, кипели в културни процеси и от двете страни на “стената” и есенциално кухнята на един филм се нуждае от тази атмосфера. Да не забравяме също, че са емигранти и културни емигранти, тоест такива, каквито са нашите герои.

Те са по-скоро нови лица в киното ни и се надяваме, че колегите ще работят с тях. Ангел Генов е снимал телевизия, играл е в театъра и е много опитен актьор. Ирина Атанасова не е снимала, но толкова добре владееше израженията и тялото си, че си казахме - актьорското сърце знае. За Гилда ни казаха, че сме направили откритие за британското кино. Каза го много известна британска продуцентка. Гилда помогна и с консултации в акцентите (говора) и генерално поведението на по-ниските класи в Англия, тези така наречени estate mums или жени без работа, които отглеждат децата си на социални помощи. Чинуи и Джон Джо, както и Кадиша също донесоха късче от своя живот и опит във филма.

"Активист 38“ е името на продуцентската ви компания. 38-и калибър. С течение на времето, колко точно се научихте да стреляте в целта и как избирате филмовите проекти и заглавия, зад които да застанете като продуценти?

Ох, че трудна работа. Да имаш нос... 

Често се шегуваме, че не ни се работи с комунисти и техните деца. Това не е точно така. Не ни се работи с онези млади българи, които са чули от бабите си, че по тяхно време било по-добре. Ама кое било по-добре, питаме ние. Ами, че ходели на почивки. Това е интелектуален мързел и ако се хващаме с някой на това продуцентско хоро, което понякога е като брак, искаме да сме сигурни, че най-малкото в 6 часа някоя сутрин, преди срока за предаване на проекта, няма да си имаме работа с мързелив режисьор.

Първият ви игрален филм като режисьори, отново в тандем. Как си разпределяте ролите, как намерихте баланса в творчески план?

Странно, че ни се получи сравнително лесно. Работата на терен е като война и не можем да си представим да сме една без друга. Имаме доверие на екипа си. Весела често казва на оператора, че иска да чуе филма. В това има много истина, защото понякога 60% от внушението се крие в звука. Митко Костов, нашият оператор, често моли поне една режисьорка да седне на стол и да гледа в екрана, докато ние тичаме в различни посоки. Обичаме да улаваме бързо сменящата се динамика и често взимаме светкавични решения.

От Майкъл Мур насам документалното кино е коректив за политическите и социални промени, често отваря очите на хората в една или друга посока. Вярвате ли, че киното може да променя? В по-глобален аспект – вярвате ли в силата на изкуството да бъде коректив?

Да, киното е силен медиум и може да влияе много. Моята любима учителка по скулптура Лина Маджарова ми каза, че й е станало лошо по време на “Звярът е още жив”, когато е видяла как дядо ми го смачква ДС машината. Помислила, че ще получи инфаркт. Понякога дори не подозираме силата на внушението.

Сравняват "Котка в стената“ с филмите на Кен Лоуч. Доста висока топка. Други критики пък усетиха влияние от Виторио де Сика и неговите филми. Вие как определяте стила си?

Имаше и сравнения с братята Дарден и Били Уайлдър. Вдъхновени сме, защото тези хора са гледали много. Харесваме привидна липса на визуална и наративна претенция, сцени с много герои и детайли, живот и отново привидна непосредственост. Това е, което ни привлече в документалното кино. Но “Котка в стената” я подпира един странен звук, допълнена натурална среда от звуци и музика. С Георги Маринов работим вече втори филм. А първият “Звярът е още жив” имаше поне 60 писти звук. Привидното неглижиране на някои аспекти се постига с двойно повече работа върху тях. Той, Георги Маринов, вкара един почти английски и различен светоглед. С Митко Костов и Галя Василева, нашите оператори, продължаваме да се изпотяваме да търсим визуален език, макар да избягваме “нарочна” визия. 

С документалното кино напипахте някои наистина болезнени теми в историята на България – ДС, комунизма, престъпленията срещу личността от онова време и потъпкването на правата на хората, на артистите. С "Котка в стената“ отново напипвате патологията на новото време – тотална липса на разбиране и на приемане на другия човек, медийната и политическа манипулация, че другият е опасен, че имигрантите са заплаха. Какви са отзивите от филма сред обикновените хора, променят ли моделите, които така умело и политиката, и медиите им втълпяват?

Публиката за нас се раздели на западноевропейска и източноевропейска. От нашата страна хората се впечатляват от междурасовите и националностни динамики в едно толкова бълбукащо от култури място като Лондон. В Западна Европа обаче – Швейцария, Испания, Люксембург, Германия, дори Гърция се говори много за Брекзит, макар филмът да не е точно за това. Но хората разпознаха болезнено споменатата от теб медийна манипулация, представена като фон, на който се случват събитията. Действително Англия много се промени и зададената от някои среди команда да се мразят емиграните, действително започна да дава резултати. Още в Локарно започнаха бурните полемики в дискусиите след прожекциите на филма ни между английски и други зрители. Социално-политическият проблем, поставен във филма, може напълно да бъде разбран основно в Англия, където има толкова странен модел на притежаване на къща – със земя, без земя, под лизинг и прочие.

Какъв филтър трябва да притежава съвременният човек, за да има качествена, достоверна и истинска информация – за света, за другите хора, за себе си, за онази част от себе си, която не познава?

Интересен и важен въпрос. Ако знаехме отговора, нямаше да има хибридни войни. Наскоро наша млада приятелка от Румъния каза, че румънците прекаляват в омразата си към Русия. Ние вероятно прозвучахме като лелите й, като й обяснихме, че румънците правят много добре, защото знаят и помнят. Но също мислим, че самоиронията е доста важна. Свързана е със сверка със себе си, с желание да се срещнеш с демоните си и да си честен. Вярваме, че честното общуване привлича истинска информация.

Защо алиенацията набъбна и се оформи като основен проблем на времето? Изчезнаха съпричастността и доброто у хората? Кой има нужда от тяхната липса?

С мощното развитие на технологиите сякаш преминаваме на други вибрации. Дори по BBC съобщиха за откритите вече 10 измерения, хаха. Може би няма да е толкова зле и нещата ще се наместят отново.

Мисията на артиста днес е? 

Поради споменатата вече информационна бомбардировка е сякаш все по-важно артистът да е социално ангажиран, да знае своята история, да е способен да прави препратки и да анализира, за да е поне на нивото на публиката си.

Cat in the wall - BG trailer from activist 38 on Vimeo.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция