Младите таланти от спектакъла „Умопомрачение“

Разговаряме с актьорите Никол Карабинова и Никола Парашкевов.

За някои "Умопомрачение“ от Сам Бобрик може да се окаже "твърде правдоподобна, за да е смешна”. Тя изнася нагледен урок по лицемерие, с какъвто може да се сблъска всеки в реалния живот. Пълнокръвните образи и пикантният
хумор превръщат пиесата в остроумна комедия за живота на един мъж, който сякаш притежава всичко, но накрая целият му живот се преобръща на 180 градуса… На сцената гледаме познатите Асен Блатечки, Койна Русева и Стефан Иванов, но този път подкрепени от новите театрални лица Никол Карабинова и Никола Парашкевов, с които АртАкция разговаря. 

Може да се уверите в таланта им на 19 декември в открита сцена "Сълза и смях".

Никол Карабинова е родена на 26 септември 1993 година в София. През 2017 година завършва актьорско майсторство в класа на проф. Ивайло Христов. Има няколко дипломни спектакли – "10 в Лондон” от Глен Клиланд, в ролята на Вероника, режисьор Малин Кръстев, "Комедия от грешки” на Уилям Шекспир в ролятана Адриана с режисьор Мартин Киселов. Театралната й кариера започва от пазарджишкия театър "Константин Величков”. Има епизодични изяви в "Откраднат живот” в ролята на Светлана, репортер в "Скъпи наследници”, в "Каръци”, филм на Ивайло Христов. Снимала се е в реклами, озвучава телевизионни сериали. През сезон 2018-2019 е на гастрол в бургаския театър "Адриана Будевска”. Играе Елка в "Гераците” с гост-режисьор Десислава Шпатова. 

Никола Парашкевов е роден на 1.03.1989г. в гр.Бургас. Още като новороден усеща, че се е родил с късмет. Първата му дума е "Бургас". Точно затова след като завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Стефан Данаилов през 2012г., веднага постъпва в трупата на ДТ "Адриана Будевска". В момента можете да го гледате на бургаска сцена в следните роли: Бъч в "Примадони", Пьотър в "Лес", Усвал в "Призраци", Дяволът в "Мрак", Стоянчо в "Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки".

Кога беше последният път, в който се почувства умопомрачен/а? 

Никол: Умопомрачена? Последно се почувствах така на 25 ноември в Бургас. На тази дата беше последното ,,Умопомрачение“ за миналия месец. Такова вълнение, лудост, объркване, щастие, обезумяване, изпитвам всеки път, когато играем това представление. Тази вълна, смесица от емоции, е прекрасна. Това излизане от зоната на комфорт определено ми харесва и ме провокира.

Никола: "Умопомрачен" в смисъла на пиесата не съм се чувствал и дай Боже, да не се и почувствам. Но пък съм оглупявал от любов, което също не е малко.

Кое е най-голямото предизвикателство за теб в пиесата?

Никол: Крайното поведение на Сюзан и отношението към баща й. В емоционален план и двете много си приличаме - доста сме категорични във взимането на решения, но тя е по-голямата параноичка, сприхава е, объркана и не може да пази тайни. А относно поведението към баща й… не мисля, че бих говорила на такива теми и то толкова смело с моя баща. 

Никола: Честно казано, да не се разсмея на 2-3 момента. За пръв път ми се случва такова нещо...

Какво най-често си мислиш, докато си на театралната сцена?

Никол: Мисля единствено за ролята си. Не се разсейвам излишно.

Никола: Според пиесата.

Кои са най-забавните реакции, които си чувал/а от публиката по време на представление?

Никол: Публиката винаги е различна и вдъхва много енергия на представлението.  Когато зрителят е не просто наблюдател, а пряко действащо лице, засегнат, откриващ себе си в определен персонаж или ситуация, изскачат доста интересни реакции. Това отключва още въпроси за актьора и нюансира образа.

Никола: Играхме "Призраци" на Хенрих Ибсен и през цялото време един контингент от дами говореше. Седяха на първи ред и аз директно се насочих към тях с монолог от пиесата. Когато се приближих, видях, че са възрастни дами и едната от тях каза на другата: "Аууу... ей сега му стана тъжно, защото тя не го обича..." а другата отвърна "Ама не бе, то тя му е майка!" Те, момичетата, все едно гледат сериал и коментират праз цялото време. Какво да ги правиш?!?

Колко време ти отнема да се превъплътиш в роля?

Никол: О, не знам. Колкото и да си мисля, че съм се превъплътила, толкова и нови неща откривам с всеки следващ спектакъл. Визуализирам персонажа, важно ми е да чуя как говори и какъв портрет му правят останалите.
Опитвам се да вляза в обувките на героинята възможно най-бързо, поне до премиерата. 

Никола: Понякога е лесно, друг път е борба.

Кои са, според теб, трите най-ценни неща, които да си пожелаем за празниците? 

Никол: Пожелавам на себе си и на всички здраве, уют и вълшебства, не само през декември и не само за Коледа, а всеки ден. Светли празници!

Никола: Здраве, спокойствие и любов.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция