Четирима филмови творци за пътя към успеха

Станислава Айви ни среща със специалните гости на фестивала CineLibri. Гледайте видеото, заснето с Huawei P30 Pro, за да научите повече за актьорската професия, тайните на добрата продукция и още. 

Лоредана Каната е италианска актриса, работила с Паоло Сорентино и снимала няколко пъти в България. Сицилианката беше член на журито на фестивала CineLibri, редом до Кристоф Ламбер.

Ти имаш дълга връзка с България и виждам истинското удоволствие от това, че си тук. Когато кажем Италия, винаги я свързваме със страхотно кино. И с право! Някои от най-добрите филми, режисьори, актьори са именно от италианското кино. Какво те впечатли, за да искаш да станеш актриса? 

Мисля, че имаме страхотни сценаристи и режисьори, които са и прекрасни хора. Те са усетили всички нюанси във времената, в които са живяли. А ти тогава никак не е било лесно, особено след Втората световна война. Иронията, с която са боравили по време на тези ужасни периоди, е била правилната съставка, за да направят нещо невероятно. 

Играла си в “Младост” на Паоло Сорентино, който е страхотен филм. Какво беше усещането да работиш с него?

Беше такава чест за мен, малкото дете, което живее в мен и е мечтало за Ел Ей и Холивуд, и голямото кино. По време на снимките бях все едно на 7 години и си казвах “о, Боже”.  И преди това знаех, че страхотните актьори са и добри хора. Харви Кайтел беше толкова мил и симпатичен, както и всички останали. 

Говорейки си за Холивуд, ти си прекарала известно време там. Защо не остана?

Прекарах там три месеца, реших да се върна в Италия и после пак да отид. Но като се прибрах в Италия снимах “Младост” и исках да видя какво ще стане след това, имах и разни лични истории и не успях. Но също така след като навършиш 40 години е много по-трудно да ти дават роли, интересни роли. И в Холивуд е така, освен това аз не приличам на италианка! Съответно не ми дават такива роли, казаха ми, че мога да играя рускини. Когато работех в София, често хората идваха при мен и ми говореха на български език. 

Работиш и по много други проекти като активист, които може би даже надминават киното. Разкажи ми повече за тях. 

Това е нещо, с което съм израснала – исках да подобря света, когато бях малко момиченце. Сега просто искам да дам своя принос, за да направя света по-добро място. 

Ти сподели нещо, което много ме впечатли: че най-силното нещо на света е любовта. Рядко мислим за това, защото приемаме толкова неща за даденост. 

Знаеш ли, смятам, че всички проблеми, които имаме, идват от липсата на любов. И най-опасният вариант на тази липса е любовта към самия себе си. Това може да звучи егоистично, но въобще не е. Ако не смяташ, че заслужаваш любов, това ще предизвика зло, ревност и ниско самочувствие. И това е произходът на всички лоши неща! 

CineLibri те доведе тук, кой филм би казала, че те впечатли?

“Португалката”, тъй като в момента, в който навлязох в стила, се почувствах в различно време. Това е друга ера, когато времето тече по-бавно, дните са по-дълги, годините са по-дълги.  

Рита Азеведо Гомеш е португалски режисьор. Филмът й “Португалката” е поетична и изключително заснета любовна история по романа на Роберт Музил. Самата Рита пък е много приятен и забавен събеседник. 

Трябва да започнем с “Португалката” – този филм е заснет по такъв страхотен начин и разказва много емоционална история. Как реши да го направиш?

Нещата дойдоха от няколко различни страни. Бях купила книгата преди години от една книжарница в Порто, защото много ми хареса корицата. Взех си я, но така и не я прочетох, стоеше си у дома. И един ден се заговорих с Аугустина Луиш и стигнахме до темата за Роберт Музил.

Изведнъж нещата си дойдоха на мястото и бях убедена, че искам да направя този филм. Отне ми няколко години, това беше през 2006-та, а филмът се случи чак сега. Междувременно работих и по други филми, но когато прочетох  интерпретацията на Аугустина по текста на Музил, се впечатлих силно и реших да действам. Много съм обсебена от начина, по който изглеждат кадрите ми. Всичко си има позиция и причина да бъде там. Това е трудната част. Обикновено казвам, че е все едно преминава пеперуда и ти искаш да я последваш и трябва да решиш “защо е тук тази пеперуда, трябва ли ми, ще добави ли нещо?” И има ли място в контекста на филма, ако не, трябва да я махнем. В крайна сметка търся подходящ начин да подредя кадъра. 

Защо реши да бъдеш режисьор?

Не съм го решавала.

Филмите го решиха вместо теб?

Преживяванията ми и това, че харесвам филмите. От много рано се случи, имах огромно любопитство как точно се прави всичко. Спомням си, когато бях много малка – на 6 - 8 години, на рождени дни на братовчедите ми, например, беше голяма радост, когато всички искахме да гледаме филми: Лаурел и Харди, Чаплин. Загасяхме лампите, всички сядахме на земята и това беше моментът. Чувах толкова добре звука на машината и гледайки тези черно-бели кадри, бях като замръзнала. 

Режисьорът Даниел Алфредсон е едно от най-почитаните имена в Швеция. Син на легендарния актьор и режисьор Ханс Алфредсон, той прави двата обичани филма по книгите от поредицата “Милениум” на Стиг Ларшон.

Познавам много хора, които са ти фенове! Разкажи ми малко повече за този процес. 

Ако трябва да съм честен, когато аз имах възможността да видя тези книги, те не бяха публикувани все още. Попаднаха ми ръкописите, тъй като имах контакти с издателите и си помислих, че могат да се превърнат в сериал или филм. Прочетох ги много рано, но книгите не бяха на пазара в този момент. Мисля, че това беше всъщност много ценно, чак когато бяхме в пост-продукция, книгите набраха популярност. Първо в Испания, Франция, Италия, но ние вече ги бяхме заснели. Много съм доволен от това, защото ги направихме така, както искахме в Швеция. Нямаше голяма амриканска продуцентска къща, която да се меси.

Не сте били повлияни от успеха на книгите. 

Точно така, те все още нямаха успех, когато ние започнахме проекта. И беше добре за нас.

Мога ли да те попитам какво мислиш за холивудските версии?

Гледал съм само една и мисля, че е ОК, но не разбирам защо направиха този филм.  Това е моето мнение. 

Баща ти е и беше голяма звезда в Швеция.

Той почина, да. 

Знам, но е едно от най-големите имена. Той участва и в един от филмите от “Милениум”, нали?

Да, това беше последният му филмов проект. 

Какво беше да израснеш в такова обкръжение и ли баща ти ли беше причината да се насочиш към филмите?

Донякъде, да. Макар че като бях на 19-20 години единственото, за което бях сигурен е, че не искам да работя в киното. Но не успях да измисля друго, имах план за университет и да уча нещо – история, например. Но тогава получих работа по един документален филм. И после още един, и още един, и още един и така. 

Как започна връзката ти с поредицата “Интриго”?

Бях чел много от романите на Хокан Несер и винаги съм го харесвал като писател. На мен и със съпругата ми много ни допаднаха тези кратки разкази от колекциите му. Открихме, че никой не се беше опитвал да ги филмира, свързахме се с Хокан и започнахме да пишем сценариите. 

Колко лесно или трудно е да пишеш заедно със съпругата си?

Всъщност е по-лесно, отколкото предполагах. Имаме много хубава връзка като пишем заедно. Чудесно е!

Даниел работи заедно с холивудския продуцент Рик Дъгдейл по трилогията от друга литературна поредица “Интриго”. Двамата имат успешно партньорство от години, правейки “Blackway” с Антъни Хопкинс. Рик стои зад големи продукции като “No Ordinary Man” с Бен Кингсли, а кариерата му започва от огромни сериали като “Досиетата Х” и “Smallville”.  

Снимали сте поредицата “Интриго” предимно в Източна Европа, разкажи ми повече, защо стана така?

Снимахме и в Белгия, което не е Източна Европа, но да – Сърбия, Словения, Хърватска и Белгия. Огледахме и Черна Гора, Македония също, Албания. Бях снимал филм в Сърбия през 2015-та, който се казваше “Обикновен човек”.

С Бен Кингсли!

Да, беше за Балканската война. Прекарах много време в региона. Когато с Даниел за първи път заговорихме за “Интриго”, му казах да дойде да разгледа, докато бях там. Когато дойде започнахме да сглобяваме пъзела на това да снимаш едновременно в няколко държави. Направихме филма “Blackway”, който беше по книга и се случи няколко години преди “Интриго”, през 2014-та.

Който е бил и на фестивала във Венеция?

Да, точно така, с Антъни Хопкинс. И първият ни съвместен филм с Даниел. Когато отидох в Сърбия, той ми се обади и каза “имам три сценария, които да прочетеш.”

Имаш сериозна връзка с адаптациите на книги, защо?

Мисля, че причините са две – едната е оригиналност. В днешния свят всяко преимущество е важно. Когато отидеш в студиото и кажеш “ето книга, която е продала 50,000 копия” това веднага ти добавя стойност. Също и ако имаш примерен сценарий или ангажиран актьор и утвърдена публика.

Прави работата ти по-лесна.

Абсолютно!