Българското момче, което завладя Франция. Венсан Винел пред АртАкция!
Звездата от "The Voice" във Франция с интервю за АртАкция малко след премиерата на книгата му "Да излезеш от сянката" и дни преди гостуването му в България!
Венсан Винел е от онази различна порода хора, които много искаш да познаваш. И да са ти приятели. Младото френско момче е незрящ по рождение. Роден е в България и е осиновен от семейство в Париж. На 17 години започва да свири и пее по гарите, а само три години по-късно успява да смае света с участието си в музикалния формат "The Voice" във Франция. Никога не сте предполагали, че Еминем може да звучи по този начин. Венсан успява да скъси музикалните граници и да ни отведе в други светове. В които музиката е кралица. Публиката ще има удоволствието да се запознае с Венсан Винел във Варна, на 31 май, на фестивала "Варна Лит". На музикалния фестивал "Франкофоли" пък, ще можем да слушаме Венсан на живо! Междувременно подгряваме с прекрасната и фина книга "Да излезеш от сянката”, която разказва за пътя до "Гласът на Франция", музиката, любовта към нея... Венсан Винел се съгласи да отговори на въпросите ни. Говорим си за мечтите, трудностите и силата на духа. Благодарим на Росица Ташева за превода!
Еминем, Роби Уилямс, Майкъл Джексън са само част от изпълнителите, чиито песни интерпретира по време на The Voice - Гласът на Франция. Кой стил те кара да се чувстваш най-уютно, къде си най-много себе си?
ВВ: Чувствам се уютно във всичко. Обичам всякаква музика, от бийтбокса до дифоничното пеене. Всичко ме увлича, всичко крие смисъл за мен.
Къде е домът за теб?
ВВ: В звукозаписното студио.
Ти си истинско вдъхновение, пример за абсолютна сила на духа и изключителен талант. А кое е нещото, което те мотивира, което те вдъхновява?
ВВ. Мотивира ме желанието да накарам хората да приемат различните, вдъхновява ме възможността да се препрограмирам. Човек може винаги да стане подобрена версия на себе си.
С кой изпълнител би направил дует?
ВВ: С Джеси Джей, Марина Кей, Сопрано и много други.
Какво би казал на децата, които си мечтаят да са като теб, на сцена, да правят това, което обичат?
ВВ: Да се осмелят да бъдат себе си. Да не имитират другите. Да не се боят. Сами да си дадат шанс. Да изпитват удоволствие и да доставят удоволствие.
Трудностите ли те направиха толкова силен и смел?
ВВ: Мисля, че тъй като нищо не виждам, изпитвам по-малко страх от тези, които виждат. Мисля, че зрението парализира много хора, главното е невидимо за очите, както би казал Сент-Екзюпери.
Какво беше усещането, когато ти предложиха да се явиш на кастинг за The Voice? Мечтал ли си някога да ти се случи?
ВВ: Честно казано, не повярвах. Стоях си в мехура на гара "Сен Лазар“, хората идваха да ме слушат. Насърчаваха ме. Вече бях започнал да се изявявам.
Лекува ли музиката? Тя ли е спасението на твоя вътрешен свят?
ВВ: Да, музиката лекува душата. Тя е като ролева игра, която позволява да развиеш творческите си способности. Музиката ми позволи да приема реалността. Музиката е удоволствие, което ти позволява да се интегрираш в обществото. А спасението ми е най-после да съумея да се изразя, да имам право на глас и да не подминавам основните неща.
Кое е онова нещо, което много, много силно искаш да ти се случи? Освен да бъдеш певец, както казваш в книгата си, имаш ли и други мечти?
ВВ: Бих искал да бъда многополюсна личност. Водещ, актьор, музикант, режисьор, да се докосна до всички видове изразни средства, дори до тези, които още не съществуват.
Имаш ли любимо място в България?
ВВ: Трудно е да избереш, когато не всичко си посетил.
Книгата ти се нарича "Да излезеш от сянката“. Коя е твоята сянка? Произходът ти, проблемът с очите или нещо друго?
ВВ: По малко от всичко, но главно чувството, че съм бил обект на изследване, сведено единствено до поведението ми.
Споменаваш, че имаш добри приятели. Имаш ли си и приятелка? На този въпрос можеш и да не отговаряш.
ВВ: Жокер.
Смяташ ли, че си късметлия?
ВВ: Не непременно, просто не ме е страх от неизвестното. Гледам напред и тогава ми се представят много възможности.
Какво изпитваш, когато пееш на живо? Цялата тази любов на феновете.
ВВ: Изпитвам усещането, че не ме съдят, удоволствието да освободя жизнената си сила, без това да пречи на някого, чувството, че изживявам собствения си сценарий.
интервю музика звезда
бюлетин
още интеракция
-
Вила Велис: Когато виното и изкуството вървят ръка за ръка
-
Даниеле Лукети: Филмът се ражда от срещата с добрия разказ, той може да е в книга или в живия живот
Даниеле Лукети беше специален гост на кино-литературния фестивал Синелибри и с филма му „Д...
-
„Кралската игра“ напомня за унгарската съпротива през 1956-а
Интервю с унгарския режисьор Барнабаш Тот