Отблизо с шотландския боец Кристоф Ламбер

Гледайте видео интервю със звездата на световното кино. Разговор за любимите му филми, спомени за култови роли и още.

Познаваме го като Шотландски боец, Тарзан и какви ли не епични роли. Разнородният му талант и запомняща се визия го правят един от най-търсените актьори в света. В рамките на фестивала CineLibri имам възможност да прекарам два дни в неговата компания, тъй като той е президент на журито. Установявам колко много фенове има в България и как не отказва снимка или автограф на никого. Истински, много приятен за разговор и със страхотно чувство за хумор, за мен е чест да си говоря със звездата на световното кино - Кристоф Ламбер. 

Кристоф, най-после е мой ред да ти задавам въпроси!

Точно така. 

За целта ще те върна назад във времето към началото на кариерата ти. Много бих искала да знам защо избра актьорство, защо стана актьор?

Когато бях дете участвах в една пиеса и всъщност беше много лесно – хареса ми звука на аплодисментите накрая. Имах чувството, че за първи път правя нещо добро и исках да изпитам това чувство отново. Затова реших да стана актьор. 

Кой беше първият ти голям проект?

Първият голям беше “Тарзан от рода Грейстоук”, но бях направил три по-малки филма преди това. Наистина малки.

А как стана Тарзан?

Бях на прослушвания, режисьорът Хю Хъдсън беше на световно турне в търсене на актьора, който да влезе в ролята на Тарзан. И това търсене завърши в Париж. 

Какво си спомняш от този филм, беше ли готино?

Спомням си, че тренировките бяха много тежки. Трябваше да кача 30 килограма чиста мускулна маса. Бях 58 килограма, а накрая станах 86. Качих 28 килограма и през първите два месеца беше много трудно. А след това се превърна в зависимост. Когато се занимаваш със спорт на определено ниво, накрая се запалваш. Това се случи и с мен. 

Фотограф: Диляна Флорентин

Много добре разбирам. 

Два месеца тренирах постоянно. Размерът на продукцията беше невероятен, беше огромно, бяхме между 600 и 800 човека само на снимачната площадка, без да споменаваме офисите и екипа зад кулисите на филма. Огромна продукция, която ме накара да осъзная веднага, че не можеш да стоиш далече от една такава малка фабрика. Всички трябваше да мислим в една посока и бяхме на едно и също ниво, целта на всички ни беше да направим хубав филм! 

И Тарзан промени живота ти, предполагам. Или поне кариерата ти?

Да, след като излезе филмът, това беше огромен световен успех. Не се промених, останах си същия. Реших, че това за мен беше по-лесно – да остана себе си, вместо да се променям. Обичам да говоря и действам по същество. 

От любопитство да те питам – гледал ли си другите версии на Тарзан?

Да.

И какво мислиш?

Не искам да звуча претенциозно, но мисля, че това, което Хю Хъдсън направи с Грейстоук беше най-добрата версия за Тарзан, правена някога. Другите бяха много по-анимационни. Опитаха се да направят супер геройска версия на образ, който всъщност е преминал през доста страдания. Той не е мускулна маса, по-скоро има тяло на танцьор, подобно на шимпанзе. Те са много силни, но не приличат на щангисти. 

Научил се е да оцелява и затова изглежда така.

Точно така, да оцелява, самият той е като животно и шокът от завръщането му към цивилизацията е много болезнен.  

Срещала съм се с Люк Бесон, интервюирах го преди няколко години за "Валериан и градът на хилядите планети“, но ти си работил с него в много различен период от живота му. Разкажи ми повече за “Метро”.

Той е изключителен професионалист, много подреден като режисьор, знаеше точно какво прави. Беше като училищен двор, а ние бяхме деца, които си играят. Всички бяхме между 24 и 30 години. Най-възрастен беше Жан Рено – на 38 години. 

Той е бил на 38 по онова време, да.

Просто се забавлявахме! Но го правехме професионално и с умения. Страхотно беше, много важен филм е. 

Имаш ли специална връзка с някой от героите или филмите си?

Не.

Все едно да избираш любимо дете.

Нямам. Всички те са толкова близо до сърцето ми. И добрите, и лошите, защото е невъзможно да правиш само хубави филми.

Разбира се. 

Избрах филмите, които искам да правя със сърцето си, така че нямам любим.

Винаги си имал много близка връзка между Франция и САЩ – французин си, но си роден в САЩ, работиш и в двете държави постоянно.

Наполовина французин, наполовина американец съм и както каза тим роден съм в Ню Йорк. Израснал съм в Швейцария, харесва ми комбинацията между двете. Америка е много практически насочена страна, много бизнес ориентирана, насочена към услугите. Американците се опитват да предлагат на клиените и на туристите си услуги, а според мен една страна се крепи именно върху това. Франция е по-културно насочена, по-чаровна, страната на храната, виното и сиренето. Много е приятно да си между тези две страни. 

Ако някой те попита днес за “Шотландски боец”, кой ще е първият спомен, който ти изниква?

Четенето на сценария и това, че веднага си помислих колко е оригинален и по-различен от всичко, което съм чел преди, че веднага исках да го направя. И второто беше романтичната страна на безсмъртието. Направих този филм, защото беше романтичен филм, не защото беше екшън или фантастика. 

И той си стана безсмъртен филм!

Превърна се в култов филм, защото вече се разпростира през три поколения. Филм, за който хората говорят до днес и мисля, че е именно защото все още е много актуален.

Фотограф: Диляна Флорентин

Как реагира дъщеря ти, когато го гледа за първи път?

Не ми каза нищо. 

Нищо?

Не ми каза дори, че е гледала част от филмите ми! Едно-единствено нещо ми сподели и то беше, че изучават “Метро” в университета. Това беше всичко и аз казах “защо не”. 

Тя също е актриса, предполагам, че с двама родители актьори не е било труден избор. 

Тя искаше да се пробва, така че защо не? Наскоро завърши първия си филм като актриса, в който влезе съвсем сама. без помощ от мама или татко. Тя все още е в актьорско училище и иска да опита, нека се пробва. 

Така и трябва. Тя е много красива, гледах нейни снимки, прилича и на двама ви.

Ще й предам. 

Предай й!

Бих казал, че прилича 70 процента на майка си и 30 на мен, което е по-добрият вариант за една жена. 

Така е, разбира се. Ако попаднеш на самотен остров и трябва да вземеш един единствен филм със себе си, кой ще бъде той?

“Имало едно време на Запад”.

Можеш да го гледаш непрекъснато?

Да. Гледал съм го поне 50 пъти вече. Толкова добре е направен, че колкото и пъти да си го гледал, все още можеш да откриеш нови и нови неща, които не си видял.

Сигурна съм, че е имало моменти в тази трудна професия, в които си си казвал “стига, не искам да правя това повече.”

Не, никога! Ако имах това чувство, щях да съм спрял. 

Като президент на журито на CineLibri, какво беше важното за теб? Какво трябваше да има в един филм, за да го харесаш?

Интересното в CineLibri е това, че филмът трябва да е адаптация на книга. Това прави фестивала оригинален. Това много ми харесва, доста трудно е да адаптираш добра книга за големия екран. Много малко филми успяват в това и за мен е много интересно. Ако мога да предложа нещо, то е фестивалът да накара журито си за прочете книгите и да гледа след това филмите, за да знаят дали наистина са адаптирани добре. 

Какво те прави щастлив?

Любовта и любовта. Това е.

Благодаря ти.

Аз благодаря! 

Гледайте и видео версията на интервюто, заснето с Huawei P30 Pro

бюлетин

още интеракция