Живко Петров: „Tам, където думите се изчерпват, започват музиката и танцът на душата.“

Албумът TEN е покана за откровен разговор с хората, които обичаме.

На 18 декември от 20:00 часа в кино "Люмиер Лидл“ един от най-добрите ни джаз пианисти Живко Петров ще представи пред своите почитатели последния си албум "TЕN”. Събитието е част от програмата на Новогодишния музикален фестивал и финал на турнето, което Живко стартира в началото на лятото, представяйки албума в различни градове.

Разговаряме с маестро Живко Петров за тишината, любовта, процеса на работа и още.

Какво се ражда от танца на мелодията с тишината?

При моя танц на мелодията с тишината се роди TEN.

Някога било ли Ви е страх именно от нея - безкрайната тишина? Или пък е Ваше убежище?

Винаги съм търсил дълбочината, а там е безкрайната тишина.

Албумът ТЕN като че ли звучи по-смирено, по-спокойно. Отражение ли е на Ваши лични спечелени битки? Като море след буря, например?

И така може да се каже. TEN е логичния път на музиката, която съм следвал през годините. 

Една от композициите в албума носи заглавието Conversation with Myself. Успяхте ли да се срещнете със себе си?

Conversation With Myself е първата и най-важна пиеса в албума. Тя дава началото на разговора, който провеждам в целия албум. Ако TEN е Живко Петров, то Conversation With Myself е сърцето. Това е най-важната среща за всеки от нас. Когато духа и тялото се срещнат, приемат и станат едно цяло, тогава човек намира и пътят към щастието. 

Мислите ли, че музиката успява да разкаже истории без думи? Какво се крие зад TEN?

Бих искал всеки да намери своите истории в TEN. Защото там, където думите се изчерпват, започват музиката и танцът на душата.

Имате ли специален личен момент, който искате да капсулирате и съхраните чрез музиката?

Цял живот опитвам да създавам и запечатвам такива моменти. “It’s A dream” и “The Dance of Eternal Piano”са пиеси написани в такъв момент, на един дъх.

Как започна всичко, какъв беше Живко Петров на 16 години, например? Какво бихте му казали?

Всичко започна преди 45 години, когато се срещнах с пианото. Влюбих се. Така и до днес. Времето лети... Не помня Живко на 16, но бих му благодарил и бих казал, че се чувствам прекрасно на 49. Обичам това, което правя. Влюбен съм в живота!

Някога хрумвало ли Ви е, че ще изминете целия този дълъг професионален път?

Аз съм щастлив човек. От ден първи знам, с какво ще се занимавам. Музиката за мен е най-големият наркотик. Влюбиш ли се в нея, ти си обречен. Обсебва те, изпива те и те поглъща. Животът ти е цветен, динамичен и минава като песен.

Имате ли определена представа в главата си за това в каква среда, обстановка и ситуация хората слушат музиката Ви? Вечер, с подходящо питие, сами или пък с любим човек? 

Когато създавам музика, винаги си представям и визуализирам ситуациите, в които я споделям. За мен е важно музиката да е искрена. Тогава тя намира пътя към душите на хората. Тогава тя вълнува. Тогава и няма значение с кой си, къде си и по кое време я слушаш.

Изпитвате ли страх преди началото на ново произведение?

Това, което изпитвам, когато застана пред пианото и нотния лист, е само желание да създам нещо красиво. И щастие. 

Много музиканти казват, че музиката и творческия процес ги отделят от земята, от света. Че се превръщат в странични наблюдатели. Имате ли такова усещане? 

Точно такова е усещането, когато ръцете докоснат пианото и направят връзка с душата. Тогава времето спира. Тогава ставаш лек и се отделяш.

Ромен Гари казва: "И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.” Може ли да има музика без любов? И обратното - любов без музика?

Любовта е, когато обичаш. Аз обичам музиката. За мен любовта е музика и музиката е любов!

За какво мечтаете? 

Мечтая тази връзка и любов с музиката и пианото да не свършва. Мечтая за прекрасен роял, на който да създавам щастие и радост за душите на хората! Мечтая и за по-добър свят, без агресия, с хора, търсещи щастието в живота.

И последен въпрос: ако имахте право да чуете едно музикално произведение, а след това светът да замлъкне, кое би било то? 

Бих искал да е това, което изсвиря последно.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция