Хората, които променят България

Даниел Пенев е на 26 години и е от онези млади хора, които избират да се върнат в България. В последните няколко години придобива бакалавърска степен по журналистика и политически науки от Американския университет в България и магистърска степен по международни отношения от Централноевропейския университет в Будапеща, пише материали за различни български и международни медии, превежда книги от английски на български и написва първата си книга, която излезе само преди няколко дни по повод 30-годишнината от началото на прехода у нас. Вярва, че човек трябва да бъде там, където се чувства добре."

Ако ви е омръзнало да чувате фразата, че тук "нищо хубаво не се случва", то събраните 30 истории в "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории" (AMG Publishing) е точно за вас. За вас и за лудите, които бавно, но решително променят света.

Във време, в което непрекъснато се споменава изтичането на мозъци и масата се е фокусирала върху негативите на обществото ни, ти решаваш да направиш книга, която спокойно бих нарекла спасителен пояс. Откъде ти дойде идеята да събереш на едно място толкова много интелигентни и успели хора от различни области?

Благодаря ти за хубавите думи. Гледайки назад, днес уверено мога да заявя, че семето на тази книга беше посято през лятото на 2015 г. По време на стажа ми в отдел "Новини и актуални предавания“ на bTV подготвих репортаж за българите, които след следване в чужбина решават да градят кариера и семейство в България. За този репортаж интервюирах Велина Христова, която е част от разрастващата се общност на Сдружение "Тук-Там“, което свързва българите в чужбина със сънародниците им тук. Личната история на Велина ме провокира да погледна на случващото се в България от един по-различен ъгъл. Велина придобива бакалавърски степени от университети в Германия и Холандия и магистърска степен от университет в Португалия и има всички необходими качества, за да гради успешна кариера на Запад. Въпреки това тя избира да се прибере в България, убедена, че страната предлага все по-добри възможности за професионално развитие и качествен живот. 

Няколко дни след края на стажа ми в bTV се присъединих към екипа на TrueStory.bg – сайт за вдъхновяващи истории за различни хора, инициативи и проекти. През следващите малко повече от три години написах около 200 материала за сайта, като в процеса на изготвянето им се запознах с възпитани, образовани и трудолюбиви българи, които продължиха да подхранват надеждата ми за бъдещето на България. В един момент ми хрумна, че такива истории могат да се превърнат в чудесен сборник, от който хората могат да черпят вдъхновение когато и както пожелаят и който те биха могли да подаряват на близки и приятели. С работата по книгата се заех през пролетта на 2018 г. и приблизително година и половина по-късно, в момента, в който отбелязваме 30 години от началото на прехода, книгата "Хората, които променят България: Вдъхновение в 30 истории“ вече е в книжарниците.

Като автор на книгата и събирател на толкова вдъхновяващи истории, биографии и дейности, сякаш оставяш себе си на заден план. Това е фино изкуство, изисква много работа с егото и означава, че се си уверен в нещата, които правиш. Труден ли беше пътят до този момент?

Всяко по-мащабно начинание като написването на една книга е предизвикателство, особено когато говорим за дебют, както е в моя случай. В действителност обаче работата по книгата се оказа много по-лесна и приятна, отколкото очаквах. Причините за това са две. От една страна, всички герои на книгата веднага прегърнаха идеята ми и не само ми позволиха да се запозная в дълбочина с професионалния им път до този момент и с начина им на мислене, но и изиграха основна роля в промотирането на книгата в седмиците преди излизането ѝ на пазара. От друга страна, екипът на изд. AMG Publishing ми даде пълна свобода да направя книгата така, както аз си я представях, и положи специални усилия да превърне книгата в стилистично издържан продукт и да я популяризира по ефективен, но елегантен начин.

Съществува ли някаква обща дефиниция на успеха? Не смяташ ли, че е нещо строго индивидуално?

Напълно съм съгласен с теб, че всеки от нас разбира успеха по различен начин, тъй като ние интерпретираме успеха през призмата на собствените си ценности и възгледи за света и под влиянието на средата ни. Някои разбират успеха като материално благополучие, други го интерпретират като удовлетворение от това, което правят, трети се възприемат за успели, когато помагат на други да живеят по-добре. Аз лично предпочитам да говоря за будители, за хора, които с многобройни, малки, всекидневни действия правят света едно по-добро място за всички ни – без оглед дали тези действия са на местно, национално или международно ниво.

И все пак – какво е нещото, което обединява твоите 30 будни хора и историите им? 

Независимо от сферата, в която работят, всички тези над 30 будни наши сънародници споделят сходни ценности и следват идентични подходи към преодоляването на предизвикателствата, пред които се изправят по пътя към осъществяването на целите си. Бих откроил три елемента. 

Първо, всички те не само не бягат от проблемите, ами ги прегръщат с ентусиазъм, защото гледат на тях като на възможности да приложат знанията, уменията и опита си за намирането на работещи решения. Както казва Христо Тенчев, съосновател на Софтуерния университет (СофтУни), когато вярваш, че можеш да намериш решение на даден проблем, ти автоматично увеличаваш шансовете си да намериш такова, и обратно – когато се самоубеждаваш, че даден проблем няма решение, ти автоматично спираш мозъка си да мисли креативно.  

Второ, всички герои на книгата ми имат добри идеи, каквито имат и много други хора, но за разлика от мнозинството те имат и достатъчно кураж, смелост, енергия и търпение, които им позволяват да преминат към реализиране на тези идеи. Всяка форма на напредък изисква време и усилия от наша страна и с действията си тези хора показват, че усърдието и постоянството рано или късно дават резултат. Редакторът и блогър Христо Блажев, който също е сред героите на книгата ми, обобщава тази вяра в ролята на здравата работа по следния начин: "Трябва да копаеш нивата всеки ден. Няма "Днес ще си почивам“. Всеки ден отиваш и копаеш нивата, за да береш [плодовете] после“.

И трето, съвременните будители, които представям в книгата си, мислят едновременно и за личния си интерес, и за общественото благо. Именно затова те инвестират време, знания, пари и други ресурси в подобряването на средата, в която живеят – било то като ментори, било то като лектори, било то като доброволци, било то като двигатели на различни инициативи със социална насоченост. Това съзнание за общност и тази култура на взаимопомощ са мощни инструменти за постигане на колективен напредък, които ние, българите, трябва да използваме още по-активно.

Голяма част от твоите герои са били в чужбина, а след това са се върнали тук. Ти също си бил навън, но избираш България. Според теб какво ни тегли насам? Какво връща интелигентните млади хора у нас?

Българите сме като представителите на всички останали народности – чувстваме се спокойни, удовлетворени и обнадеждени там, където сме изградили най-устойчиви емоционални връзки. За голяма част от хората това място е родината им. Все повече българи се връщат в България, защото осъзнават, че тук също могат да се издържат и същевременно да си набавят усещане за смисъл, като допринасят за напредъка на обществото в област, която представлява интерес за тях. Какво по-хубаво от това да можеш да участваш в облагородяването на страната, в която са преминали детските ти години, в която живеят близките ти и в която вероятно си намерил най-верните си приятели!

Познавайки историите, които стоят зад всеки един от хората, за които разказваш – коя е най-голямата жертва, която правим в името на промяната, на новото, на различното? 

Всяка промяна изисква на първо място смяна в наложените модели на мислене и поведение. Ето защото в преходния период двигателите на промяната често изпадат в ситуации, в които стават обект на присмех, нападки или дори заплахи и насилие. При тези сложни обстоятелства е съвсем нормално предлагащите различни подходи и решения да се почувстват изолирани и обезсърчени, което пък лесно може да доведе до прегаряне и евентуално отказ от каузите, за които се борят. Затова е важно те да търсят баланс между преследването на амбициозните си и похвални цели и необходимостта да се грижат за здравето си. Само така ще могат да намерят удовлетворение в дългосрочен план и същевременно ще могат да се съхранят. А колкото по-здрави и силни са носителите на промяната, толкова по-добре за всички ни.

Откъде започва промяната? Вярваш ли в невидимата мрежа от добро, която твоите герои създават?

Промяната, както казва Михаил Стефанов, създател на Академия "Мини машини“ и герой на една от историите в книгата ми, започва с промяната на мисленето и живота на един човек. Именно затова промяната не е еднократно действие, а процес без крайна точка, не спринт, а маратон без финал. И да, вярвам в силата на доброто да възпроизвежда добро и в способността на всеки от нас да подхранва доброто чрез личния си пример. Надявам се проекти като книгата ми да спомогнат за осветляването на тези мрежи от добро, както ти ги наричаш. 

Книгата ти идва като отговор на всички онези, които твърдят, че тук нищо добро не се случва. Мислиш ли, че историите и примерите в книгата ще се превърнат в "заразно добро“?

Само мога да се радвам, ако историите и примерите в книгата "заразят“ читателите с вярата, че тук също могат да се (и се) случват прекрасни неща. Би било хубаво повече хора да разберат, че ситуацията няма как да стане по-добра, докато губим времето си в безсмислени спорове и търсене на виновни, вместо да го използваме за смислени дискусии и търсене на възможности да градим.

Има ли искра лудост, която свети в очите на тези 30 човека? 

О, да, определено. И няма как да е иначе, тъй като всеки, който вярва, че може да направи света по-добро място въпреки трудностите, с които се сблъсква, въпреки липсата на подкрепа в началото, въпреки съпротивата на околните, носи в себе си огромна доза идеализъм, който на моменти може да се доближава до лудост. Тази лудост обаче е толкова, толкова красива, тъй като дава сочни плодове под формата на инициативи, насочени към деца от домове, към млади хора, които търсят практически знания с цел по-успешна реализация на пазара на труда, към наши сънародници, които обмислят завръщане в България, и т.н.

Фотограф: Владислав Чанев

Какво отговаряш на всички онези, които ти казват "няма смисъл“, "зарежи“, "не се занимавай“?

Обратното: има смисъл, поеми лична отговорност, прояви инициативност и дръж здраво, докато не постигнеш желаните резултати. Ако ние изберем да "не се занимаваме“, тогава на какво основание очакваме животът ни да се подобри? Австрийският невролог и психиатър Виктор Франкъл, който преживява Холокоста, е написал една малка по размер, но безценна книга със заглавие "Човекът в търсене на смисъл“. Книгата и дори самото заглавие отправят много ясно послание: ние можем да живеем пълноценно единствено и само когато усещаме, че нещата, които правим, имат смисъл. Ето защо и усещането за безсмислие е изключително опасно, ако не бъде третирано подобаващо и навреме с помощта на собствената ни воля и подкрепата на близките ни.

Какво би казал на онези, които в момента са на кръстопът – дали да изберат да останат навън или да се върнат в България? Ти самият имал ли си колебания? 

Бих им казал да обърнат внимание на чувствата си в дългосрочен план.

Ако се чувстват добре тук и не усещат някакви разяждащи липси, значи са на правилното място. Ако се чувстват добре в друга страна и не усещат някакви разяждащи липси, значи са на правилното място. Където и да живеят обаче, важното е да не губят време и енергия в оправдаването на чужди очаквания и амбиции, а да търсят успеха така, както те го разбират.

Аз лично нямах колебания във връзка с прибирането ми в България след края на магистратурата ми по международни отношения в Централноевропейския университет в Будапеща. Това обаче не означава, че в някой момент не бих живял отново за известно време в друга страна или че не бих участвал в обучения или обменни програми в чужбина, както съм правил многократно. Благодарение на развитието на транспорта и средствата за комуникация в 21. век "тук“ и "там“ са много по-динамични категории, а не непременно взаимноизключващи се понятия.

Вярваш ли в невидимия труд и постоянство – упоритата работа, която никой не вижда, а която всъщност води до успех и до промяна?

Благодаря ти за този въпрос. Да, вярвам в ролята на труда и постоянството, защото само чрез много, много труд и много, много постоянство можем да постигаме целите си и да живеем така, както искаме. Хубавите неща стават много бавно и изискват огромна инвестиция като време и усилия от наша страна. Ако те ставаха лесно и бързо, вероятно изобщо нямаше да има нужда да си говорим за хората, които променят България, тъй като тогава много повече хора биха участвали в този процес. Желанието ми е все повече българи да започнат отново да гледат на труда като на възможност да проявяват своите изобретателност и съзидателност, а не като на неизбежно бреме, от което зависи прехраната ни.

За финал – коя е твоята любима история?

Както можеш да се досетиш, всички 30 истории са ми прескъпи, защото всеки от героите им отдели от времето си, за да ми разкаже за вдъхновяващите си занимания. Ако все пак трябва да посоча една история, бих се спрял на историята на Кирил Петков, когото не познавах преди, но до когото стигнах благодарение на моя приятелка. Кирил прекарва дълги години зад Океана, като учи последователно в Канада и САЩ. Той обаче избира да се върне в България и днес управлява компания за производство на веган пробиотик, базиран на щам от бактериите в българското кисело мляко, и продължава да развива Харвардските курсове към Стопанския университет на СУ "Св. Климент Охридски“, на които е съосновател, както и Центъра за приложни изследвания и иновация към Биологическия факултет на същото учебно заведение, за чието изграждане той дарява 500 000 лв и привлича допълнително финансиране в размер на 300 000 лв. Освен това той е и един от ръководителите на акцията по издирването на Боян Петров, който изчезна в Хималаите през май 2018 г. Струва ми се, че делата на Кирил говорят достатъчно красноречиво сами по себе си.