Радослав Парушев за „Изнасилени от чудеса“ и вярата в рокендрола и свободата

С писателя разговоря преди всички и преди премиерата на новия му роман поетът и драматург Стефан Иванов.

Романът е неоторизирана биография на "Ийгълс ъф Дет Метъл“ – кога открихте чудото на рокендрола? Имате ли сантиментален спомен за първи концерт или касетка, за първа любима група?

Буквално – откак се помня, вкъщи се слушаше рокендрол. Какво да се прави – от такова семейство съм – така наречената тогава "народна интелигенция” – родителите ми просто слушаха рок, това е. Не съм, за добро, или – за лошо, от семейството на съседите ни – работници в завод, които слушаха и караха децата си да слушат Лепа Брена и касетки със "смешките” на Тодор Колев. Първата ми любима група, напълно естествено, беше "Бийтълс”. След това "Ролинг Стоунс”, след това "Лед Зепелин”, след това, вече бях на 16 години, открих величието на Пънка и просто основах своя собствена група – "Шитс енд Роузес”.

Има ли музикална биография, която да Ви е служила за образец? 

Категорично "The Dirt” на "Мотли Крю“ – чист, звънтящ шедьовър на жанра, рок-биографията, която е по-добра от всички останали рок-биографии, които съм чел, взети заедно и умножени по общия си брой.

Корица: Дамян Дамянов

Книгата е свързана с реален атентат на религиозна основа – какво, за Вас, означава да си религиозен в един донякъде атеистичен съвременен свят? 

Чувствам се самотен. Извън семейството ми, познавам общо четирима вярващи християни. Ако има останали и други, моля да се обадят. Ще ми дойдат на гости, ще направя чай, ще се държа добре, ще пускам умерени, възпитани шеги, ще си поприказваме за Живота.

Фотограф: Марина Чамуркова - Недекова

В романа има пътувания и движение в различни страни и континенти, представял ли сте си някога да емигрирате или да пишете на друг език?

Винаги съм мечтал да владея испански на литературно ниво. Да пиша латиноамерикански разкази. Буйният Маркес да ме чете и да ме бие по главата – кое и защо съм сгрешил. Слепият Борхес, приседнал отстрани (подпрян някъде в ъгъла), с кротка, замечтана усмивка да ме ругае.

Трийсет години след 1989 г. появяват ли се нови стени, нараства ли свободата или разделението се увеличава?

Разделението се увеличава. Светът и конкретно – нашата Европа, върви към система от малки, злобни, посредствени и устойчиви в своята посредственост диктатурки. Една Европа от Унгарийки, Северни Македонийки, Косовчета, Турцийки и Българийки.

Фотограф: Марина Чамуркова - Недекова

Как си представяте бъдещето след 30 години?

Слънчев пролетен ден, наследственият замък на зет ми в Умбрия, Италия. Аз, треперещ от старост, с дежурната капка на върха на носа, развълнувано-пресипнал шептя на зет си:

Но ти, зетко, видял ли си, изобщо, какви невероятни артефакти имате в мазето?! Пълно е с автентични доспехи от 15-ти век! 

Зет ми:

Не ме занимавай с глупости, моля те! Прави каквото искаш с каквото си намериш в мазето! И внимавай там, да не се претрепеш нещо, в тъмното! 

Романът е замислен и като писмо към малката ви дъщеря, на концерт на коя група бихте я завел, коя книга бихте искал да прочете тя на всяка цена? 

Бих искал да заведа дъщеря си на концерта на "Ролинг Стоунс" в Милано през месец юни 2002 г. на стадион "Джузепе Меаца”, когато ги подгряваха "Кренбърийс“. И тя, в известен смисъл, беше там с мен – 14 години, преди да се роди. Ако не бях отишъл на този концерт, нямаше да съм това, което съм и нея, съответно, нямаше да я има. А за книгите – дъщеря ми в момента е на три и половина. "Сто години самота” и "Евангелието от Йоан”, на всяка цена, ще започне да чете в деня, в който научи азбуката. Пък – когато успее да ги прочете истински – тогава. Аз все още се опитвам. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция