Албена Лимони и Костадин Кокаланов за рисуването, калиграфията и мечтите

Вече разказахме за прекрасната изложба ЗНАК&ЗМЕЙ на Албена Лимони и Костадин Кокаланов. Срещнахме се с тях, за да научим повече за съвместната им работа, живота заедно и всичко онова, което предстои:

Как се роди идеята за ЗНАК&ЗМЕЙ?

Косьо: Поканиха ни от издателство"Ерове", които искаха да направят книга с български митически песни "Митически песни, Българско народно творчество". Албена я илюстрира, аз се занимавах с дизайна, оформлението, калиграфията. Това е по-персонален поглед към митологията, няма пафти и шевици, по-лично е. Голяма част от включените неща са разбиранията на хората за различни феномени. Обясняват си ги с митологията. Запознахме се и с "Енциклопедия на Българската народна митология" на Иваничка Георгива. Митологията не е спряла, живее, променя се и се допълва. Митологизира се дори световната конспирация. Като илюстратор Албена се запозна и по-детайлно с текста, с песните. Говорихме си за оформянето, шрифта, цветовете, мастилата. Нейният подход беше на емоцинално ниво. Селекцията дойде от издателството, те избраха и кои да са десетте текста. Разглеждат се различни сценарии... Стоян Змей, например, който се превръща в змей, после пак в човек, пали майка си... Има доста мрачни текстове, вграждат жена в сянка... Мрак е. Стоян Змей, например... При него се проявява някакъв демон, след това отново става човек. В книгата имаме рисунка на ръка, както и отпечатъци от шаблон, комбинирани с калиграфия. И двамата с Албена участвахме в избора на мастилата, гамата за книгата. Тази на изложбата е по-различна, на книгата е по-студена, по-приказна, за да се откъсне като усещане от реалността. Нещо като илюзия. И моето писане, и нейните илюстрации, започват преди книгата. Искахме да продължим, да направим втора стъпка.

Какво можем да видим на изложбата?

Оригинали, които сме направили за самата изложба, видео, скици от самия процес. Книгата, разбира се. И други, дребни изненади. Това ни е първа съвместна изложба. Аз се занимавам с дизайн, Албена е илюстратор, не е имала самостоятелна изложба, но сега, покрай общия проект, се случва. 

Откога се занимаваш с калиграфия?

От много време. С времето си дадох сметка, че буквите винаги са ме интересували. Графити, деветдесетарски лога, обложки. Може би 10 години.

Какво мислиш за дизайна на кориците в България?

Всички вече знаят за българската форма на кирилицата. Оформена е сцена на шрифтови дизайнери, все повече студия, които са на много високо ниво тук. И западни студия, които пък са на най-високо ниво, вече знаят за това. Имаме естетическите по-красиви качества от руската форма. Много кирилски варианти вече се правят и на български. Не от пазарна гледна точка, а го правят заради естетиката. Има рестарт между двете системи. Но не се инвестира в това...

Любим дизайнер? 

Много следя немската школа. Също западноевропейската школа, която се развива много мощно като нов стил. И в България има добри примери, които не са много, но са много добри. Малки сме като пазар. Трябва по-критично насищане, трябва да мине време. Тиражите са малки...

А ако можеше да направиш музей, какво щеше да изложиш?

Борис Ангелушев, той е бил абсолютен космонавт. Стефан Кънчев... той има количество работа, свършено за няколко човека. Шрифтови принципи, които е прилагал в много проекти. Велики са. 

Ти самият преподаваш ли?

Преди време бях асистент към магистърската програма "Калиграфия" към Академията. Но имам все по-малко време. По-скоро дистанционно.

Разкажи ми за Албена Лимони.

Тя е силно впечатляваща като умения и подход, много е искрена, няма поза в работата ѝ, не се опитва да прилича на някой. Преживява всичко, което прави. Работи много пестеливо и скромно. Била е на програма "Еразъм" в Белгия, откъдето има няколко серии рисунки, наистина невероятни. Там моделът повтаря ритмично някакво движение. И всички тези моменти, едно върху друго, са нарисувани само с линия. Пестеливо успява да предаде движение, става облак от линии, а можеш да отделиш и движението. Работим и върху наш сайт.

За какво си мечтаеш?

И точно тук влиза Албена, която ми показва 16 хиляден опит на една от най-красивите рисунки.

Албена, какво ти носи най-голямо удоволствие да рисуваш?

А: Хора, дебели жени. Обичам обем. Харесва ми как се движат, струва ми се много танцувално!

Как дойде идеята за изложба?

А: Един следобед, докато той спеше, се вдъхнових и го събудих, за да му съобщя, че ще правим изложба! Иначе щеше да е чак есента. Но сега е идеалното време.

Какво ви предстои?

А: Един интересен проект, книга с наша приятелка. Но е в много начален етап и не можем да кажем нищо. Но ще е много интересно, наистина! Като свърша с изложбата, започваме и това.

А за какво си мечтаете? Семейство сте, имате дете...

А: Да пътуваме, да имаме балкон (смее се). Различни от битовизма цели. Различни видове цели. Не си мечтаем за дрехи, искаме да пътуваме извън България, но и тук. Успяваме да си намерим наши места. Бяхме в Белгия, бебето беше на шест месеца, бяхме там за фестивал в Гент, където живях, порисувахме на витрина на магазин за детски играчки. 

А самостоятелна изложба?

А: Харесвам рисунките си от Белгия, но Косьо е главният виновник и аз да ги харесвам. Те са доста като обем, бих направила селекция, но нямам цел да правя изложба след изложба.

Откога рисуваш?

A: На сила. На уроци по рисуване започнах да ходя на 12, реших, че ще кандидатствам с рисуване. Другите ходеха на математика, аз на рисуване. Това беше моят път и така се оказа.

Защо Лимони?

А: Плодът ми е много интересен като цветове, контрастен е, интересен е като форма и структура. Исках псевдоним, който да работи и извън България.

Критикувате ли се?

А: Да! Не само битово (смее се). Слушам Косьо много. Още преди да живеем заедно ми е давал едни от най-точните насоки.

К: И обратното!

интервю Знак и Змей изложба рисуване