Рита Азеведо Гомес: „Обичам да разказвам истории, които не разбирам напълно.”
Разговор с режисьорката на историческата драма „Португалката” малко преди срещата й с българска публика по време на CineLibri 2019.
Филмът “Португалката” изобилства от цветове, невероятни кадри и сценография. Напомнят ми на серия фламандски картини. Разкажете ни повече.
Всичко е разказано в кадрите. Много съм стриктна по отношение на визията, която създавам. Все пак това е мое задължение, щом съм решила да се изразявам чрез движещи се картини. Затова се опитвам чрез кадрите да създам и кинематографична драматургична линия, която би допълнила разказаното от думите. Накрая всеки от публиката ще е свободен да го интерпретира както го чувства. Вие мислите за фламандски картини, на други зрители ще им дойде друго на ум. Това е много обогатяващо, нямате представа колко изненадващи неща чувам. Такива, за които изобщо не съм си помисляла, поне не съзнателно. Правилото е просто: всеки цвят и движение имат своята роля и всеки детайл е там не просто за да подслади кадъра, а защото има цел. Всичко трябва да пасне на контекста на сцената, а не просто да се появи, за да създаде ненужна красота.
Главният герой във филма е на много силна жена - какъв беше процесът на създаването й, първо на сценарно ниво, а после и на екран?
Бях много заинтригувана от кратката новела на Роберт Музил. Само финият дух на истински гений може да разкаже за природата на португалката по този начин, придавайки и една особена черта, която не е нито сила, нито решителност, нито точно чувствителност. В днешно време изразът “силна жена” се появява навсякъде. По-късно се появиха и диалозите на Августина Беса-Луис, които добавиха още една мистерия към работата на Музил. От двата текста създадох и сценария на филма.
Много ми хареса как създавате интимността между главната героиня и съпругa й - без да показвате прекалено много, но достатъчно, за да усетим химията помежду им. Разкажете ни повече за актьорите.
Марчело (Ур - джеге) е актьор, с когото много исках да работя. И при двамата герои исках да избягам от клишето. Чисто физически той не прилича на силен мъж, готов за битки. Представях си Фон Кетен пвоече като “фалшив” смел мъж. А Клара пък изобщо не е типичното португалско момиче. Търсех червенокосо момиче, което да не е актриса. Когато срещнах Клара (Риденщайн), тя беше много млада, едва на 16, но бях сигурна, че тя е моята Португалка. Още преди снимки, по време на подготовката и репетициите, усещах как и двамата развиват много специална връзка помежду си.
Какъв тип истории обичате да разказвате?
Такива, които не разбирам напълно. Които ме карат да съм любопитна, които събуждат у мен апетит да задълбоча повече, да се гмурна в историята. Обичам това чувство. А когато действието се развива в далечно време, минало или бъдеще, търся моста, който ни свързва с настоящето. Реалността е много трудна за разбиране и вярвам, че разказването на истории само ни помага да видим собственото си настояще по-ясно.
Кои са любимите ви локации за снимки - в “Португалката” виждаме наистина впечатляващи места.
Всички са в Португалия. Мислех си да снимам в Тренто, в невероятен дворец и спиращи дъха планини. Но реших, че може това да е за сметка на най-важните неща: актьорите и текста. Освен това щеше да струва цяло състояние. Дворецът, който виждате във филма, не съществува. Използвах различни части от различни къщи, от всички региони на страната, за да създам илюзията, че действието се развива винаги на едно и също място. Беше страхотно! След това можех да рисувам, да пресъздавам, да махам, за да може това любимо място да съществува само във филма.
В работата си правите както документални, така и игрални проекти. Как станахте режисьор?
Просто се случи. Може би така е било писано. А дали са документални или игрални, за мен няма значение, филми са. Въпросът е дали са добри или лоши.
Защо мислите, че българската публика ще се припознае и свърже с филма “Португалката”?
Защо, не знам. Но защо не? Във всяка зала по света сме все хора.
Билети за португалската галавечер и филма "Португалката" може да откриете тук.
бюлетин
още интеракция
-
Даниел Келман: „Пабст сключва договор с дявола, без да го осъзнава“
Г. В. Пабст е един от най-великите режисьори от ерата на нямото кино
-
Камел Дауд: „След като ми е писано да умра, имам право на всичко“
Как да превърнеш изгнанието в сюжет за роман? Среща с един (истински) непокорен дух.
-
Дарина Маркова: Емоцията е двигателят на всичко, което създавам
Едва на 18, Дарина вече покорява сцените на емблематични барове в Лондон