Жулиет Бинош: „Възрастта носи свобода.“

Какви промени настъпиха в живота Ви през последните 20 години?

Какво се е променило ли? Имам дъщеря. По-осъзната съм, надявам се, знам повече неща. Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, не знам защо. Има книги, които доста ме промениха. Също и връзки, но не мисля, че имам голямо развитие на това поприще. Имах дълга 15 години връзка - спирахме, събирахме се, пак спирахме, пак започвахме отначало - може би именно заради тези събирания и раздели свикваш да бъдеш по-малко обсебващ, да нямаш собственически чувства, да обичаш по различен начин. Може би имам съвсем малък прогрес в това отношение. Животът продължи и научих доста неща, но чак промени... Мисля, че винаги оставаме същите отвътре.

Не мислите, че можем да се променим из основи?

Изборите и действията определят кои сме вдействителност. Чувствам, че съм дала предимство на важните неща в живота ми. Но като жена с опит имам много истории, които да разкажа. Имаме различни слоеве вътре в нас, които можем да изследваме. С възрастта идва една особена свобода, защото ценностите ти се променят. Вече не държиш така силно на същите неща като преди. Чувстваш се повече себе си. От една страна ставаш по-чуплив, но от друга - много по-силен. 

В какъв смисъл по-чуплив?

Дори чисто физически, променяш се и ставаш по-уязвим. Пускаш едни неща от съзнанието си, но трябва да посрещнеш други. Да надмогнеш нуждата от сила и власт, от притежание, дори и от удоволствие - за мен това са трите неща, с които човек трябва да се сблъска на дадена възраст. Предизвикателство е, но когато успееш да ги превъзмогнеш, точно тогава идва свободата. Вече няма какво да те спира. Всички имаме нужда да бъдем окуражавани, не е ли така?

Нуждаете ли се от много свобода по време на работа?

Във филм, който снимах наскоро, посегнах с ръка към дръжката на вратата. Исках да опитам нещо различно, не знаех какво точно щях да направя. В секундата, в която сложих ръка на дръжката на вратата, режисьорът каза "Не, няма да я поставяш там", което ме смути, защото дори режисьор като Аббас Киаростами не ми казва какво да правя! Затова просто се обърнах към него и му казах: "Ще загубиш много чудеса и подаръци, за които все още не знам нищо, защото в момента ги изследвам. Затова, моля те, остави филма да диша. Дай ми само три свободни кадъра. Не казвай нищо. След това, ако искаш, ще направим 20, 40, 60 - колкото ти поискаш". И така и направихме, а след това работихме много добре заедно. Но това беше дебют за режисьора - нямаше как да знае.

Сигурно е трудно за режисьорите да се откажат от пълен контрол. Така зависят от онова, което актьорите им предлагате.

Но това е отборна работа. Сътворение.

Да мислиш, че филмът трябва да отразява само гледната точка на режисьора, за мен е грешно. Да, той е този, който накрая трябва да вземе решенията, но в създаването участваме всички. Именно затова всички зависим един от друг. Аз мога да разруша гледната точка на режисьора, ако искам, защото съм актьор, имам договор и ако не искам да играя по предложения начин, това е мой избор.

Звучи като заплаха.

Именно затова трябва да си по-интелигентен и да вярваш. Режисьорът да вярва на мен, а аз на него. Много по-интересно е да работиш, имайки доверие, отколкото контрол. Актьорът може да ползва цялата си сила и енергия в момента на игра, а режисьорът - по време на монтажа. Разбира се, има някои големи американски звезди, чиито имена няма да споменавам, които имат пълен контрол и над филма.

Актьорите имат повече контрол от режисьора?

Да, Еманюел Беар ми разказа за работата си с Том Круз по време на снимките на Мисията: Невъзможна. Накрая Еманюел е искала зрителите да изпитат малко съчуствие и симпатия към героинята й. Тогава Том е отишъл при режисьора и е казал: "Тя не може да играе така!". Искал е да изконтролира всичко. Да бъде сигурен, че неговият герой е положителен, а жената е кучка! (смее се).

По-рано споменахте Аббас Киаростами, но сте работили с много режисьори като Годар, Кешловски, Ханеке. Кой от тях е най-контролиращ процеса на работа?

Ханеке. Но също така той уважава актьорите много. Знае колко трудна работа е. Понякога е много прецизен, което е хубаво, но е трудно да се отпуснеш като актьор. Трябва да работиш със себе си и да си кажеш: Добре, просто му повярвай, пусни се, дори без да знаеш нищо. И дори да ти е ядосан, това е в реда на нещата. Но трябва да да си повтаряш, че всичко е наред, иначе ще се опитваш да му угодиш, да си перфектен, а в актьорската игра това е опасно, губи се истинността. Това е като да живееш живота си свободно или като го контролираш непрекъснато - разликата е осезаема.

Успявате ли да живеете живота си свободно?

Да, мисля, че винаги съм успявала да избирам доста свободно нещата, които правя. В началото, по-малко, разбира се, защото трябваше да се изхранвам, но животът доста ми помогна. Трябва да вярваш на нещата, които се случват в точното време. Понякога е доста изнервящо да си мислиш: Добре, нямам представа какво ще стане другата година. Особено когато имаш деца и сметки за плащане. Чудиш се как изобщо ще живееш. И се случва така, че животът идва с изненади. И такива, които те предизвикват, и други, които ти помагат да намериш решение. Затова, ако вярваш и се доверяваш на живота, отдадеността ти към него ще е друга. Няма да се чувстваш сам.

Интервюто е публикувано в оригинал на www.thetalks.com