Давид Лагеркранс: „Винаги е странно да гледаш филм, базиран на собствения ти роман.“

Журналистът и писател Давид Лагеркранс ще бъде част от международното жури на фестивала CineLibri през октомври. А публиката ще има възможност да се срещне с него и да узнае всичко за Лисбет Саландер, предстоящите планове на Лагеркранс и още. 

Г-н Лагеркранс, в биографията си имате около 30 книги, но преди да се посветите на писането, сте работили като журналист. Това ли е причината да приемете предизвикателството да продължите трилогията на Стиг Ларшон?

И да, и не. Разбира се, фактът, че съм журналист, е неразделен от решението ми, но най-вече бях впечатлен от самата идея за продължаване на сагата "Милениум”, която беше придобила огромна популярност. Нещо повече: почувствах, че просто трябва да го направя.

Вашият пробив като романист идва с Fall of Man in Wilmslow, фикционален роман за британския математик Алън Тюринг. Впрочем той е герой и в последния роман на Иън Макюън, озаглавен "Машини като мен”. Изглежда, темите, свързани с трансхуманитарната революция и последиците от изкуствения интелект са важни и за вас?

Героите, които вървят встрани от коловоза, изцяло обсебени от една идея, винаги са ме очаровали. И Тюринг, и Златан, и Лисбет Саландер (макар тя да е измислен образ) са герои, които следват свой собствен път. Науката също е голямо вдъхновение за мен. Много се интересувам от новите технологии и ефекта, който може да имат върху нашето общество.

Огромният успех на "Онова, което не ме убива“ ("Милениум 4”) първо трябва да е бил стресово преживяване, било то и положително, а след това се превръща в импулс за написване на още два романа, прави ли сме?

Честно казано, бях уплашен до смърт при публикуването на "Онова, което не ме убива”, но да, това се превърна в положителен опит и към настоящия момент всъщност се чувствам горд, че успях да се справя с този проект.

Какво мислите за филмовите адаптации на романите "Милениум“ досега, особено за "Момичето в паяжината“ на режисьора Феде Алварес, екранизация на "Онова, което не ме убива”?

Винаги е странно да гледаш филм, базиран на собствения ти роман. Преживяването е особено, защото романът е трансформиран в съвсем различна творба. Но такава е тенденцията, Холивуд държи на своето.

Знаете ли, програмата на CineLibri тази година включва документалния филм "Mъжът, който си играеше с огъня“, завладяващ портрет на Стиг Ларшон, който е разследвал крайнодесни екстремистки групи като журналист. Гледахте ли го в Швеция?

Да, гледах го.

Филмът хвърля светлина върху функционирането на някои расистки и фашистки движения – тема, която и вие засягате в книгите от серията "Милениум“. Ларшон навярно би потреперил от ужас, ако види как стоят нещата в Швеция и извън нея 15 години след смъртта му. Като че ли днес светът е по-непредсказуем и тревожен от всякога…

Убеден съм в това, особено като се имат предвид заплахите, произтичащи от дезинформацията и разпространението на фалшиви новини. Тревожен е и начинът, по който се отнасяме към тези явления.

Натъкнахме се на следния цитат от Стиг Ларшон: "Да отмъстиш за себе си или за приятелите си не е само право, това е абсолютно задължение”. Човек би си помислил, че това е реплика на Лисбет Саландер. Как бихте коментирали?

Да, звучи като реплика на Лисбет, наистина. Но не бих могъл да коментирам думи на Стиг Ларшон.

Би ли било претенциозно да се каже, че книги като "Милениум“ са символична форма на съпротива срещу явления като несправедливостта, насилието и злоупотребата с власт? Смятате ли, че писателите, независимо от жанра, в който творят, трябва да бъдат чувствителни към пороците, разяждащи обществото?

Да, разбира се. Това е една важна мисия, която ние, творците, имаме.

Защо решихте да прекратите поредицата "Милениум“ с романа "Тя, която трябваше да умре“?

Вселената "Милениум” е великолепна. Такива са и героите в нея. Тази вселена е несъвместима с вероятността един писател да затъне в рутина. Ето защо за мен е важно да започна нещо ново. Предстои ми пак да изпитам ужаса, съпътстващ всеки нов завой.

Световната премиера на "Милениум 6” беше на 22 август, но българското издание излиза на 5 септември и ние все още не знаем много за съдържанието. Предишните ви два романа засягат много различни теми, в т.ч. псевдонаучни правителствени експерименти, насилие срещу уязвими социални групи, киберпрестъпления. Ще ни изненадате ли отново?

Ще се изненадате, но ще разпознаете и нашата Лисбет Саландер. И отново са вплетени както актуални, така и вечни теми. При всички положения ще има много изненадани читатели.

Няма ли да ви е трудно да се разделите с Лисбет Саландер? Срещали ли сте някога в реалния живот жена, която може да бъде неин прототип?

О, да, героинята ще ми липсва много. За щастие никога не съм срещал жена като нея в реалния живот. Сигурен съм, че ако се бяхме срещнали някъде, тя щеше да реши, че съм странен човек, твърде невротичен, може би.

Какво следва след ерата "Милениум”? В София ще има литературна среща с вашите почитатели и те ще ви зададат този въпрос със сигурност.

За мен е много вълнуващо да споделя с вас, че наскоро подписах договор за нова криминална трилогия с издателство "Норстед”. Нямам търпение да се върна към процеса на писане.

Да обърнем поглед към CineLibri. Как изглежда съвършената филмова адаптация по книга, за която бихте гласували? Имате ли любими филми, базирани на романи?

Да, образцова адаптация за мен е филмът "Реката на тайните” по едноименния роман на Денис Лихейн, режисьор е Клинт Истууд.

Ето го и задължителния последен въпрос: имате ли кредо в живота си, което следвате неотклонно?

Старая се да следвам принципа: Живей, обичай и се опитай да направиш света по-добро място. Доколкото е възможно.